Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                      гр.Кюстендил, 29.12.2017год.

                                        В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд в закрито заседание на двадесет и девети декември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                      

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм. дело №386 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

           

            Производството  е  по  реда  на чл.294  и  сл. от АПК и е образувано по жалба на А.К.С. и В.К.С.,***, чрез пълномощника им адв. П.И.З., против отказ  на началника на ДНСК, обективиран в писмо изх.№КН-1173-04-536 от 03.11.2017г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнение на Заповед №ДК-02-13/23.07.2007 г. на Началника на РДНСК – Кюстендил на основание чл.282 от АПК, или алтернативно  -  за спиране на изпълнителното производство по изпълнение на същата заповед на основание чл.280 от АПК.  Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ  на органа по изпълнението с искане за отмяна. Сочи се приложимост на хипотезите на чл.282, ал.1,т.2, т.7, т.8 и т.9 от АПК.

С писмо изх. №КН-1173-05-240/19.12.2017г.  ответникът по жалбата ДНСК – София, чрез пълномощника си ст. юк  Р.А.,  е представил преписката по изпълнителното производство и е изразил становище за неоснователност на жалбата на А.К.С. и В.К.С.. Счита се, че отказът на  административния орган е законосъобразен, тъй като не са налице основанията за прекратяване, респ. за спиране на изпълнителното производство.

Административният съд, след като разгледа жалбата и изложените в нея доводи, становището на органа по изпълнението и приложените доказателства,  намира следното:

Изпълнителното основание  е  Заповед №ДК-02-КН-13/23.07.2007г. на началника на РДНСК Кюстендил, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Масивен гараж“ в УПИ XXV-5958 и XXVI-1940 в кв.72 по плана на гр.Д.с административен адрес: *** от наследниците на К.П.С. – В.К.С., А.К.С. и Е.К.Д., като попадащ частично в чужд имот, без съгласие на собственика, в отклонение  от одобрен архитектурен проект, със загубили действие строителни книжа и без подадена декларация по реда на §183 и §184 от ПЗР ЗИД ЗУТ. Заповедта е влязла в законна сила на 02.02.2009г. във връзка с решение на ВАС по адм.д.№10929/2008г., с което е оставено в сила решение от 08.05.2008г. на АдмС - Кюстендил по адм.д. №207/2007г., образувано по оспорване на заповедта от нейните адресати, между които и жалбоподателите  по настоящето дело.

С писмо №Д-118-00-370/01.04.2009г. началникът на РДНСК Кюстендил е изпратил на жалбоподателите покана за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед. С Протокол №56/16.10.2009г., служители от РДНСК Кюстендил са установили, че заповедта не е изпълнена в дадения срок, а строежът е в установения от органа  вид, а с  Протокол №57/03.11.2009г. -  служителите са посочили, че строежът е разположен на уличната регулация и е възможно използването на механизация за неговото премахване.

 Следва заповед №РД-13-713/01.12.2009г.  на зам. началникът на ДНСК, с която   на началника на РДНСК Кюстендил са предоставени правомощия по определяне на изпълнителя за принудителното премахване на строежа. С Констативен протокол №7/30.01.2014г. служители от РО „НСК“ Кюстендил са установили, че незаконният строеж не е премахнат доброволно и е във вида по заповедта за премахване, поради което на 26.05.2014г.  са  изпратени  покани до фирми за провеждане на принудителното изпълнение. С писмо изх.№КН-1173-02-970/24.04.2015г.  началникът на ДНСК е възложил изпълнението на фирма „Цецо-Види“ ЕООД по договор №ФО-13-119/05.02.2015г., като е насрочил  изпълнение в периода 12-15.05.2015г.  Издаденото писмо е повод за образуване на  адм.д. №118/2015г. по описа на АдмС – Кюстендил,  по иск на  собствениците  на  строежа с правно основание чл.292 от АПК, който е отхвърлен с решение №62/18.03.2016г., оставено в сила с решение №2787/07.03.2017г. на ВАС по адм.д.№6604/2016г.  С  писмо изх. №КН-1173-04-883/14.07.2015г., началникът на ДНСК е указал, че с оглед образуваното адм.д.№118/2015г. на КАС срокът за принудително изпълнение на заповедта се удължава до 20 работни дни от произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Видно от изпратената преписка, жалбоподателите са подали жалба срещу постановление / действие на органа по изпълнението, а именно  писмо изх.№КН-1173-04-883/14.07.2015г. на началника на ДНСК, с което се разпореждат фактически действия в рамките на изпълнителното производство, касаещи принудителното изпълнение на заповедта на 04.04.2017г. /20 работни дни след влизане в сила на решението по адм.д.№118/2015г. на КАС на 07.03.2017г./.  По жалбата е образувано адм. дело №86/2017г. по описа на Административен съд – Кюстендил, като с определение №156 от 03.04.2017г., съдът е спрял изпълнението на заповед №ДК-02-КН-13/23.07.2007г.  на  началника  на РДНСК Кюстендил,  насрочено с писмо изх.№КН-1173-04-883/14.07.2015г. на началника на ДНСК за 04.04.2017г.,  до постановяване на окончателен съдебен акт по делото.

Жалбоподателите  са оспорили  заповед  №364/26.05.1997г. на кмета на  Община Дупница, с която е одобрен регулационен, застроителен и кадастрален план на кв. „Иван Вазов“ в гр.Дупница, с искане за обявяване на нищожност. С определение от 04.10.2017г. по адм. дело №81/2017г., съдът е прекратил производството по делото.

 Оспореният отказ е във връзка с подадено от жалбоподателите заявление с       вх. №КН-1173-03528/30.03.2017г. по описа на ДНСК, с искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.282 от АПК или алтернативно – с искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 280 от АПК. Поради непроизнасяне от органа по изпълнението, е подадена  жалба от А. и В. Симонови срещу мълчалив отказ на началника на ДНСК, по която е образувано адм. дело №104/2017г. по описа на АдмС – Кюстендил. С  решение от 17.10.2017г. съдът е отменил бездействие на началника на ДНСК  да се произнесе  по заявление на А.К.С. и В.К.С.,  с вх. №КН-1173-03528/30.03.2017г. по описа на ДНСК за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнение на Заповед №ДК-02-13/23.07.2007 г. на Началника на РДНСК – Кюстендил на основание чл.282 от АПК, или алтернативно  -  за спиране на изпълнителното производство по изпълнение на същата заповед на основание чл.280 от АПК, като е задължил органа да се произнесе по заявлението.

Следва произнасяне с писмо изх. №КН-1173-04-536/03.11.2017г., с което е отказано прекратяване и спиране на изпълнителното производство по съображения за липса на законовите основания по чл.280, съотв. по чл.282 от АПК. Съобщението за постановения отказ е получено от оспорващите на 15.11.2017г.,  а жалбата е изпратена с куриер на 22.11.2017г., т.е. в срока по чл. 296, ал.1 от АПК. 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна по чл.295 от АПК вр. с чл.274, ал.2 от АПК – длъжник в изпълнителното производство, срещу подлежащ на оспорване акт – отказ на органа по изпълнението по заявление от 30.03.2017год. , в срока по чл.296, ал.1 от АПК,  пред компетентен да я разгледа съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество – жалбата е  неоснователна.

Съдът счита оспорения отказ на органа по изпълнението за законосъобразен. Не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство, включително релевираните от оспорващите основания по чл.282, ал.1, т.2, т.7, т.8 и т.9 от АПК, като формираните фактически и правни доводи на органа са правилни, съответни на доказателствата по преписката и на относимите правни норми.  Оспорващите са длъжници във висящото изпълнително производство, започнало служебно от административния орган  при наличие на валидно изпълнително основание  - влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж, поради което основанието за прекратяване по чл.282, ал.1, т.2 от АПК – писмено искане на взискателя, е неприложимо. Наличието на хипотезата по чл.282, ал.1, т.7 от АПК – фактическа или правна невъзможност за изпълнение, оспорващите обосновават с изготвено конструктивно становище от инж. М.И.Н., в което се съдържат констатации за това, че част от конструктивните елементи на гаража изпълняват и функциите на подпорни стени спрямо съседен по-висок терен и премахването им би причинило свличане на земна маса.  Органът по изпълнението е мотивирал оспорения отказ с друга констатация в цитираното конструктивно становище, а именно за възможността  да се предотврати  свличането на земна маса чрез укрепителна конструкция, изградена откъм страната на по-високо разположения терен, като е приел, че  отсъстват визираните предпоставки. Изложените доводи съдът счита за законосъобразни.  Касае се за действия по фактическото премахване на незаконния строеж, извършването на които, включително начина на изпълнение, необходимостта от представяне на конструктивно становище или конструктивен проект за премахване или проект за укрепване, когато е необходим, следва да бъдат осигурени от избрания  изпълнител, съобразно изискванията на чл.5, ал.1 и чл.12, ал.1 от Наредба №13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. 

Приложимостта на хипотезата на чл.282, ал.1, т.2,  т.8 от АПК – други безспорни обстоятелства, установени с писмени доказателства, оспорващите обосновават с наличието на строителни книжа за процесния строеж – разрешително №110/15.05.1989г. и  архитектурен  проект  №77/1989г., с нотариален акт за собственост №28, том ІІ, рег. №1441, дело №162/2015г. за собственост на недвижим имот  /масивен гараж/, придобит по наследство, както и с решението на АдмС-Кюстендил по адм. дело №250/2016г.  Доводите са неоснователни, а оспореният отказ е законосъобразен.  Строителните книжа са обсъждани от съда, разгледал жалбата срещу заповедта за премахване  по чл.225 от ЗУТ  по  адм. д. №207/2007г., с констатации, че същите не сочат на законност на строежа. Нотариалният акт  е документ, който макар и новосъздаден,  не удостоверява обстоятелства,  различни от вече установените при издаване на изпълнителното основание, тъй като е издаден именно на основание разрешение за строеж №110/1989г. и архитектурен проект №77/1989г. Горното ги дисквалифицира  като писмени доказателства, установяващи други безспорни обстоятелства по смисъла на разглежданата хипотеза. Идентични са констатациите и по отношение на визираното съдебно решение. Същото е постановено във връзка с административен спор относно изменение на КККР по  скица - проект №15-318996/01.07.2016г. на началника на СГКК Кюстендил, състоящо се в промяна  границите на ПИ, което е неотносимо към процесното изпълнително основание. 

По отношение на позоваването на изтекла давност по чл.285, ал.1 от АПК като основание по чл.282, ал.1, т.9 от АПК, съдът счита изводите в оспорения отказ за законосъобразни.  Съгласно разпоредбата на чл.285, ал.1 от АПК, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изтекли 5 години от влизането му в сила. Погасителната давност е юридически факт, при който с изтичането на определен период от време, настъпват определени правни последици, свързани с погасяване на вземането или с преклудиране възможността за изпълнението му.  В настоящия  случай  заповед №ДК-02-КН-13/23.07.2007г.  е влязла в сила на 02.02.2009г. /датата на решението на ВАС по адм.д.№10929/2008г./. От нея започва да тече петгодишния давностен срок, който не е изтекъл. С  поканите за доброволно изпълнение по чл.277, ал.1 от АПК, които са  връчени на жалбоподателите, е прекъсната давността на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД, а на 30.01.2014г. са извършени и действия по изпълнение на заповедта – осъществен е контрол по доброволното изпълнение на изпълнителното основание, обективиран в КП №7/30.01.2014г. Сключен е договор №ФО-13-119/05.02.2015г. за принудително изпълнение  на влязлата в сила заповед и е издадено възлагателно писмо изх.№КН-1173-02-970/24.04.2015г. Всички тези действия са поставили изпълнителното производство в състояние на висящност, при което с прекъсването на давността започва да тече нова давност, съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД. Горното сочи на отсъствие на релевираното основание.

На последно място, оспорващите правят възражения за прилагане на чл.8 от ЕКПЧ и за несъразмерност на изпълнителните действия. Доводите са неоснователни. Не е налице упражняване на правомощията от органа по изпълнението, което може да доведе до явна несъизмеримост с преследваната цел и не са нарушени принципите за законност и съразмерност. По отношение на възраженията по чл.8 от ЕКПЧ, следва да се приеме, че държавата има задължение да действа по начин, който позволява ефективно упражняване на правата по чл.8 от ЕКПЧ, но в конкретния случай отказът не представлява неизпълнение на такова задължение. Не е налице и нарушение на правото на зачитане и неприкосновеност на личния и семеен живот и жилището на всеки човек, доколкото съобразно принципите на пропорционалност и съразмерност, семейството на жалбоподателите няма да е лишено от единственото му жилище с оглед предмета на изпълнение, който е гараж.

Предвид изложеното, съдът счита жалбата срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство за неоснователна и я отхвърля.

По отношение на отказа за спиране  на изпълнителното производство, освен, че не са налице основанията по чл.280 от АПК, както законосъобразно е констатирал органа по изпълнението,  следва да се посочи, че изпълнението на  заповед №ДК-02-КН-13/23.07.2007г.  на  началника  на РДНСК - Кюстендил е спряно  с определение №156 от 03.04.2017г.,  по адм. дело №86/2017г. по описа на Административен съд – Кюстендил, т.е. действията по принудителното изпълнение временно са преустановени, с което на практика е постигнат ефектът на спирането на изпълнителното производство. Жалбата и в тази част е неоснователна. 

Водим  от  горното,  съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

 ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  А.К.С. и В.К.С.,***, чрез пълномощника им адв. П.И.З.,  против  отказ  на началника на ДНСК, обективиран в писмо изх.№КН-1173-04-536 от 03.11.2017г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнение на Заповед №ДК-02-13/23.07.2007 г. на Началника на РДНСК – Кюстендил на основание чл.282 от АПК, или алтернативно  -  за спиране на изпълнителното производство по изпълнение на същата заповед на основание чл.280 от АПК.

Решението  е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

                                 

                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: