Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 165

                                           гр.Кюстендил, 17.10.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря  Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело №283 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

К.С.Д. *** е подала жалба срещу Заповед №17-0348-000515  от  29.07.2017г., издадена от  началника на Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил, с която на осн.чл.171, т.2а от ЗДвП  и е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца с изземване на два броя  регистрационни табели  *** на свидетелство за регистрация на МПС  ****, изд. в Италия.   Релевирани са възражения  за несъответствие на оспорената заповед с  материалния закон като отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.  В жалбата са изложени твърдения за това, че автомобилът е управляван от неправоспособния водач  без знанието и съгласието на неговия собственик. В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката  адв. Д. поддържа, че отсъства умисъл  на собственика за предоставяне на управлението на ППС на неправоспособния водач.  Оспорва се наличието на материалноправни основания за изземване на регистрационните табели на процесния автомобил. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

            Ответникът – началникът на Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по жалбата.

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:    

С оспорената заповед №17-0348-000515  от  29.07.2017г., началникът на РУ – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил, на основание чл.22 от ЗАНН е наложил на жалбоподателката принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП  - "прекратяване регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца. Мярката е наложена чрез изземване на два броя  регистрационни табели  CW895GE  и на свидетелство за регистрация на МПС  ВВ0575440, изд. в Италия. Заповедта е мотивирана с изложение на следните обстоятелства: К.С.Д. като собственик на лек автомобил „А р“ с италианска регистрация  ****  допуска управлението му на 29.07.2017г., около 02,30часа в гр.Дупница, на кръстовището между ул. „Хан Аспарух“ и ул. „Страхил войвода“, от неправоспособен водач – Л К Д.  Прието е,  че е нарушена разпоредбата  на чл. 102 от ЗДвП.

Издадената заповед е връчена на адресата на 14.08.2017г., а жалбата е подадена на  15.08.2017г.

Към  административната преписка е приложена заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, която е цитирата в оспорената заповед във връзка с материалната компетентност на  издателя на последната.  Видно от съдържанието на заповед №277з-1046/30.06.2017г.,  директорът на ОД на МВР – Кюстендил е оправомощил  длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началниците на РУ при ОДМВР,  да издават  заповеди за прилагане на ПАМ , сред които и ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Административният орган  е приложил  АУАН №188302 от 29.07.2017г.,  който е приет като доказателство по делото. Същият е съставен срещу Л К Д за това, че на 29.07.2017г., около  02,30ч в гр.Дупница управлява МПС „А р“ с италианска регистрация  ****, без свидетелство за управление на МПС, т.е.  в АУАН  са  изложени наведените в оспорената заповед обстоятелства за управление на ППС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

В съдебното заседание на 27.09.2017г., пълномощникът на оспорващата признава неблагоприятни за упълномощителката с оглед процесуалната и позиция факти, че към релевантната дата, посочена в оспорената заповед, водачът на автомобила Л Д е бил лишен от право да управлява МПС и не е притежавал  свидетелство за управление.

В съдебното производство съдът е допуснал до разпит като свидетел водача на процесния автомобил Л К Д, който в съдебното заседание  заявява, че е притежавал свидетелство за управление на МПС, което му е било отнето преди  „няколко години“ /цитат/. Същият заявява, че е управлявал автомобила на жалбоподателката  по молба на съпруга и, който се е почувствал зле на процесната дата и е поискал да бъде закаран в болница. Свидетелят твърди, че не е уведомил нито собственичката на автомобила, нито съпруга и за това, че не притежава свидетелство за управление на МПС.   

По делото са представени медицински документи относно здравословното състояние на майката на жалбоподателката, които са неотносими към предмета на правния спор, поради което съдът не ги обсъжда. Същите са преценявани при произнасянето във връзка с особеното искане на оспорващата за спиране на изпълнението на административния акт.

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт.  Същата е редовна, като  изпълнява изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби  и с целта на специалния закон. По отношение на компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на началника на Районно управление – Дупница при  ОД на МВР - Кюстендил, видно  от заповед №277з-1046/30.06.2017г. на  директора на ОД на МВР – Кюстендил.

От процесуална страна,  в оспорения акт се съдържа изложение  на  фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен  акт на осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с  чл.171, т.2а  от ЗДвП, като е посочил  конкретната фактическа обстановка и е формулирал  фактическото основание, прието  като материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспореният административен акт е и материалноправно законосъобразен. Съдът, като разгледа по същество спора, установи че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, т.е.  осъществен е фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка, визирана в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. Съобразно предвижданията на правната норма в относимата и част - предложение последно, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.  Срокът на мярката е  6 месеца. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка спрямо собственика на МПС, е управление на собственото му МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление. Релевантното за спора фактическо обстоятелство е доказано по безспорен начин от събраните по делото  доказателствени средства. В показанията си свидетелят ЛД, който е управлявал  автомобила – собственост на оспорващата  на процесната дата и час, заявява, че  не  притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като същото му е било отнето.     Горното обстоятелство се  признава и от пълномощника на жалбоподателката, видно от изявлението му в  с. з. на 27.09.2017г.  Посоченото доказателствено средство, доколкото касае неблагоприятно за представляваната страна обстоятелство, както  и преценено с оглед на останалите доказателства съобразно нормата на чл.175 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, мотивира съда за приеме  за  верен и съответстващ на обективната истина фактът на управление на МПС от лице, непритежаващо свидетелство за управление.  Изводите са за доказаност на материалноправната предпоставка  по чл.171, т.2а от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка.  Издадената заповед съответства на материалния закон  и  доводите в жалбата за наличие на отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК са неоснователни. Оспорването подлежи на отхвърляне.

Поддържаната  от оспорващата защитна теза за липса на знание и вина за това, че собственото и МПС се управлява от неправоспособен водач, съдът счита за неоснователна.  Материалноправната норма на специалния закон, която е приложима  съгласно правилото на чл.23 от ЗАНН,   не предвижда като предпоставка за прилагане на ПАМ  наличието на виновно поведение на собственика на автомобила, който е и адресат на мярката. Субективното отношение на същия би било съставомерен признак  при ангажиране на административнонаказателната му отговорност за извършено административно нарушение по ЗДвП. В случая спрямо жалбоподателката е приложената ПАМ, която е друга  форма на административна принуда  и е подчинена на различен правен режим.  Принудителната административна мярка, съгласно чл.22 от ЗАНН, се налага  с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение и на вредните последици от административно нарушение. Или в случая целта на приложената мярка е чрез  прекратяване на регистрацията на МПС да бъде преустановено административното нарушение - управлението на МПС от неправоспособен водач, което би могло да причини вредоносен резултат.  В този смисъл липсата на вина на собственика на автомобила  е  ирелевантно за прилагането на мярката обстоятелство.

На последно място, оспорващата  поддържа, че отсъстват предпоставките за изземване на регистрационните табели на процесния автомобил, който е регистриран в чужбина. Доводите са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП, налагането от службите за контрол,  на ПАМ по чл.171, т.2а от закона  се извършва чрез отнемане на  табелите с регистрационните номера  и на свидетелството за регистрация на автомобила като документ по чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП, т.е.  упражнено  е правомощие надлежно установено със закон. Същото е приложимо и в специалната хипотеза на МПС с регистрация в чужбина, както в случая. Правната възможност за служебно прекратяване на регистрацията и за изземване на табели с чужди регистрационни номера, както и реда за приложението и,  са уредени в разпоредбите на чл.143, ал.11 от ЗДвП и на чл.18б, ал.11 и ал.12 от Наредба №І-45/2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Констатациите на съда са за надлежно изпълнение на изискванията на  нормативните разпоредби от административния орган. 

Следват  изводи за законосъобразност на издадената заповед и за неоснователност на оспорването, което подлежи на отхвърляне.

            Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административният съд

                                                            

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на К.С.Д. ***, ЕГН **********, срещу  Заповед №17-0348-000515  от  29.07.2017г., издадена от  началника на Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане  на преписи от същото. Решението да се съобщи на оспорващата чрез нейния пълномощник.  

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: