Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 174

гр.Кюстендил, 27.10.2017г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                 Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№271/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                  Г.С.Р., ЕГН ********** *** оспорва ЗППАМ №17-1139-000331/22.07.2017г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил, с която му е наложена санкция по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 година, като са отнети са 2бр. регистрационни табели ***** и СРМПС *****. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаването му. Прави се алтернативно искане за изменение на акта чрез намаляване срока на наложената ПАМ от 1 година на 6 месеца. Не се претендират разноски.

                 Ответникът не се явява и не изразява становище по жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №890777/22.07.2017г. за това, че на същата дата, в гр.Сапарева баня по ул.“Паничище“ в посока от №73 към №95, управлява собствения си лек автомобил М П с рег.****** без да е поставил обезопасителен колан и без да притежава СУМПС.

Представени са доказателства за установяване на сочените от жалбоподателя основания за намаляване срока на ПАМ – удостоверение за раждане №0020170252/26.06.2017г., от което е видно, че жалбоподателят има дете и СУМПС и КТ към него на С Б Б – майка на детето на Р..

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /заповедта е връчена на 26.07.2017г., а жалбата е депозирана на 02.08.2017г./, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.

                 След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира следното от правна и фактическа страна:

                Оспорената ЗППАМ №17-1139-000331/22.07.2017г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР - Кюстендил представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.2а от ЗДвП, в предписаната от закона форма. Волята на административния орган е ясна и безпротиворечива, като недвусмислено е посочено МПС-то, което се управлява от жалбоподателя, къде и при какви обстоятелства, поради което съдът счита, че съдържанието на ЗППАМ е съобразено с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Същата е издадена от компетентен орган с оглед анализ на разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-1046/30.06.2017г.                          

                С оглед преценка законосъобразността на акта във връзка с останалите основания по чл.146 от АПК съдът приема, че и материалния закон, като правно основание, е приложен правилно. Анализът на писмените доказателства по делото показва наличие на  предпоставките на чл.171, т.2а от ЗДвП – управление на МПС от неправоспособен водач. От справка за нарушител се установява безспорно, че Г.Р. е неправоспособен водач. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя. Разпоредбата на чл.150 от ЗДвП определя, че всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на МПС по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 от ЗДвП и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4 от ЗДвП. Анализът на доказателствения материал и законовата регламентация сочи на извод, че на 22.07.2017г. жалбоподателят е управлявал МПС МП с рег.******* без да  е правоспособен водач, поради което с поведението си е нарушил нормата на чл.150 от ЗДвП и му е съставен АУАН №890777/22.07.2017г. В този смисъл съдът приема, че изложената фактическа обстановка в ЗППАМ се доказва по безспорен начин, поради което актът е издаден на съответното правно основание от ЗДвП.

Съдът обаче счита, че срокът на принудителната мярка е завишен. Действително при определянето му органа действа в условията на оперативна самостоятелност, тъй като законът определя минималния и максималния размер на ПАМ – от 6 месеца до 1 година. Но при упражняване на правомощията си същия следва са съблюдава принципа за законност по чл.4, ал.3 от АПК и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Т.е. като субект на административния процес по налагане на принудителни мерки и наказания, административният орган трябва да упражнява своите права за постигане целите на закона и така че да не вреди на правата и свободите на другите лица и когато налага принудителни мерки не следва да засяга правата и законните интереси на субектите в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Във връзка със събраните по делото доказателства за семейното положение на жалбоподателя – роден на ***г. низходящ и липсата на такива за други извършени административни нарушения по ЗДвП, с оглед факта, че майката на детето му е правоспособен водач на МПС /срав. СУМПС  и КТ към него на Светослава Бойчова Богданова/, съдът намира за законосъобразна и относима към целите на ЗДвП ПАМ „прекратяване регистрацията на МПС“  за срок от 6 месеца.  Целта на закона с налагането на ПАМ е да се осигури безопасността на движението по пътищата, да се въздейства превантивно и превъзпитателно и да се предотврати извършването на други нарушения. В случая административният орган не е взел предвид смегчаващите вината обстоятелства, а на базата единствено на установеното административно нарушение е направил своите изводи и е определил срока на ПАМ. Липсва анализ на всички относими обстоятелства, касаещи жалбоподателя, поради което липсва обоснованост между доказателствения материал и мотивите на органа за прилагане на мярката в най-големия срок, а оттук заповедта се явява издадена в нарушение на принципа на чл.6 от АПК. В този смисъл съдът ще измени оспорения административен акт, като ще намали срока на принудителната мярка от 1 година на 6 месеца.

 

                 Разноски не се присъждат.

                 Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                 ИЗМЕНЯ ЗППАМ №17-1139-000331/22.07.2017г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР – Кюстендил, с която на  Г.С.Р., ЕГН ********** *** е наложена санкция по чл.171, т.2а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 1 година, като са отнети са 2бр. регистрационни табели ***** и СРМПС *******, като намалява срока на принудителната мярка от 1 година на 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: