Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1

                                           гр.Кюстендил, 02.01.2018год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на тринадесети декември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря  Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията  адм. дело №349 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

            С.Р. ***, чрез пълномощника си адв. И.А.,  е подал жалба срещу Заповед № 17-0348-000387  от  03.07.2017г., издадена от началник група в Районно управление – Дупница към ОД на МВР-Кюстендил, с която на осн.чл.171, т.2а от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година  с  изземване на два броя  регистрационни табели  К****ВС и на  свидетелство за  регистрация  на  МПС №008157742. Релевирани са възражения  за несъответствие с  материалния закон като отменително основание по чл.146, т.4 от АПК, с твърдения за това, че  за същото нарушение му е наложено наказание на осн. чл.78а, ал.1 от НК с решение от 08.09.2017г. на ДРС по НАХД №985/2017г.  и  срокът на  ПАМ е ограничен до влизането в сила на посочения съдебен акт. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.

            Ответникът - началникът на група в Районно управление – Дупница към ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по жалбата.

            Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:    

            Оспореният административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт № Д188139/03.07.2017г.   за установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, за това, че на 03.07.2017г., около 15,10 часа, на ПП 1 Е-79, км. 355+200, посока гр. София,  жалбоподателят управлява собствения си  лек автомобил „М.“  с  рег. № К****ВС, след употреба на наркотични вещества  - при проверката с техническо средство „Drager Drug Ckeck 3000“ с №ARUU - 0113 е отчетена положителна проба на ТНС – тетрахидроканабинол, като на водача е издаден талон за медицинско изследване №012892.   Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП  – нарушение на забраната за водачите да управляват ППС под въздействие на наркотични вещества или техни аналози. 

АУАН е връчен на оспорващия лично, а от приложеното към жалбата копие от решение №522 от 08.09.2017г. на Дупнишкия районен съд по НАХД №985/2017г.  е видно, че за същото деяние, квалифицирано като престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, на основание чл.78а, ал.1 от НК на оспорващия е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00лв. , а на осн. чл.343г от НК - същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Към административната преписка са приложени цитирания АУАН № Д188139/03.07.2017г., Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 03.07.2017г., както и Талон за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, издаден на 03.07.2017г. в 16,45 часа, в който е вписано, че водача отказва кръвна проба. 

            Въз основа на обстоятелствата отразени в съдържанието на АУАН № Д188139/03.07.2017г.,  началникът на  група в РУ - Дупница при ОД на МВР-Кюстендил издава оспорената заповед № 17-0348-000387  от  03.07.2017г., с която приема, че жалбоподателят  управлява ППС под въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство, като по този начин виновно е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1,  предл.2 от ЗДвП, поради което му е наложена принудителна административна мярка  „ прекратяване на регистрацията на ППС“  за срок от 1 година на осн.чл.171, т.2а от ЗДвП вр. с чл.22 ЗАНН.  Мярката е наложена чрез изземване на два броя  регистрационни табели  К****ВС и на  свидетелство за  регистрация  на  МПС №008157742.

Заповедта е връчена лично на санкционираното лице на 09.10.2017год., а жалбата е подадена чрез административния орган на 19.10.2017г.  

Към  административната преписка е приложена заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, която е цитирана в оспорената заповед във връзка с материалната компетентност на  издателя на последната.  Видно от съдържанието на заповед №277з-1046/30.06.2017г.,  директорът на ОД на МВР – Кюстендил е оправомощил  длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началниците на сектори/групи в РУ при ОДМВР,  да издават  заповеди за прилагане на ПАМ , сред които и ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП и от адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт.  Същата е редовна, като изпълняваща изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед, проверена съобразно критериите по чл.146 от АПК,  е валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби  и с целта на специалния закон.

 По отношение на компетентността на органа следва да се констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на началника на група в РУ - Дупница  при  ОД на МВР - Кюстендил, видно  от заповед №277з-1046/30.06.2017г. на  директора на ОД на МВР – Кюстендил.

От процесуална и формална страна,  в оспорения акт се съдържа изложение  на  фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Материално компетентният административен орган е издал атакувания индивидуален административен  акт на осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с  чл.171, т.2а  от ЗДвП, като е посочил  конкретната фактическа обстановка и е формулирал  фактическото основание, прието  като материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК  и са спазени изискванията за чл. 59 от АПК. Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1,  предл.2 от ЗДвП, извършено от водача на автомобила, като е възпроизведено съдържанието на АУАН, който е съставен в хода на образувано административнонаказателно производство.  

Съдът, като разгледа по същество спора, установи че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, т.е.  осъществен е фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка, визиран в разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. Съобразно предвижданията на правната норма в относимата и част - предложение трето, прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство и е употребил наркотични вещества.  Срокът на мярката е от  6 месеца до        1 година. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка спрямо собственика на МПС, е управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Безспорно е в случая, че последното е констатирано със съставения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, а и видно от жалбата - оспорващият  признава факта на нарушението.    Употребата на наркотично вещество е установена с техническо средство, поради което  съставомерният  признак  се явява доказан. Налице е виновно нарушение на  релевираните разпоредби на ЗДвП, което съставлява фактическо основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП. 

Единственото възражения на  оспорващия е за това, че е санкциониран вече за същото деяние по реда на чл.78а, ал.1 от НК и приложената ПАМ следва да е със срок до влизане в сила на съдебния акт по наказателното дело. Доводите са неоснователни. Законодателят е предвидил отделни, самостоятелни по характер производства по ангажиране отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на наркотични вещества. Ангажирането на наказателната отговорност на водача за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК вр. с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е неотносимо към заповедта по чл.171, т.2а от ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административно наказание, а е вид административна принуда без санкционни последици. По своето естество, заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт,  който е със срок, органичен до решаване на въпроса за отговорността на водачите само в хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, т.е. ограничението е неприложимо спрямо процесната  ПАМ.   

Следват  изводи за законосъобразност на издадената заповед и за неоснователност на оспорването, което подлежи на отхвърляне.

            Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административният съд

                                                             

 Р   Е   Ш   И:

           

ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна жалбата на С.Р. Х., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 17-0348-000387  от  03.07.2017г., издадена от  началник група в Районно управление – Дупница към ОД на МВР-Кюстендил.    

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: