Р Е Ш Е Н И Е

         195                                                           23.11.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесети ноември                                                                   две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Ирена Симеонова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 274 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.171, т.2а във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Д.Д.Б., ЕГН ********** *** обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-0245-000059/28.07.2017г. на началник група в РУ – Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.1, т.2 и т.4 от АПК. Неспазването на установената форма е във връзка с липса на конкретни обстоятелства, непосочване на съдържащите ги доказателства и недостатъчна индивидуализация на разпоредените права. Противоречието с материалния закон е с оглед липсата на нарушение по чл.102 от ЗДвП, като се твърди, че изтеклият срок на СУМПС го прави нередовен документ по см. на §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД, а не невалиден и няма за последица загубата на правоспособност. Моли се за отмяна на заповедта и присъждане на деловодни разноски.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата, но не претендира разноски.

Ответният началник на група в РУ – Бобов дол към ОДМВР - Кюстендил не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Оспорената заповед на началник група в РУ – Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил е издадена на основание чл.171, т.2а от ЗДвП за нарушение на чл.102 от закона. Наложена е ПАМ „прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 28.07.2017г. в 13.46 часа по път 2-62 км 28+100 посока гр.Кюстендил, като собственик на автомобил „Х С“ КН ***** ВН жалбоподателката го е предоставила на Л Г Б, ЕГН **********, който управлява с невалидно СУМПС 226293665, поради изтичане на срока на валидност до 08.01.2017г. Нарушението е определено като извършено от собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното СУ.

Фактическите обстоятелства по нарушението са установени от АУАН №Г510693/28.07.2017г., съставен от мл.автоконтрольор С Х П срещу Л Г Б за управление на посочения в заповедта лек автомобил, собственост на жалбоподателката, на посоченото място и време с изтекъл срок на валидност на СУМПС.

Съгласно справка за нарушител, Л Г Б има издадено СУМПС №***** на 10.01.2007г. със срок на валидност до 08.01.2017г. и ново СУМПС №283333464, издадено на 14.08.2017г. валидно до 14.08.2022г.

Заповедта е връчена на адресата на 16.08.2017г., а жалбата е подадена на 17.08.2017г.

            Заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил съдържа оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, включително по чл.171, т.2а от закона, измежду които лица по т.1.5 е началник група „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР - Кюстендил.

            Приетото като доказателство в съдебното производство копие на СУМПС на Л Г Б с №***** от 14.08.2017г. потвърждава посочената в справката за нарушител информация за неговата наличност и индивидуализация.

            Пълномощникът на жалбоподателката признава наличието на заповед №8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи за оправомощаване на директора на ОДМВР – Кюстендил да изпълнява функции на ръководител на служба за контрол по ЗДвП.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

            С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Прекратяването на регистрацията на МПС препятства упражняване на правото на Б. като собственик и водач на същото. Наложената ПАМ е преустановителна по своя характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки  по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по закона, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.  Издателят на заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от осъществената делегация по заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Страните не оспорват компетентността на органа.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа-издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за обратното. Заповедта съдържа релевантните за отговорността фактически обстоятелства от състава на приложимата материалноправна норма. Липсата на посочени доказателства, послужили за издаване на заповедта, не води до неясно волеизявление на органа, т.к. описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно.

Заповедта е издадена и при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства. Със заповедта органът е упражнил уредената в закона възможност за прилагане на ПАМ, а със съставяне на АУАН срещу Борисов е започнало административнонаказателното производство срещу това лице за извършено от него административно нарушение. Предпоставките за издаване на двата документа, техните издатели и преследваните цели са различни. Връзката между тях се състои в това, че фактическите основания за съставяне на АУАН, т.е. извършеното нарушение, са основание за прилагане на ПАМ, независимо от реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца. В тази насока е и регламентацията по чл.22-23 от ЗАНН. 

Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.

Фактическият състав за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП включва три кумулативни елемента: 1/МПС, собственост на жалбоподателката; 2/ управление на МПС-то от друго лице и 3/това друго лице да не притежава съответното СУМПС.

По делото се установи, че на посочените в заповедта дата, час и място Б е управлявал притежаваното от жалбоподателката МПС, подробно индивидуализирано в оспорения акт. Притежанието на МПС от жалбоподателката и неговото управление от Б са установени от необорената в рамките на съдебното производство по делото презумтивна доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Установи се и че управлението на МПС е осъществено от Б със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Съгласно АУАН и приложената справка за нарушител е видно, че СУМПС е със срок до 08.01.2017г., т.е. по време на проверката на 28.07.2017г. същото е било с изтекъл срок на валидност. Този безспорно установен доказателствен факт, неправилно е свързан от органа и преценен като обосноваващ неправоспособност на водача, съответно като нарушение на чл.102, т.1, пр.последно от ЗДвП. Съгласно чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а според чл.150а от ЗДвП за да управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада това превозно средство.  Сравнителното тълкуване на цитираните разпоредби сочи на извод за отсъствие на диспозицията по чл.171, т.2а, пр.последно от ЗДвП. Неправилно административният орган е приравнил управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без СУМПС, т.е.  без правоспособност. С изтичане на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си и не се осъществява нарушение от собственика по чл.102, т.1, пр.последно от ЗДвП. Водачът на МПС осъществява единствено състава на административното нарушение по чл.81, ал.2, т.6 във вр. с §1, т.2, б.“ж“ от ДР на ЗБЛД. ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП следва да се прилага при първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му /при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред/ или  изземването му /при загуба на правоспособността/, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл.150а от ЗДвП. Изводът е, че придобитата от водача Борисов правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверена с първоначално издаденото СУМПС, не е изгубена с изтичане срока на неговата валидност. Приложената ПАМ се явява незаконосъобразна по същество.

                Изложеното налага на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът да отмени оспорената заповед.

            Независимо от изхода на делото, съдът не присъжда разноски, тъй като такива не се претендират към момента на приключване на съдебното дирене.

                Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0245-000059/28.07.2017г. на началник група в РУ – Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: