Р Е Ш Е Н И Е

21                                                                    08.02.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на деветнадесети януари                                                                две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

с участието на секретаря Антоанета Масларска

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административно дело № 375 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК

Адв.С.М. *** като пълномощник на Л.М.С., ЕГН ********** *** обжалва решението по адм.д.№339/2017г. на РС - Кюстендил. В жалбата се сочи касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира се противоречие в мотивите на решението във връзка с изводите на съда за основателност на жалбата и необоснованост във връзка с изводите на съда по адм.д.№668/2016г. на КРС за приключване на административното производство с акт по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу акта. Претендират се деловодни разноски.

В с.з. представителят на ответната Община Кюстендил моли да се потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно.

В писмен отговор и в с.з. представителят на заинтересования Д.К.Д. намира жалбата за неоснователна. Сочи завършена реституция, покупка на имота и оспорва доказателствата за собственост на С.. Претендира деловодни разноски.

Представителят на КОП дава заключение за основателност на жалбата, като счита решението на съда за незаконосъобразно с оглед събраните по делото доказателства.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на оспорване пред районния съд от Д.К.Д. е заповед №РД-00-114/08.02.2017г. на кмета на Община Кюстендил, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във вр. с §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот с идентификатор 41112.10.167 в местността „М.“, землището на гр.Кюстендил, одобрен със заповед №92/17.04.2012г. на Областния управител на Област с административен център – гр. Кюстендил, удостоверение за право на ползване на земеделска земя №236/1987г., оценителен протокол от 24.08.1995г. и приходна квитанция №0057322/28.08.1995г. Със заповедта е наредено Л.М.С. да придобие право на собственост върху имот №41112.10.167 с площ 450кв.м. в м.“М.“, землището на гр.Кюстендил при посочени граници и съседи.

От фактическата страна по спора съдът е установил, че Л.М.С. на основание предоставено право на ползване на земеделски имот в м.“М.“ в землището на с.Лозно с площ от 0.500дка е подал молба до кмета на Община Кюстендил за изготвяне на оценителен протокол за трансформация правото на ползване в право на собственост, която оценка е отказана в писмо №94-Ц-27/25.10.1994г. С решение от 15.06.1995г. на КОС по адм.д.№366/1994г. отказът е отменен, като в изпълнение на съдебното решение на 24.08.1995г. комисия, назначена от управителя на „Инвестинженеринг“ ООД – Кюстендил, е оценила земята на ползвателя като единствена за него с площ от 450кв.м. за сумата от 32 175лв. Сумата е внесена с приходна квитанция №0057322/28.08.1995г. За придобитото право на собственост в полза на С. е издаден нот.акт №174, том VI, нот.д.№2082/1995г. от нотариуса при КРС на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. По молба от Цветанка Димитрова Димитрова решението на КОС по адм.д.№366/1994г. е отменено по реда на надзора с решение №4172/22.08.1997г. на ВАС по адм.д.№6516/1995г. и делото е върнато за ново разглеждане на КОС. С констативен нот.акт №21, том II, нот.д.№368/1995г. на нотариуса при КРС на основание земеделска реституция Димитрова е призната за собственик на нива от 1500кв.м. в м.“М.“ в землището на гр.Кюстендил, представляваща парцел 75 по ПЗ. С договор за покупко-продажба, оформен в нотариална форма на 29.03.1999г. Димитрова е прехвърлила собствеността върху имота на Д.К.Д.. Според установеното от съда, със заповед №92/17.04.2012г. Областният управител на Област Кюстендил е одобрил ПНИ за имот по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ с идентификатор 41112.10.167 в м.“М.“ в землището на гр.Кюстендил, влязъл в сила след оспорването му по съдебен ред пред КРС и КАС.

            При тези фактически установявания, съдът е формирал правен извод за идентичност на имота по оспорената заповед и заповедта на Областния управител за одобряване на ПНИ, но липса на материалните и процесуални предпоставки за издаването на акта. Според съда, нормите на §4а, §4б и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ в различни периоди и по различен начин са уреждали начина на трансформиране правото на ползване в право на собственост, като към 28.08.1995г. със заплащане на стойността на предоставения за ползване имот правото на ползване на С. е трансформирано в право на собственост по реда и сроковете по §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията след ДВ, бр.83/1993г. Поради това не е необходимо изготвяне на атакуваната заповед, т.к. правото вече е било придобито, а изготвения ПНИ за имота няма конститутивно действие, отразявайки вече придобити права. Според съда, специалните правила на §4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 от ППЗСПЗЗ дават приоритет на ползвателите при конкуренция с правата на бившите собственици и техните наследници при приключила процедура по преобразуване правото на ползване в право на собственост, като за Д. остава възможността да реализира правата си по общия исков ред, след което да иска промяна на ПНИ на основание §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако правото не е преклудирано от действието на решението по гр.д.№77/2013г. на КРС по см. на чл.298, ал.1 от ГПК. Извън горното, като допълнително основание за отмяна на заповедта съдът е посочил липсата на скица за имота, с което е нарушена формата на акта по см. на чл.146, т.2 от АПК.  По посочените правни доводи съдът е отменил оспорената заповед и е осъдил Община Кюстендил да заплати на Д. 300лв. деловодни разноски.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба.

Възражението на касатора за противоречие в мотивите на решението е неоснователно. Налице е техническа грешка в съдържанието на решението преди правните изводи по спора. Правните изводи са в единство с диспозитива на решението. Начинът на излагане на съображенията на съда дава възможност на страните и касационния съд за формиране на безпротиворечив извод относно изхода на спора. В този си вид решението има съдържанието по чл.172а от АПК.

Решението на съда е постановено в съответствие с материалния закон.

Фактическият състав за издаване на заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ конкретизиран в чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ включва два елемента: 1/влязъл в сила ПНИ по чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ и 2/документ за заплатена сума по влязла в сила оценка на земята или сградата. Оценката на земята или сградата е предмет на правна регламентация в §31 от ПЗР на Постановление №234 на МС от 16.12.1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.113/1999г., изм./ и се отнася за подобренията, респ. разликите над размерите по §4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, които остават след образуване на имотите по ПНИ и служат за образуване на нови имоти или се придават към имота на ползвателя. Това е т.нар. „четвърти ред“ на оценяване. Същият няма връзка с оценките, въз основа на които правото на ползване се трансформира в право на собственост и ползвателя придобива качество на правоимащо лице по чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ.

В случая по делото, имотът по оспорената заповед е с площ 450кв.м. Размерът му не надвишава размера по §4з във вр. с §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, което не налага извършване на коментираното оценяване.

Съдът правилно е установил, че към момента на издаване на заповедта има влязъл в сила ПНИ. По плана и регистъра за имотите към него собственик на новообразувания имот №41112.10.167 е С. на основание оценителния протокол и квитанцията за заплатена цена.

В случая по делото обаче съдът правилно е отчел факта, че преди влизане в сила на ПНИ ползвателят и бившият собственик са разполагали с документи за правото на собственост върху имота.

За ползвателя оценката на имота е извършена по реда на §5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ред. ДВ, бр.48/20.05.1995г./, поради което с фактът на оценяване и заплащане на цената за имота правото на ползване е трансформирано в право на собственост по см. на §5, ал.12 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Този ред е различен от реда за оценяване по §61 от ПЗР към Постановление №456 на МС от 11.12.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.122/1997г./, който регламентира оценката след реда по §30 от ПЗР към Постановление №121 на МС от 25.03.1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр.28/1997г./. Макар и отменено по реда на чл.44 от ЗАП /отм./ във вр. с чл.225-229 от ГПК /отм./, решението от 15.06.1995г. на КОС по адм.д.№366/1994г. е предизвикало правни последици, изразяващи се в издадения оценителен протокол от 24.08.1995г. за имота. Този оценителен протокол има правна характеристика на стабилен индивидуален административен акт, т.к. не е отменен от съда или административния орган по реда на възобновяване на административното производство по чл.32, ал.1 от ЗАП /отм./ във вр. с чл.231, ал.1, б.“в“, пр.2 от ГПК /отм./, респ. по чл.99, т.4, пр.2 от АПК. Административният съд не може да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на оценителния протокол, т.к. нормата на чл.17, ал.2 от ГПК е неприложима в административното производство, като за случая важи и тълкуването в т.2 на Решение №14/04.11.2014г. на КС по к.д.№12/2014г. С оглед на изложеното, към момента на издаване на оспорената заповед на кмета на общината /по арг. от чл.142, ал.1 от АПК/ ползвателят е бил правоимащо лице с отразени права във влезлия в сила ПНИ. Неговото право на собственост е обективирано в нот.акт №174, том VI, дело 2082/1995г. на нотариуса при КРС. В същото време обаче с годен титул за собственост е разполагал и бившия собственик на имота, съгласно решение №1-15/27.12.1994г. на ПК - Кюстендил, заснет като парцел 75 по ПЗ, която собственост е обективирана в нот.акт №21, том II, дело 368/1995г. на нотариуса при КРС. Решението на ПК е издадено при редакцията на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр.28/1992г., поради което е окончателен административен акт в реституционната процедура с конститутивен характер, ведно с издадената скица за имота. Няма спор, че имотът на ползвателя се включва в имота на бившия собственик.

Нормите на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ са приети и обнародвани в ДВ, бр.98/1997г., т.е. след снабдяване на страните с документите им за собственост. Законодателят не е придал обратно действие на новите правила. Новата уредба, въвеждаща различен ред за възстановяване на собствеността, респ. придобиване на правото на собственост върху новообразуваните имоти не може да засегне вече придобити права. С оглед на изложеното, в ПНИ следва да се отразят придобитите права, но не е необходимо издаване на заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради настъпилото възстановяване, респ. изкупуване на имота оспорената заповед на кмета се явява безпредметна. Юридическият състав, от който произтича правото на собственост на страните е бил завършен преди влиза в сила на НПИ. В случая, този план отразява вече придобити права. В тази насока е практиката на ВАС /вж. решение №12982/03.11.2009г. по адм.д.№5011/2009г., решение №1726/10.02.2010г. по адм.д.№9410/2009г., двете на IVо./ и на ВКС /решение №857/02.08.2007г. по гр.д.№913/2006г. IV г.о.; решение №588/29.06.2010г. по гр.д.№1350/2009г. I г.о.; решение №106/19.05.2011г. по гр.д.№1326/2010г. II г.о.; решение №288/18.03.2014г. по гр.д.№2058/2013г. I г.о., определение №378/16.06.2015г. по гр.д.№1416/2015г. I г.о.; определение №573/17.11.2015г. по гр.д.№4065/2015г I г.о.; определение №32/26.01.2017г. по гр.д.№3708/2016г. II г.о.; решение №154/26.10.2017г. по гр.д.№1450/2017г. I г.о./.

При очертаната колизия на права в следствие на правопораждащите правото на собственост документи за касатора и Д., след влизане в сила на ПНИ е налице спор за материално право за новообразувания имот №41112.10.167. Този спор обаче не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1, пр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

Мотивите на съдебните решения по водените дела за собственост нямат сила на присъдено нещо съгласно т.18 от ТР №1/04.01.2001г. на ВКС по т.гр.д.№1/2000г., ОСГК във вр. с 189, ал.2 от ГПК /отм./ сега чл.236, ал.2 от ГПК.

Съдът правилно е установил отговорността за деловодните разноски по делото. По аргумент от чл.143, ал.1 от АПК Д. има право на заплащане на разноските, които се поемат от органа, издал административния акт.

Оспореното решение е правилно, поради което ще се остави в сила.

С оглед изхода от спора касаторът няма право на деловодни разноски.

На основание чл.143, ал.4 във вр. с чл.228 от АПК С. дължи заплащане на сторените от Д. деловодни разноски в касационното производство в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.

            Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №644/05.10.2017г. по адм.д.№339/2017г. на РС - Кюстендил.

            ОСЪЖДА Л.М.С. да заплати на Д.К.Д. деловодни разноски в размер на 300лв. /триста лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                                

 

 

 

      2.