Р  Е  Ш  Е   Н  И  Е

                                              18.01.2018 г.

 

Номер    7                                 2 0 1 8 г.                                  гр. Кюстендил

   

                              В   И М Е Т О      Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилски административен съд

на шестнадесети януари                                                        2 0 1 8 г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                              Административен съдия: И. ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Лидия Стоилова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 379 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

       

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

          Ч.В.П. *** е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1139-000411/12.09.2017 г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 година, на основание чл. 171 т. 2А, във вр. с чл. 102 от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и неправилност на административния акт, постановен в нарушение на изискванията на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна. Иска се отмяната на заповедта, алтернативно намаляване на наложената принудителна мярка от една година на шест месеца.  

          Ответната страна не изразява становище по жалбата.

          По делото е разпитан свидетелят  В.Ч.Попоп – син на жалбоподателя.

          Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:

          Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно приложена заповед от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил /рег. № 277з-1046/30.06.2017г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл.171 т. 2А от ЗДвП за временно спиране от движение на пътно превозно средство, в конкретния случай не са налице. Тя се прилага в следните хипотези:  1/ когато собственик управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или  2/ е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, 3/ или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му 4/ и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Спирането от движение на такова ППС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като съответното пътно превозно средство, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Поради това и спирането от движение на ППС е временно – до отстраняване на нередовностите довели до прекратяване на регистрацията.

         Нарушението на водача се установява с акт за административно нарушение №  890893/12.09.2017 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно управлението на МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление на МПС, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № 890893/12.09.2017 г., като възпроизвежда направените в него констатации.

         Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

         Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка  - „прекратяване на регистрацията на ППС“ е законодателно уредена с изменението на закона /ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. и за прилагането й, съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДП /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/, Началникът на група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Кюстендил е бил „оправомощено длъжностно лице“, като Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. делегира правомощия за налагането й. В този смисъл е налице наличие на компетентност на издателя на акта.

         Отделно от горното, при издаването на процесната заповед обаче, е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, не са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед. Описаното в АУАН деяние е свързано с нарушения на чл. 6 т. 1; чл. 150; чл. 100 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗДвП, извършени от И. Чавдаров П.. Вместо обаче да съобрази посочените фактически установявания по административнонаказателната преписка, АНО е изложил в заповедта за прилагане на ПАМ обстоятелства, като е формулирал обвинение за нарушение по чл. 102 от ЗДвП, а именно за собственик, който допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. В конкретният случай, това не е налице. АНО е ангажирал отговорността на собственика Ч.П. едновременно в двете проявни форми, чието едновременно обективиране в действителността е невъзможно. Изпълнителното деяние по предоставянето е различно от изпълнителното деяние по допустителството, тъй като касаят различно субективно отношение на дееца към предмета на деянието /лекият автомобил/ и имат различни проявления. Посочената като нарушена правна норма по чл. 102 от ЗДвП в заповедта, съдържа в себе си изпълнителното деяние само по предоставяне на МПС. Налице е неясно и неточно обвинение, довело до нарушаване на правото на защита на дееца. От доказателствата по делото не се доказва, че собственикът /собствениците на автомобила /Ч.В.П. и Сийка И.ова Попова – справка на лист 9 по делото/ са допуснали автомобилът да бъде управляван от водач, който не притежава СУ на МПС. Липсват каквито и да са доказателства за това. Напротив, показанията на свидетеля В. П. са в противоположна посока, а именно, че собствениците на автомобила не са знаели, че такова лице ще управлява автомобила им. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в АУАН, съответното изложеното в заповедта за налагане на ПАМ, които не се припокриват. Неправилно и без доказателства за това, АНО  е приел, че собственикът на МПС е знаел, че автомобилът се управлява от лице, без съответното свидетелство за управление на същото. Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на този АУАН и възпроизведените в него констатации, то същата се явява и незаконосъобразна.

         В допълнение на изложеното, съдът ще отбележи, че АУАН и заповедта за налагане на принудителна административна мярка са издадени в един и същи ден, като не е спазен 3 – дневния срок за даване на възражение, съгласно чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

         Въз основа на преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за неустановено фактическото и материално основание  за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2А от ЗДвП – допускане или предоставяне управлението на  МПС на лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, което не се и опровергава от доказателствата по делото.  Оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № СА **** НР, както и 2 бр. регистрационни табели към същия.        

        

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

 

         ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-1139-000411/12.09.2017 г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която на Ч.В.П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № СА **** НР за срок от 1 /една/ година, както и отнемане на  2 броя табели към същия, като незаконосъобразна.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: