Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 27

                                           гр.Кюстендил, 16.02.2018год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти  януари  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при секретаря  Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №355  по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.21, ал.3 АПК във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

С.Б.Г. ***  оспорва  мълчалив отказ на кмета на Община Кочериново да извърши административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация  от 25.09.2017год. по чл.587, ал.2 от ГПК. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен отказ поради противоречие с материалния закон. Прави се искане за отмяна на същия и за връщане на преписката на административния орган с указания за извършване на исканата административна услуга. Идентични съображения се поддържат в съдебно заседание от пълномощника на оспорващия  адв. М М. Претендират се деловодни разноски по приложен списък.

Ответникът – кметът на община Кочериново, чрез процесуалния си представител адв. М З, изразява писмено  становище за неоснователност на  жалбата.   Поддържа се, че отказът е законосъобразен поради това, че имотът по молбата – декларация попада в улици, които са публична общинска собственост.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:  

            Административното производство, приключило с оспорения мълчалив отказ, е образувано  по молба-декларация от 25.09.2017год. на жалбоподателя С.Б.Г., депозирана със заявление вх.№РД-01-11-0-72/25.09.2017г.  чрез кмета на Община Кочериново  до нотариус с район на действие района на Дупнишкия районен съд, за издаване на констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по реда на чл.587, ал.2 от ГПК. Заявителят е описал имота, за който претендира права  и  който представлява поземлен имот с планоснимачен  номер 188, кв.30, с площ от 506 кв.м., по ЗРП на с.Бураново, община Кочериново, одобрен със заповед №41/28.02.1934г. – уличната регулация и със заповед №1057/21.03.1934г. – дворищната регулация, посочвайки  като основание за придобиване на правото на собственост наследяване и  давностно владение. Към молбата-декларация са приложени: квитанция за заплатена такса за  адм. услуга от 25.09.2017г.;  удостоверение № 6004005742/23.08.2017г.  за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК; скица №28/13.04.2016г., презаверена  на 23.08.2017г., изд. от Община Кочериново, видно от която имот пл.сн. №188  в кв.30 по плана на с.Бураново е с площ от 506 кв.м., записан е на Т З и от него се придава площ от 96 кв.м. към УПИ ІІ-187 и площ от 410 кв.м. -  за улица с о.т.91а-29.  

             Сезираният  с молбата  административен орган – кметът на Община Кочериново,  не се е произнесъл по искането на заявителя, т.е. не е предоставил исканата административна услуга за заверка на  молбата-декларация по чл.587, ал.2 от ГПК,  вкл.  до приключване на съдебните прения.             

             Горните фактически обстоятелства се установяват от представената административна преписка, като между страните липсва спор относно фактите.

            Съдът, проверявайки служебно допустимостта на оспорването, приема следното:

            Жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Кочериново да извърши административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация  от 25.09.2017год.  по чл.587, ал.2 от ГПК, е процесуално допустима. Същата е постъпила  на 31.10.2017г. , т.е. в законоустановения срок по чл.149, ал.2  вр. с чл.57, ал.2 от АПК и от заявителя в административното производство, чиито права и интереси са засегнати от оспорения отказ.       

            Административният съд, преценявайки доказателствата по делото и оспорения административен отказ на осн. чл.168, ал.1 от АПК  и съобразно критериите по чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Съображенията са следните:

            Предмет на оспорване е индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК – отказ за издаване на документ от значение за признаване на права на оспорващата. Процедурата по заверка на молбата-декларация по чл.587, ал.2 от ГПК представлява административна услуга по см. на §1, т.2 от ДР на Закона за администрацията, а съгласно §8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства по издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и по съдебен ред, се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалване на отказите за извършването им.   В случая оспореният акт представлява мълчалив отказ на кмета на Община Кочериново да  завери  молба-декларация на оспорващия  за признаване право на собственост върху недвижим имот на основание и по реда на чл.587 от ГПК. Сезираният административен орган притежава материална и териториална компетентност да извърши исканата административна услуга, тъй като е безспорно, че заявения недвижим имоти се намира на територията на Община Кочериново.

 Доколкото предмет на жалбата е мълчалив отказ, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и евентуалните мотиви на органа да не уважи искането, като преценява материалната законосъобразност на отказа. Исканата от жалбоподателя административна услуга  е елемент от охранителното производство по чл.587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот, т.е. касае се за документ, необходим за признаване на право, т.е. за административен акт по чл.21, ал.3 от АПК. Законодателят в разпоредбата на чл.587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост, като компетентността за издаване на констативен нотариален акт в тази хипотеза принадлежи на нотариуса. В това производство административният орган следва да посочи трима свидетели по указание на заявителя и да удостовери, че имотът не е или е общинска собственост, т.е. в правомощията на кмета на общината се включва само удостоверяване на визирания факт, чрез извършване на  исканата административна услуга. Компетентен да провери и да удостовери право на собственост, респ. да откаже  да констатира такова, е единствено нотариусът. Същият в хода на охранителното производство, след събиране и преценка на гласни и писмени доказателства, притежава компетентност да установи дали е безспорно искането на заявителя за издаване на нотариален акт за обстоятелствена проверка и дали ще се накърнят придобити вече права от други лица, като издаде мотивирано постановление, с което да признае или да отрече право на собственост на молителя. Следователно нотариусът, а не административния орган, носи тежестта и отговорността да прецени дали е основателно претендираното право, вкл. дали е налице основанието за придобиването му.  Кметът на общината,  в чийто район се намира имота, не притежава такива правомощия, а само да удостовери данните относно процесния имот, с които общината разполага.

 Предвид горното, съдът счита за неоснователни доводите на ответника, заявени чрез неговия пълномощник, за законосъобразност на оспорения отказ поради това,  че процесния поземлен имот е отчужден за изграждане на улица, т.е. че е публична общинска собственост. Както се посочи, административният орган  има ограничени  компетентности и не може да откаже издаването на документа и заверката на молбата-декларация при установяване на наличие или липса на обстоятелства относими  към възможността за придобиване правото на собственост по давност, тъй като това е извън  неговите правомощия.   С оглед на изложеното отказът на административния орган   за извършване на исканата административна услуга, е незаконосъобразен.  Същият следва да бъде отменен, а преписката  следва да се върне на кмета на Община Кочериново за извършване на административната услуга – заверка на молбата – декларация на жалбоподателя чрез удостоверяване на обстоятелството дали недвижимия имот не е  или  е  общинска собственост.

На осн. чл.143, ал.1 от АПК  съдът присъжда в полза на жалбоподателя деловодни разноски размер от 510,00лв., платими от Община Кочериново.

            Водим от гореизложеното и на осн.чл.173, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът

                                                             

                                                            Р   Е   Ш   И:

           

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразен  мълчаливия отказ на кмета на Община Кочериново да извърши административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация  от  25.09.2017год.  по чл.587, ал.2 от ГПК  на  С.Б.Г.  и  изпраща  преписката на административния орган за произнасяне в срока по чл.57, ал.2 от АПК, съобразно изложените в решението  указания във връзка с приложението на закона. 

            ОСЪЖДА  Община Кочериново да заплати на С.Б.Г. ***, ЕГН **********,  деловодни разноски в размер на 510,00лв.,  от които 10,00лв. – държавна такса и 500,00лв. – адвокатско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                        

                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: