Р  Е  Ш  Е   Н  И  Е

                                              20.02.2018 г.

 

Номер        29                             2 0 1 8 г.                                  гр. Кюстендил

   

                              В   И М Е Т О      Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилски административен съд

на тридесети януари                                                              2 0 1 8 г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                              Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Ирена Симеонова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 390 по описа за 2017 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

       

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

          И.С.К. ***, чрез процесуалния си представител адв. В. С., е обжалвал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0332-000168/06.11.2017 г. на Началник РУП Рила към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на основание чл. 171 т. 2А от Закона за движение по пътищата. Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на административния акт, постановен в нарушение на изискванията на закона. Твърди се, че посочените обстоятелства не съответстват на обективната истина, съответно заповедта за наложената административна мярка е неправилна и незаконосъобразна – нарушени са процесуалните правила и материалния закон. 

          Ответната страна не изразява становище по жалбата.

          Кюстендилският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна, поради което и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК ще я уважи. Съображенията за това са следните:

          Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от Началник РУП Рила към ОД на МВР гр. Кюстендил, съгласно приложена заповед от Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил /рег. № 277з-1046/30.06.2017г./. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставките за издаването на заповед на основание чл.171 т. 2А от ЗДвП за временно спиране от движение на пътно превозно средство, в конкретния случай не са налице. Тя се прилага в следните хипотези:  1/ когато собственик управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или  2/ е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, 3/ или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му 4/ и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Спирането от движение на такова ППС има преди всичко превантивна цел – да предотврати пътнотранспортни произшествия, опасността от които е непосредствена и реална, тъй като съответното пътно превозно средство, може да представлява опасност за водача, пътниците или другите участници в движението. Поради това и спирането от движение на ППС е временно – до отстраняване на нередовностите довели до прекратяване на регистрацията.

         Нарушението на водача М И И се установява с акт за административно нарушение № 828097/06.11.2017 г., съставен от компетентно длъжностно лице, съобразно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно изтекъл срок на валидност на 10.10.2017 г. на СУМПС, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения при проверката акт № 828097/06.11.2017 г., като възпроизвежда направените в него констатации.

         Приложената принудителна административна мярка има превантивен характер, както беше посочено по – горе, като цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание /арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. По смисъла на чл. 171 ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ.

         Приложената с оспорената заповед принудителна административна мярка  - „прекратяване на регистрацията на ППС“ е законодателно уредена с изменението на закона /ДВ, бр. 101/2016 г., в сила от 21.01.2017 г. и за прилагането й, съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДП /в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед/, Началникът на РУП Рила при ОД на МВР Кюстендил е бил „оправомощено длъжностно лице“, като Заповед № 277з-1046/30.06.2017 г. делегира правомощия за налагането й. В този смисъл е налице наличие на компетентност на издателя на акта.

         Отделно от горното, при издаването на процесната заповед обаче, е допуснато нарушение на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК – фактическите и правни основания за издаване на заповедта, не са в корелация помежду си. По смисъла на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН, въз основа на който е издадена и оспорената заповед. Описаното в АУАН деяние е свързано с представяне от нарушителя на СУ на МПС с изтекъл срок на валидност на 10.10.2017 г., което не се оспорва от жалбоподателя. Вместо да съобрази посочените фактически установявания по административнонаказателната преписка, АНО е изложил в АУАН обстоятелства, като е формулирал обвинение за нарушение по чл. 98 ал. 2 т. 4 и чл. 150а от ЗДвП, а именно за неправоспособност на водача. Разпоредбата на чл. 171 т. 2а от ЗДвП /ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./ се отнася до водачи, които никога не са притежавали свидетелство за управление и такива, на които същото е отнето по съответния ред. В конкретният случай, това не е налице. Документът с изтекъл срок, включително и СУ на МПС, не е невалиден, а нередовен такъв, по смисъла на § 1 т. 2 б. „ж“ от ДР на Закона за българските лични документи, но няма за последица загуба на придобитата от Иванчев правоспособност да управлява МПС. С изтичането на срока на валидност на СУ на МПС за водача се поражда единствено задължението да направи постъпки пред съответните органи да му бъде издадено ново такова, каквото между впрочем и бе представено пред съда. Горното нарушение би могло да се отнесе към разпоредбите на чл. 81 ал. 2 т. 6 от ЗБЛД, каквото обвинение обаче не е повдигнато на жалбоподателя. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Осъществена е хипотеза на несъответствие между фактите, в които се състои релевираното нарушение и правната му квалификация в АУАН. Неправилно АНО  е приравнил управлението на МПС с документ с изтекъл срок на валидност, с управление на МПС без съответното свидетелство за управление на същото. Описаното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена въз основа на този АУАН и възпроизведените в него констатации, то същата се явява и незаконосъобразна.

         В допълнение на изложеното, съдът ще отбележи, че АУАН и заповедта за налагане на принудителна административна мярка са издадени в един и същи ден, като не е спазен 3 – дневния срок за даване на възражение, съгласно чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

         Въз основа на преценката на събраните доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за неустановено фактическото и материално основание  за прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2А от ЗДвП - управление от страна на  жалбоподателя на МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, което не се и опровергава от доказателствата по делото. Оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна, с произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № КН 6826 АС, както и свидетелство за регистрация на МПС № 005075465 и 2 бр. регистрационни табели към същия.        

        

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                                       Р  Е  Ш  И:

 

 

         ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0332-000168/06.11.2017 г. на Началник РУП Рила към ОД на МВР гр. Кюстендил, с която на И.С.К. ***, е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ******* за срок от 6 месеца, като и отнемане на свидетелство за регистрация на МПС № 005075465 и 2 броя рег. табели към същия, като незаконосъобразна.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: