Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     01.02.2018 г.

 

Номер              15                            2 0 1 8 година                     гр. Кюстендил

 

                               В      И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Кюстендилски административен съд

на шестнадесети януари                                                        2 0 1 8 година

в открито заседание в следния състав:

 

                                                          Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Лидия Стоилова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 290 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

   Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13 ал. 9 от Закона за горите /ЗГ/.

   Производството е образувано по повод постъпила жалба от В.Г.С. и Е.Г.С. *** и допълнителна такава, чрез пълномощника си адв. Д.Д.М., против Заповед № РД-05-681/01.12.2015 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил, съответно акт /писмо/ с рег. № 1294/24.04.2017 г. на Директора на РДГ – Кюстендил, с искане същите да бъдат обявени за незаконосъобразни и неправилни и да бъдат отменени. Сочат се твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон, неспазена форма, липса на фактически правни основания и несъответствие с целта на закона. Изложени са конкретни съображения, относно твърдяната незаконосъобразност. Представена е писмена защита и се претендират сторените разноски по делото.

   Ответната страна - Директорът на РДГ гр. Кюстендил се представлява от ст. юк. А. Е., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение, представя и писмена защита.

   Заинтересованите страни – Д.П.О. и В.С.В., не изразяват становище по жалбата.

   По делото е разпитан и свидетеля К. З. И..

   Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото,доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което ще я уважи. Съображенията за това са следните:

   В.С. и Е.С. са съсобственици общо на 50% /всеки един по 25%/ в съсобствеността на горските имоти с кадастрални № 047001 и № 049018, възстановени на наследниците на В.Г. а./Решение № 29Т/Р от 29.08.2000 г. за възстановяване на собственосттта върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Търсино, община Кюстендил по ЗВСГЗГФ. Това е видно от удостоверение за наследници с изх. № 06939 от 18.08.2017 г., според което сънаследници са, както следва: Д.П.О. – 50 %, В.Г.С. – 25% и Е.Г.С. – 25%.  

   Производството пред административния орган е започнало по Заявление вх. № 3392/02.11.2015 г. подадено от Д.П. Орлова /както е записана/, а не О., както е в действителност, която в качеството си на наследник, предоставя за проверка и утвърждаване изготвена горскостопанска програма за горски имоти №№ 047001 – възстановени в отд. 878 „к“, „о“; 049018 – възстановен в отд. 874 „д“, „ж“, с местонахождение землище на с. Търсино, в териториалния обхват на ТП ДЛС Осогово. Прилага: 1. Горскостопанска програма, изготвена от лицензиран лесовъд инж. В.С.В.; 2. Скици и горска карта; 3.Документ за собственост /Решение № 29Т/Р за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Търсино от 29.08.2000 г. на ПК - гр. Кюстендил; 4. Удостоверение за наследници на В.Г. А.; 5. Таксационни описания;

Изготвен е бил Констативен протокол № К – 74 от 25.11.2015 г. с отразени констатации и становище на комисия, назначена по Заповед № РД 05-344/19.08.2015 г. на Директора на РДГ – Кюстендил.  

   Със Заповед № РД 05-681/01.12.2015 г. Директорът на РДГ гр. Кюстендил, на основание протокола на комисията по и на основание чл. 13 ал. 3 и ал. 8 т. 2 от Закона за горите и дадени указания от ИАГ с изх. № ИАГ – 26 664/04.08.2011 г. е утвърдил горскостопанска програма за горски имоти възстановена собственост на наследниците на В.Г. А., попадащи в землището на с. Търсино, общ. Кюстенид, за ГИ № 047001 /съставен от отдели и подотдели: 878 „о“; „к“/ и ГИ № 049018 /съставен от отдели и подотдели: 874 „д“; „ж“/.

   Със Заявление вх. № 1274/без дата от 2017 г./ инж. В.В., посочен като упълномощен представител на наследника, представя за проверка и утвърждаване изготвено план - извлечение за горски имот № 0490181 със съответните приложения.

Изготвен е бил Констативен протокол от 21.04.2017 г. с отразени констатации и становище на комисия, назначена по Заповед № РД 05-90/28.03.2017 г. на Директора на РДГ – Кюстендил.

   Изпратено е писмо рег. № 1294/24.04.2017 г. на РДГ – Кюстендил до инж. В.В., с което е одобрено план – извлечение, със съответните указания при провеждане на предвидените в него мероприятия.

   По делото са представени и приети като доказателства по делото, приложени в преписката по жалбата вх. № 3270/28.08.2017 г.; вх. № 3385/11.09.2017 г.; вх. № 3739/03.10.2017 г.; вх. № 4570/22.11.2017 г.; вх. № 3625/28.09.2017 г.; вх. № 3937/07.10.2017 г.; вх. № 107/08.01.2018 г.; вх. № 61/04.01.2018 г.; вх. № 95/05.01.2018 г., писмени такива, съгласно текста.

   Предмет на оспорване е действителността на Заповед № РД 05-681/01.12.2015 г. на Директора на РДГ гр. Кюстендил, съответно на писмо рег. № 1294/24.04.2017 г.,  като се иска обявяването на същите за незаконосъобразни.

   Жалбоподателите, като съсобственици на възстановените горски имоти, имат правен интерес от оспорването, доколкото не са били уведомени за процесната заповед и писмо, а са научили за издадените актове при посещение на 18.08.2017 г. в РГС – Кюстендил. Тези твърдения не се оспорвата от ответника. В този смисъл, оспорването се явява допустимо, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, доколкото на жалбоподателите са станали известни оспорените ИАА на 18.08.2017 г., съответно жалбата е с вх. № 3435/24.08.2017 г. и същото касае индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК.

   Кюстендилският административен съд, счита че оспорената заповед и писмо са издадени от орган, който е имал нужните правомощия по издаването на процесната заповед и писмо, но в нарушение с процесуалните и материалните предпоставки за издаването им и като такива същите се явяват незаконосъобразни.

   В конкретния случай се касае до акт на директора на РДГ гр. Кюстендил, с който се утвърждава горскостопанска програма за горски имоти възстановена собственост на наследниците на В.Г. А., попадащи в землището на с. Търсино, общ. Кюстендил, като за мотиви е посочено основание чл. 13 ал. 3 и ал. 8 т. 2 от Закона за горите, дадени указания от ИАГ с изх. № ИАГ – 26 664/04.08.2011 г. и съставен на 25.11.2015 г. протокол № К – 74 с отразени констатации и становище от комисия назначена по Заповед № РД 05-344/19.08.2015 г. на Директора на РДГ Кюстендил като и акт /писмо/ изх. № 1294/24.04.2017 г. за разглеждане на план – извлечение за  промяна вида на сечта в имот № 049018, със съответните указания за провеждане на предвидените мероприятия в план - извлечението.

   Съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, като е посочен издателят й, а именно – Директорът на РДГ гр. Кюстендил, с което е спазен чл. 59 ал. 2 т. 1 от АПК.

   Не е спазен чл. 59 ал. 2 т. 7 от АПК – не е посочен органът, пред който се обжалва заповедта и в какъв срок следва да се обжалва издаденият административен акт, но доколкото жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149 ал. 1 от АПК  и пред надлежния съд, то същата е допустима.

   В хода на извършената проверка, настоящият състав на съда установи допуснати от административния орган и други нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът намира за съществени. Съгласно чл. 35 от АПК, ИАА се издава след изясняване на фактите  и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В случая, съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване  на казуса.

   На първо място, нарушен е чл. 26 ал. 1 от АПК – не са уведомени известните заинтересовани граждани, освен заявителя, за започване на административното производство. От доказателствата по делото е видно, че на административния орган от самото начало са били известни имената на останалите съсобственици на възстановените горски имоти, които са жалбоподатели в настоящето производство. Не се представиха никакви доказателства за съобщаване на заинтересованите лица на издадения ИАА по реда на чл. 61 от АПК. Не се представят и доказателства за публикуването на оспорената заповед и писмо на страницата на ИАГ, въпреки твърденията на процесуалния представител на ответника, че това е сторено. Обяснението, че е налице „фактическа невъзможност“ да се уведомяват всички съсобственици, е меко казано несериозно. Неизпълнението на задълженията на административния орган по чл. 26 ал. 1, чл. 35 и чл. 61 ал. 2 от АПК е достатъчно основание  за отмяна на оспорените административни актове, доколкото същите се явяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон.    

   Основен принцип заложен в същия е отчитане интересите на собствениците, без да се накърняват интересите на обществото / чл. 8 т. 6 от ЗГ/. Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии използва термина "собственик" като не създава правила за случаите, в които горските имоти се притежават в съсобственост. В този смисъл лицата, които могат надлежно да сезират процедура за изработване и утвърждаване на горско – стопанска програма /ГСП/, следва да са самостоятелни собственици или да имат съответни права за управление и стопанисване на съсобствения имот от останалите собственици. Липсва специална норма в ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, която да дерогира действието на общата норма на чл. 32 от Закона за собствеността, относно действия по управление и стопанисване на обща съсобствена вещ. В този смисъл, легитимно да започне административно производство пред Директора на РДГ за утвърждаване на ГСП, следва да е лице – собственик/собственици, което притежава 50% + 1 дял в съсобствения горски имот, за да се приемат за легитимни действията му по управление и стопанисване на общата вещ. Такова изследване от страна на административния орган, съгласно изискванията на чл. 35 от АПК не е извършено. Не е обсъждано и качеството на заявителя инж. В. - „пълномощник на наследника“, при издаването на писмо рег. № 1294/24.04.2017 г. Към заявлението не е представено пълномощно, от което да е видно от чие име и в чий интерес действа В.В., още повече, че самото заявление на В.В. *** /лист 21 по делото/ е без входяща дата, което поставя под съмнение самата достоверност на подаденото заявление. Представените договори между инж. В. и Д.О. не изпълняват изискванията на чл. 18 ал. 2 от АПК, приложими към инициираните производство по издаване на Заповед № РД 05-681/01.12.2015 г. и писмо рег. № 1294/24.04.2017 г. на Директора на РДГ – Кюстендил. Същите се отнасят към издаденото позволително за сеч, а не към предхождащите ги административни производства за утвърждаване на ГСП  и санитарна сеч, още повече, че никъде в представените договори няма възлагане на услуги, касаещи действия за разглеждане на план – извлечение за промяна на вида на сечта, каквото е посочено в заявлението на пълномощника В..    

   Отделно от посочените по – горе нарушения на административнопроизводствените правила и представените по делото писмени доказателства е видно, че няма открити и издавани предписания от РДГ – Кюстендил за извеждане на санитарни сечи в съседни имоти. В чл. 120 от Закона за горите е посочено, че защитата на горските територии от болести и вредители и други повреди се извършва чрез: профилактични и карантинни мероприятия; провеждане на наблюдения, обследвания и сигнализация за появата, развитието и разпространението на причинителите на болести, насекоми, плевели и други вредители; оценка и мониторинг на въздействието на абиотични и биотични фактори върху състоянието на горскодървесната растителност; провеждане на растителнозащитни мероприятия и борба с вредителите. Съгласно пък чл. 131 ал. 2 от ЗГ, РДГ оказват безплатно методическо ръководство, консултират общините и другите собственици на гори, дават предписания и извършват контрол по защитата на горите от болести, вредители и други повреди. Предписанията на РДГ за защита на горите от болести и вредители са задължетелни за собствениците на горски територии. От приложената справка и поясненията към нея е видно, че такива предписания от страна на ответника не са правени, което поставя под съмнение и изложеното в протокола от 21.04.2017 г., който е дал основание за издаването на писмо с рег. № 1294/24.04.2017 г. за промяна вида на сечта в имот № 049018, подотдел 874 „д“, землище на с. Търсино, частна собственост в териториалния обхват на ТП ДЛС Осогово. Изложеното от свидетеля И., че такива предписания не са правени, тъй като те се правят само за собственици с известен адрес, а в случая собствениците са били безспорно известни, е още едно потвърждение за допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила от страна на административния орган.

   По изложените съображения, съдът намира, че оспорените административни актове следва да бъдат отменени като незаконосъобразни, издадени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до непълно изясняване на правнорелевантни факти.

   С оглед изхода на делото, на жалбоподателите ще бъдат присъдени и направените разноски по делото, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, съгласно приложения списък за разноските и доказателствата за това.

 

   Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. 1 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                       Р  Е  Ш  И:

 

   ОТМЕНЯ Заповед № РД 05-681/01.12.2015 г. и писмо рег. № 1294/24.04.2017 г. на Директора на РДГ гр. Кюстендил.

   ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Кюстендил да заплати на В.Г.С., ЕГН ********** и Е.Г.С., ЕГН **********, чрез адв. Д.Д.М., със съдебен адрес:***, сумата от 836 /осемстотин тридесет и шест/ лева, направени разноски по делото.

   Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от деня на съобщението на страните.

   Решението да се съобщи чрез изпращане на препис от същото.

 

                                                                                          Административен съдия: