Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 191

                                           гр.Кюстендил, 14.11.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                  

                                                                   Административен съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                

при участието на секретаря Антоанета Масларска, като  разгледа докладваното от  съдията  адм. дело №270 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.121, ал.1, т.3 във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл във вр. с чл.206, ал.2 във вр. с чл.203, ал.1 от АПК.

            Производството е  образувано по иск, предявен от Х.Ж.С. ***,  срещу Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Кюстендил за присъждане на обезщетение за сумата 3332,00лв. /вж. изменението на иска, допуснато с определение от с.з. на 18.10.2017г./, определена съобразно основната  заплата за периода 24.03.2016г. - 24.09.2016г.,  когато не е заемала държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното и правоотношение със Заповед №РД-07-54/23.03.2016год. на директора на ОД „Земеделие“ – Кюстендил. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата     адв. С.Б., поддържа иска и моли за уважаването му в размера установен от събраните  по делото доказателства за основната заплата на същата и след прихващане на изплатеното обезщетение  по чл.106, ал.2 от ЗДСл. Претендира се присъждане на законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска, както и на деловодни разноски.

            Ответникът Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Кюстендил, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Д. Д.,  изразява становище за основателност на предявения иск.        Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн. чл.78, ал.5 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.

Административният съд, след като извърши преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на становищата  на страните, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Със заповед №РД 07-54/23.03.2016г.  на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Кюстендил, на осн. чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение  на ищцата  Х.Ж.С. за длъжността “главен експерт” в ОДЗ – Кюстендил, ГД „Аграрно развитие“, ОСЗ – Сапарева баня, считано от 24.03.2016г.  Заповедта  е отменена с решение №179/05.08.2016г. по адм. д. №136/2016г. на Административен съд-Кюстендил, оставено в сила с решение №10279/04.08.2017г. по адм. д. №10904/2016г. на ВАС.

            Видно от приложено към делото копие от служебна  книжка на името на ищцата,  на същата е изплатено от ОДЗ – Кюстендил обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл  общо в размер на 1456,00лв., като  са платени съотв. 69,00лв., 659,00лв. и 728,00лв. през периода 24.03.2016г. – 21.06.2016г.

            Видно от служебна бележка от 14.08.2017г. на Агенцията по заетостта, Бюро по труда – гр.Сапарева баня, ищцата е регистрирана като търсещо работа лице.

            Видно от справка на ТД на НАП – София, офис Кюстендил от 19.09.2017г., на  името на ищцата не са регистрирани договори  за работа по трудово или служебно правоотношение и на същата  не е изплащано парично обезщетение  за безработица за периода 01.03.2016г. – 31.08.2017г.,

            По делото е прието експертно заключение вх.№3816/10.10.2017г. на вещото лице Н.С.С., което съдът счита за обективно и компетентно, а страните не го оспорват. Съобразно констатациите на вещото лице, основната заплата на ищцата към датата 04.08.2017год., когато е признато за незаконно уволнението и,  е в размер на 798,00лв., определена съобразно утвърденото щатно разписания в ОДЗ – Кюстендил за длъжността „главен експерт“, ранг първи в ОЗС, като за периода от 6 месеца общата сума възлиза на 4788,00лв. . Съдебният експерт сочи, че на ищцата е изплатено обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл за два месеца в размер на 1456,00лв. или по 728,00лв. месечно, а след  прихващане на  последното от размера на обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл,  разликата е в размер на 3332,00лв. 

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства, вкл. от приложеното адм. д. №136/2016год. по описа на КАС.

            С оглед така установената фактическа обстановка, искът се явява допустим. Ищцата разполага с активна процесуална легитимация за неговото предявяване, тъй като в резултат на отмененото уволнение заявява претенция на увредено лице от същото. Ответникът разполага с пасивна процесуална легитимация по см. на чл.205 от АПК, тъй като съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от Устройствения правилник на ОДЗ,  Областните дирекции „Земеделие“ са специализирани териториални администрации към министъра на земеделието и храните и са юридически лица на бюджетна издръжка.  Съдът е местно и родово компетентен за валидно разглеждане на иска по см. на общите правила на чл.132 и чл.133, ал.1 и 2 от АПК. Посоченият в чл.125 от ЗДСл общ исков ред за разглеждане на делото се дерогира от специалното правило на чл.128, ал.1, т.5 от АПК.

Разгледан по същество, искът е доказан по основание и по размер. Съображенията за това са следните:

Фактическият състав на претенцията за обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл включва кумулативното наличие на два елемента: 1.отменена заповед за прекратяване на служебно правоотношение между страните от органа по назначаването или от съда и 2. период от време, през което ищецът не е заемал държавна служба, респ. е заемал по-ниско платена такава или работа по трудово правоотношение.

Първият елемент е налице - видно от материалите по приложеното адм. д. №136/2016г. на АдмС - Кюстендил, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата е отменена с решението на Административен съд - Кюстендил, оставено в сила с решението на ВАС. Отмяната е настъпила на 04.08.2017г.,  на която дата е постановено решението на ВАС. Същото е окончателно по см. на чл.223 от АПК.

Вторият елемент също е налице - от датата на прекратяване на служебното правоотношение, считано от 24.03.2016год.  до 24.09.2016г. в рамките на законовия 6-месечен срок по чл.104, ал.1 от ЗДСл, ищцата не е заемала държавна служба, видно от представените по делото писмени доказателства – справки от ТД на НАП – София, офис Кюстендил и  от Бюрото по труда – гр.Сапарева баня.  

Размерът на иска се определя по критериите на чл.104, ал.1 от ЗДСл,  а именно на база основната заплата на ищцата към момента на признаване на уволнението за незаконно, т.е. към 04.08.2017г.  Същата възлиза на сумата 798,00лв. месечно, видно от заключението на вещото лице.  За  6-месечният период  по чл.104, ал.1 от ЗДСл,  общата сума на обезщетението е в размер на 4788,00лв. / 798,00лв. х 6 мес. = 4788,00лв./. От посочената сума съдът прихваща изплатеното на ищцата обезщетение по чл.106, ал.2 от ЗДСл  за два месеца в размер на 1456,00лв.  /2мес. х 728,00лв.=1456,00лв./ или дължимият остатък е в размер на 3332,00лв.  Прихващането е дължимо, доколкото се  касае  за обезщетения, които се дължат алтернативно поради това, че водят до репариране на една и съща вреда.  След прихващане на горните суми,   ответникът дължи обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл  в  размер на  3332,00лв., колкото е заявената от ищцата претенция.  Искът се явява доказан  по своя размер, като сумата се присъжда, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска на 16.08.2017г.  до окончателното и изплащане.   

Предвид основателността на предявения иск, в полза на ищцата се присъждат деловодни разноски, включващи  100,00лв. – възнаграждение за вещо лице, както и адвокатско възнаграждение в размер на 463,24лв.  При определяне на последното, съдът съобразява  действителната правна и фактическа сложност на делото, като счита възражението на пълномощника на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, за основателно.   Съдебното производство по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което  адвокатът на ищцата е изразил становище за поддържане на предявения иск и за приемане на доказателствата, както и по  съществото на спора –   за уважаване на исковата претенция. Същата  е с правно основание  чл.104, ал.1 от ЗДСл и не е свързана с фактическа и правна сложност. Предвид горното, съдът счита, че заплатеното от ищцата възнаграждение на адвоката в размер на 800,00лв. е прекомерно и следва да се намали, като го определя по реда  на  чл.36 от ЗА вр. с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  при материален интерес от 3332,00лв. съобразен с исковата претенция. Общият размер на дължимите деловодни разноски, платими от ответника възлиза на 563,24лв.

            Водим  от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

            ОСЪЖДА  Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Кюстендил, ул. „Демокрация“ №44,  да заплати  на  Х.Ж.С. ***, ЕГН **********, сумата 3332,00лв., представляваща обезщетение по чл.121, ал.1, т.3 във вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл , ведно със законната лихва, считано от 16.08.2017год.  до окончателното изплащане на сумата.

            ОСЪЖДА  Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Кюстендил, ул. „Демокрация“ №44,  да заплати  на  Х.Ж.С. ***, ЕГН **********,  деловодни разноски в размер на 563,24лв., от които 100,00лв. – възнаграждение за вещо лице и  463,24лв. – адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: