Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 190

                                           гр.Кюстендил, 14.11.2017год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря  Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело №292 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

М.  В.  Г. ***, е подал жалба срещу Заповед №17-1139-000357  от  04.08.2017г., издадена от  началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, с която на осн.чл.171, т.2а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца с изземване на два броя  регистрационни табели  КН 8716ВВ и на свидетелство за регистрация на МПС №005872841.  Релевирани са възражения  за  липса на мотиви на оспорената заповед, както и за несъответствие на същата с  материалния закон , като отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.  В жалбата са изложени твърдения за това, че водачът на автомобила не е неправоспособен, тъй като притежава свидетелство за управление на МПС, макар и с изтекъл срок на валидност.   Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

            Ответникът - началникът на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по жалбата.

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:    

С оспорената  заповед №17-1139-000357  от  04.08.2017г., началникът на Сектор „Пътна полиция“  при  ОД на МВР-Кюстендил, на  основание чл.22 от ЗАНН е наложил на жалбоподателя  принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП  - "прекратяване регистрацията на ППС" за срок от 6 месеца. Мярката е наложена чрез изземване на два броя  регистрационни табели  ***** и на свидетелство за регистрация на МПС №****. Заповедта е мотивирана с изложение на следните обстоятелства: М.  В.  Г.  като собственик на лек автомобил „А**“ с рег. № ***  допуска управлението му на 04.08.2017г., около 23,30часа  в гр.Сапарева баня, по ул. „3-ти март“ в посока с.Сапарево, от водача К И Б, който не притежава свидетелство за управление на МПС – срокът на същото е изтекъл на 27.03.2017г. 

Издадената заповед е връчена на адресата на 17.08.2017г., а жалбата е подадена на  21.08.2017г.

Към  административната преписка е приложена заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, която е цитирана в оспорената заповед във връзка с материалната компетентност на  издателя на последната.  Видно от съдържанието на заповед №277з-1046/30.06.2017г.,  директорът на ОД на МВР – Кюстендил е оправомощил  длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началниците на сектор „Пътна полиция“  при ОДМВР,  да издават  заповеди за прилагане на ПАМ , сред които и ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Административният орган  е приложил  АУАН №890675 от 04.08.2017г.,  който е приет като доказателство по делото. Същият е съставен срещу  К И  Б  за това, че на 04.08.2017г., около  23,30ч в гр.Сапарева баня  управлява МПС „А“ с рег. № ****, със свидетелство за управление на МПС с изтекъл на  27.03.2017г.  срок на валидност, с което е нарушил разпоредбата на чл.150а от ЗДвП, т.е.  в АУАН  са  изложени наведените в оспорената заповед обстоятелства за управление на ППС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

            Към жалбата е приложено копие от свидетелство за управление на МПС, издадено на водача Кирил  Иванов  Бимбов на 11.08.2017г., т.е. след установяване на нарушението. По делото е представена и справка от информационната система на Сектор ПП относно предходни нарушения на оспорващия. Същите съдът не обсъжда поради неотносимост   към правния спор. 

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт.  Същата е редовна, като  изпълнява изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед, проверена съобразно критериите по чл.146 от АПК,  е валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на специалния закон.

 По отношение на компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на началника на Сектор Пътна полиция  при  ОД на МВР - Кюстендил, видно  от заповед №277з-1046/30.06.2017г. на  директора на ОД на МВР – Кюстендил.

От процесуална и формална страна,  в оспорения акт се съдържа изложение  на  фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка, като противно на соченото от оспорващия, е отразен вида, марката и регистрационния номер на процесното МПС. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен  акт на осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с  чл.171, т.2а  от ЗДвП, като е посочил  конкретната фактическа обстановка и е формулирал  фактическото основание, прието  като материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК  и са спазени изискванията за чл. 59 от АПК.

Оспорената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.  Съдът, като разгледа по същество спора, установи че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, т.е.   не е осъществен  фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка, визирана в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП.  Съобразно предвижданията на правната норма в относимата и част - предложение последно, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.  Срокът на мярката е  6 месеца. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка спрямо собственика на МПС, е управление на собственото му МПС от лице, което не притежава свидетелство за управление.  Релевантното за спора фактическо обстоятелство не е доказано от събраните по делото  доказателствени средства. От същите се  установява, че водачът притежава свидетелство за управление на МПС от категорията на процесния автомобил, но срокът му на валидност е изтекъл на 27.03.2017г. Съгласно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Съгласно чл. 150а от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,  към която спада управляваното от него превозно средство.

  Сравнителното тълкуване на цитираните разпоредби  с оглед безспорния факт по делото за това, че водачът К И Б е управлявал автомобила със свидетелство за управление с изтекъл срок на валидност, сочи на изводи за отсъствие  на визираното в оспорената заповед   фактическо основание по чл. 171, т. 2а, изр. последно  от ЗДвП.  Незаконосъобразно  и неправилно административният орган е приравнил управлението на МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, на управление на МПС без свидетелство за управление, т.е.  без правоспособност. Последната не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл.150 и сл. от ЗДвП. Съответно с изтичането на срока на валидност на СУМПС водачът не губи правоспособността си и не осъществява нарушение по чл.150а от ЗДвП, както неправилно е приел органът /налице е състава на административното нарушение по чл.81, ал.2, т.6 от Закона за българските лични документи/.   ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП  следва да се прилага в хипотезите на отнет или иззет документ и когато водачът не притежава СУМПС в смисъл, че няма издадено такова свидетелство, респ. мярката е допустима при първоначална липса на СУМПС и последваща такава, поради отнемането му /при лишаване от правоуправление по съдебен или административен ред/  или  изземването му  /при загуба на правоспособността/, както и когато водачът не притежава правоспособност за съответната категория по чл.150а от ЗДвП. Фактите, установени в процесния казус не попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. 

Изводът е, че придобитата от водача правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с първоначалното свидетелство за управление на МПС, не е изгубена с изтичане срока на валидността му. Оттук следва, че изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства не съставляват фактическо основание по чл. 171, т. 2а,  изр. последно  от ЗДвП. Наложената  ПАМ е незаконосъобразна  по см. на чл. 146, т. 4 АПК и оспорената заповед подлежи на отмяна.

            Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административният съд

                                                            

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразна  заповед №17-1139-000357  от  04.08.2017г., издадена от началника на Сектор „Пътна полиция“ при  ОД на МВР-Кюстендил. 

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане  на преписи от същото.

                                                                     

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: