Р Е Ш Е Н И Е

  21.02.2018 г.

 

     Номер      31                 2018 година                       град Кюстендил

 

    В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

     Кюстендилски административен съд               

     на тридесети януари                                        2018 г.

     в открито заседание в следния състав:

 

                                Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                  

     Секретар: Ирена Симеонова

     Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

     Административно дело номер 382 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В.Д.Д. *** обжалва Решение № 2153-09-37/23.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на г-жа Д. против разпореждане № 54011172970/20.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил, с което на основание чл. 99 ал. 3 от КСО е изменена  отпуснатата й лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Иска се отмяна на обжалвания административен акт, в частта, с която му се отказва прилагането на чл. 9 ал. 6 от КСО и то по второто изречение,а именно: „Осигурителен стаж се зачита, при условие, че за това време лицата не са били осигурени или не са получавали пенсия“. Твърди,че положеният от нея осигурителен стаж подробно описан в жалбата, следва да й се признае за такъв, като същият не е зачетен от ответника. Моли решението да се отмени като незаконосъобразно и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил, се представлява по делото от гл. юрисконсулт Андонова. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Настоящето административно производство е започнало със заявление вх.№ 2121-09-34/12.07.2017 г. на В.Д.Д. е заявила, че желае да й бъде преизчислена определената лична пенсия за ОСВ, в частта за недостигащия и закупен осигурителен стаж, като прилага и заявление за пенсиониране от 24.03.2017 г. и Решение  на ТЕЛК № 0808 от 17.04.1991 г.

С Разпореждане № ********** от 20.07.2017 г. е определен периода на осигурителен стаж на г-жа Д. и и на основание чл. 99 ал. 3 от КСО е изменена определената лична пенсия за ОСВ, като и е отказано да се зачете допълнително осигурителен стаж положен преди пенсионирането, за периодите 27.06.2002 г. – 31.01.2003 г.; 01.03.2010 г. – 28.02.2011 г.; 10.03.2011 г. – 31.12.2014 г. и 13.05.2015 г. – 01.03.2016 г., тъй като не отговаря на условията на чл. 43а от НПОС.

Това разпореждане е обжалвано като същото е потвърдено с Решение № 2153-09-37/23.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ – Кюстендил.

В настоящата административна преписка е приложено пенсионно досие на В.Д.Д., по заявление вх № 2121-09-34 от 12.07.2017 г., съдържащо 38 листа.

Жалбоподателят е субект на правото на съдебно оспорване, упражнил е правото си надлежно, жалбата е постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.

С разпореждане № ********** от 20.07.2017 г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило законосъобразен  акт. Правилно е приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-37/23.10.2017 г.,отхвърляйки оспорването на г-жа Д. срещу разпореждането.

От представените по делото доказателства,а именно пенсионното досие на В.Д.Д., е представен опис на приложените документи, представени със заявление вх. № 2121-09-34 от 12.07.2017 г., касаещи трудовия й и осигурителен стаж. Така представените и приети в съдебното производство писмени доказателства не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК от страните. В тях се съдържат данни както за продължителността на трудовия стаж придобит на съответното място, така и отрасъла на дейността, т.е. начинът на установяване на длъжността,на която е положен спорния трудов стаж и неговата продължителност, в съответствие с чл. 40 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При липса на открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на вписването,съдът е длъжен да приеме с оглед обвързващата доказателствена сила на официалните документи,че вписаните в тях факти са се осъществили.

В случая обаче, правният спор се свежда единствено до това дали административният орган е приложил правилно чл. 9 ал. 6 от КСО, във връзка с чл. 43а ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/при зачитането на осигурителния стаж на жалбоподателката.

В чл. 9 ал. 6 от КСО в редакцията към датата на издаване на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане /изм.- ДВ, бр.61/2015 г., в сила от 15.08.2015 г.,/ е предвидено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител /осиновител/ или съпруг /съпруга/ са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане над 90 на сто/,които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. Осигурителен стаж се зачита при условие обаче, че за това време лицето, полагало грижите, не е било осигурено и не е получавало лична пенсия.

Съгласно пък чл. 43а ал. 1 от НПОС / ДВ, бр. 81/2000 г., изм. ДВ, бр. 17/2016 г./, зачита се за осигурителен стаж времето след 01 януари 2001 г., през което родител /осиновител/ или съпруг /съпруга/ не са били осигурени или не са получавали пенсия, тъй като са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане над 90 на сто/, които постоянно се нуждаят от чужда помощ. Според ал. 2, обстоятелството, че инвалидите са с трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане над 90 на сто/ и постоянно се нуждаят от чужда правна помощ, се установява с експертно решение на ТЕЛК /НЕЛК/.

От тълкуването на разпоредбите на чл. 9 ал. 6 от КСО /в актуалната редакция към датата на издаване на разпореждането и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил/ и чл. 43а ал. 1 от НПОС се налага извода, че зачитане на осигурителен стаж по реда на чл. 9 ал. 6 от КСО е възможно само при условие, че лицата посочени в разпоредбата, които са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, не са били осигурени или не са получавали пенсия. В случая жалбоподателката за посочените периоди, за които претендира да й бъдат признати и зачетени за осигурителен стаж, е имала сключени трудови договори с Община Дупница или е била регистрирана като безработна в Бюро по труда – Дупница, като за всички тях е била осигурявана. Това се потвърждава от писмените доказателства по делото – трудови договори, удостоверения, трудова книжка, опис на осигурителния стаж. Впрочем това не се и оспорва от жалбоподателката.    

Според чл. 4 ал. 1 т. 1 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са работниците и служителите, независимо от характера на работа, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Съгласно чл. 10 ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а ал. 1 и за коъто са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. След като жалбоподателката е имала сключен трудов договор за всеки от посочените периоди,а за периода 27.06.2002 г. – 31.03.2003 г. е била регистрирана като безработна в Бюро по труда - Дупница и за всеки от посочените периоди са й били внесени осигурителни вноски от работодателя – Община Дупница, разпоредбата на чл. 9 ал. 6 от КСО не може да намери приложение в конкретния случай.

За пълнота на изложението, съдът ще посочи,че по делото се установява, че за посочените периоди, съгласно приложените доказателства за това, жалбоподателката е поела да изпълнява длъжността „личен асистент“ на сина си Красимир Кирилов Деянски /инвалид с над 90 % ТНР/ по 6 часа на ден, при петдневна работна седмица, общо 120 часа месечно срещу възнаграждение от общината. Трудовите договори са в изпълнение на проект „Подкрепа за достоен живот“ и проект „Нови възможности за грижа“. Всеки от включените в тези проекти преминава през оценка на потребностите от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ към съответната община. За целта се изготвя по типов образец „Карта за оценка на потребностите за предоставяне на услуга личен асистент“. По този критерий жалбоподателката е била назначена съгласно приложените договори с индивидуален месечен бюджет и брой часове, съгласно решение по оценката на потребностите от социална услуга „личен асистент“, след което са били подписани и сътветните договори с общината. От приложените удостоверения от страна на Община Дупница е видно, че жалбоподателката е осигурявана за посочените периоди. Установените договорни отношения мужду жалбоподателката, общината и синът й, са в резултат на тяхното съгласие за постигане на  определен резултат в изпълнение на цитираните социални проекти, по които г-жа Д. е била наясно с последиците, а именно – получаване на трудово възнаграждение и осигуряване.

Разпоредбата на чл. 9 ал. 6 от КСО, респективно на чл. 43а от НПОС, дава възможност като право да бъде зачетен за осигурителен стаж времето, през което родителят полага грижа за детето си инвалид с над 90% ТНР, какъвто е конкретният случай. Наред с това разпоредбите на КСО и НПОС не разграничават времето на отделни периоди в рамките на законовоустановеното работно време или по друг признак. При липса на такова диференциране на времето, през което се полагат грижите, следва да се приеме, че наличието на осигуряване в това време е пречка за зачитането му за осигурителен стаж и на основание чл. 9 ал. 6 от КСО, тъй като е зачетен осигурителен стаж на друго основание. Дали осигуряването е пълно или частично е извън хипотезата на материалната разпоредба. Правата по КСО, които са част от правата на българските граждани, представляват предоставена от закона възможност, която за съжаление в случая не е налице.

Съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Разпоредбата на ал. 2 пък има предвид нови факти, които са от значение за делото. В конкретният случай, не е настъпил нов факт от значение за спорното право.  

По гореизложените съображения,съдът ще отхвърли жалбата и ще потвърди Решение № 2153-09-37/23.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил.     

Изменяйки отпуснатата лична пенсия за ОСВ на В.Д.Д. на основание чл. 99 ал. 3 от КСО, с разпореждане № 54011172970/20.07.2017 г., длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило акт съобразен с материалния закон. Правилно е приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2153-09-37/23.10.2017 г., отхвърляйки оспорването на г-жа Д. срещу разпореждането.

При проверката по чл. 168 от АПК не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.

Процесното решение и контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по чл. 117 ал. 1, т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт притежава необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В производството по издаване на акта не е  допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

Обжалваното решение съответства на целта на закона, тъй като е израз на упражнено правомощие при оспорване по административен ред на съответния административен акт.

 

     Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

 

                       Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването срещу Решение № 2153-09-37/23.10.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № **********/20.07.2017 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с което на основание чл. 99 ал. 3 от КСО е изменена отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отхвърлена като неоснователна жалбата на В.Д.Д. с ЕГН ********** и адрес: ***.

     Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

     Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: