Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 16

гр.Кюстендил, 02.02.2018г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

                Кюстендилският административен съд, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

и секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№365/2017г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                Б.К.С.,***, бел.“****“ №30, вх.Б, ет.6, ап.15, съдебен адрес ***, офис 2 чрез адв.П.С. оспорва ЗППАМ №17-0332-000061/30.04.2017г. на началник група при РУ  Рила към ОДМВР – Кюстендил, с която му е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Развиват се съображения за незаконосъобразност на акта, поради некомпетентност на издателя, допуснати нарушения на административно производствените правила и противоречието му с материалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът не изразява становище по жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 До издаването на оспорената заповед се е стигнало след като на жалбоподателя е съставен АУАН №890129/30.04.2017г. за това, че на същата дата около 10.45ч., в с.Бараково в центъра на селото, управлява лек автомобил БМВ 530 Д с рег.№Е4434КМ след употреба на наркотични вещества – при проверка с техническо средство еднократен полеви тест, е отчетен положителен резултат за канабис.  Съставен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества.              

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /заповедта е връчена на 30.10.2017г., а жалбата е депозирана на 06.11.2017г. в съда/, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата, както и по реда на чл.168 от АПК, съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:

                  Оспорената ЗППАМ №17-0332-000061/30.04.2017г. представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Издадена е от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП във вр.с представената заповед №277з-91/23.01.2015г. и в предписаната от закона форма.

                  Правилно е приложен и материалния закон. Временно отнемане на СУМПС на водач, съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП /ДВ бр.9/2017г. в сила от 26.01.2017г./, се извършва при управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установени с медицинско изследване или с техническо средство - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В случая съдът, с оглед писмените доказателства – АУАН /АУАН не е оспорен и се ползва с презумптивна доказателствена сила по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП/, ТИМИ, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, докладна записка УРИ №332р-2174/02.05.2017г. приема за безспорно установено извършено от Б.К.С. нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а оттук и правилно отнасяне на казуса към хипотезата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Релевантният за приложението на чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната/наказателната отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага ПАМ предхожда наложеното на нарушителя административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Ето защо няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП.

 В този смисъл административният орган правилно и законосъобразно е издал оспорения акт и същия не страда от пороците по чл.146 от АПК, т.е. липсват основания за неговата отмяна.

С оглед изхода от правния спор разноски не се присъждат.

                  Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К.С.,***, бел.“****“ №30, вх.Б, ет.6, ап.15, съдебен адрес ***, офис 2 чрез адв.П.С. срещу ЗППАМ №17-0332-000061/30.04.2017г. на началник група при РУ Рила към ОДМВР – Кюстендил, с която е наложена санкция по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: