Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 30

гр.Кюстендил, 20.02.2018г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№312/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

 П.А.Р., ЕГН ********** *** оспорва решение №2153-09-27/25.08.2017г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лицето срещу разпореждане №**********/06.06.2017г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Кюстендил. С последното е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката на основание чл.68, ал.3 от КСО. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, като противоречащ на материално правните разпоредби – неправилно изчислен размер на пенсията при незачитане на времето, през което жалбоподателката е полага грижи за майка си – лице със степен на ТНР на 90% и регистрацията й в Бюрото по труда. Претендират се разноски.

                Ответникът чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Не се претендират разноски.

                Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 На П.А.Р. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.3 от КСО с разпореждане №**********/06.06.2017г. Същото е било предмет на административен контрол, като с решение №2153-09-27/25.08.2017г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил жалбата е отхвърлена като неоснователна. Административният орган е изложил мотиви, отнесени към нормата на чл.68, ал.3 и чл.70, ал.3 от КСО и чл.43, ал.1-3 и чл.43а, ал.1-2 от НПОС.

Изготвено и прието като неоспорено от страните е заключение вх.№435/29.01.2018г. на в.л. М.В., от което се установява, че съгласно представената пенсионна документация жалбоподателката има трудов, респ. осигурителен стаж 18г. 10. 12д. За базисен период – три последователни години от последните 15 тя е посочила 1987г., 1988г. и 1989г., като средномесечния осигурителен доход за страната е бил 785.88 лв., а средномесечния доход на лицето - 206.65 лв. След изчисления вещото лице посочва, че индивидуалния коефициент на лицето е 0.779% и заключава, че съвпада с определения от НОИ. Посочва още, че жалбоподателката е регистрирана в Бюрото по труда като лице, търсещо работа и за периодите на регистрация не е получавала обезщетение.

                С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимен субект на право на оспорване и пред компетентен да я разгледа съд. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

                В хода на административното производство по издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания, актовете /решение и разпореждане/ са издадени от компетентни органи, притежават необходимото по закон съдържание и са съобразени с целта на закона.

                 Спорът между страните по същество е свързан с изчисляването на пенсията на жалбоподателката при незачитане на времето, през което тя е полага грижи за майка си – лице със степен на ТНР на 90% и времето, през което е била регистрирана в Бюрото по труда. Видно от писмените доказателства, а и жалбоподателката не оспорва обстоятелството, личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст е определена на основание чл.68, ал.3 от КСО. Същевременно разпоредбата на чл.70, ал.3 от КСО предвижда, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето.

Първото релевирано възражение на жалбоподателката за незаконосъобразност на разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил, респ. решението на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е за неправилно незачитане на времето, през което тя е полага грижи за майка си – лице със степен на ТНР на 90%, съдът счита за неоснователно. Разпоредбата на чл.9, ал.6 от КСО определя изчерпателно кръга на лицата, за които се признава за осигурителен стаж времето, през което са полагали грижи за човек с трайно увреждане - родител (осиновител) или съпруг/-а и то когато грижите са "за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90%, които постоянно се нуждаят от чужда помощ", поради което тези лица не са били осигурявани или не са получавали пенсия. На тези лица при пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет. Разпоредбата на чл.43а, ал.1 от НПОС възпроизвежда чл.9, ал.6 от КСО. Предпоставките за признаване на регламентираното в тези разпоредби осигурително право са три: наличие на посочената от закона родствена връзка, полагането на грижи за лице със степен на ТНР /или вид и степен на увреждане над 90 на сто, постоянно нуждаещо се чужда помощ, и липса на осигуряване на друго основание. Анализът на събрания доказателствен материал по делото на плоскостта на правните норми обуславя извода на съда за липса на предпоставките по чл.43а, ал.1 от НПОС. Жалбоподателката не попада сред лицата по сочената разпоредба, поради което и не може да се възползва от правото дадено от закона. Актовете на длъжностните лица от ТП на НОИ – Кюстендил са съобразени с материалноправните норми и правилно времето, през което жалбоподателката е полагала грижи за майка си не е зачетено за осигурителен стаж.

Съобразявайки доказателствата и заключението на вещото лице съдът счита за неоснователно и второто възражение за незаконосъобразност на актовете. В експертизата се сочи, че жалбоподателката е регистрирана в Бюрото по труда като лице, търсещо работа и за периодите на регистрация не е получавала обезщетение. Това обстоятелство, както и периодите на регистрация на лицето в Бюрото по труда се установяват от сл.бележка изх.№60-08-07-45683/15.12.2017г., приложена към заключението. Същевременно от административната преписка е видно, че за периода 16.08.2006г. - 06.11.2006г. е наличен сключен трудов договор с осигурител Д-р Б. К.. Следователно за претендирания от жалбоподателката период 16.02.1993г. до 20.12.2006г. същата не е била с непрекъсната регистрация в Бюрото по труда и съдът приема, че административния орган е приложил правилно закона при определяне на действителния осигурителен стаж на лицето. Нормата на чл.70, ал.3 от КСО е приложена законосъобразно – извод на съда, подкрепящ се и от заключение вх.№435/29.01.2018г. на в.л. М.В.. В този смисъл съдът счита, че административния орган е изчислил пенсията на П.Р. при стриктното съблюдаване на нормите на чл.68, ал.3 във вр.с чл.70, ал.3 от КСО. Не са налице основанията по чл.146 от АПК, поради което жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

  С оглед изхода от спора разноски не се присъждат.

                 Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на П.А.Р., ЕГН ********** *** срещу решение №2153-09-27/25.08.2017г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу разпореждане №**********/06.06.2017г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Кюстендил за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето на основание чл.68, ал.3 от КСО.

  Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: