Р Е Ш Е Н И Е

                                    28                                19.02.2018г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на дванадесети февруари                                                               две хиляди и осемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Лидия Стоилова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 392 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.

И.Н.П., ЕГН ********** *** обжалва заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-1139-000523/18.11.2017г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.2 и т.4 от АПК. Нарушението на формата се свързва с липса на фактически и правни основания за налагане на ПАМ. Противоречието с материалния закон е във връзка с твърдения за влошено здравословно състояние, водещо до невъзможност за даване на качествена проба и дадена кръвна проба. Моли се за отмяна на оспорената заповед.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, допълвайки възраженията с процесуални нарушения по см. на чл.146, т.3 от АПК. Сочи се нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН и липса на проверка от органа за медицинско изследване.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Оспорената заповед на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил е издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от закона. На жалбоподателят е наложена ПАМ „временно отнемане на СУ на МПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Фактическите обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 18.11.2017г. около 00.25 часа в гр.Дупница по ВП II-62 ул.“Самоковско шосе“ на около 200м от табелата за начало на населено място Д11 в посока от с.Клисура към фирма „Актавис“ П. е управлявал собствения си лек автомобил „Ф.Г.“ с ДКН  КН****ВР като в 00.30 часа е поканен от полицейските служители при служебния автомобил да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7410 с фабричен №АRUC0383 неколкократно, но категорично отказал. Издаден е ТМИ №0038487, т.к. заявил, че желае да даде кръв за медицинско изследване. Водачът имал мирис на алкохол и заявил, че е изпил две чаши вино. Посочените фактически обстоятелства по нарушението са установени от АУАН №Д149337/18.11.2017г., съставен от мл.автоконтрольор с.в.а..

            Материалната компетентност на издателя произтича от заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. Заповедта съдържа оправомощаване на длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по ЗДвП, измежду които по т.1.2 е началникът на сектор “Пътна полиция“.

            АУАН №149337/18.11.2017г. е съставен от мл.автоконтрольор с.в.а. в присъствие на свидетеля Р.Г.С.срещу жалбоподателя за нарушение, чиито фактически обстоятелства за идентични с посочените такива в оспорената заповед. АУАН е връчен на нарушителя без възражения.

            ТМИ /талон за медицинско изследване/ е издаден от актосъставителя А.. В съдържанието му е вписан отказа на водача да бъде изпробван за алкохол с техническото средство на посоченото в АУАН място и задължението му да се яви в ЦСМП до 45 минути от връчване на талона. Талонът е връчен на водача без възражения. На гърба П. е записал, че желае да даде кръв и не иска да бъде изпробван с дрегер /вж. л.14-гръб/.

            От справката за нарушител е видно, че издаденото на П. СУ на МПС е идентично с отнетото такова с АУАН. Същият многократно е санкциониран за нарушения на ЗДвП.

            От приетото в съдебното производство писмо вх.№4888/08.12.2017г. от ответника е видно, че няма извършено медицинско изследване на П. и няма издаден протокол за химическа експертиза /вж. л.13/.

            Съгласно прието медицинско удостоверение от д-р Р.С.А., на 15.11.2017г. е извършен преглед на П. поради оплаквания от главоболие, хрема, болки в гърлото, силна кашлица, съпроводена с болки в гръдната кост и задух с температура 37.9 градуса. Обективно е установено леко увредено общо състояние и медицинско заключение за спастичен бронхит. Изписано е медикаментозно лечение с препоръка за ограничена физическа активност /вж. л.20/.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

            С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Временното отнемане на СУ МПС препятства упражняване на правото на П. като водач на МПС. Наложената ПАМ е преустановителна по своя характер. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП във връзка с приложената заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОДМВР – Кюстендил. С тази заповед директорът в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е упражнил предвидената в закона възможност за делегиране на компетентността на съответните длъжностни лица, измежду които е и издателят на оспорения административен акт. Страните не спорят относно компетентността.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа-издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Възраженията на жалбоподателя за обратното са неоснователни.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК.

Възражението на пълномощника на жалбоподателя за приложение на чл.44, ал.1 от ЗАНН е неоснователно. Административните наказания за израз на държавната наказателна репресия, осъществяваща се чрез налагане на административни наказания за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ е средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпроредителната дейност. Затова с ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а не нейната санкция. За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН. Неприложими са останалите правнорегламентирани в ЗАНН процедури за издаване на НП, включително възможността за писмени обяснения по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН и да оспори заповедта за ПАМ, както е сторено в случая.

Органът не е дължал изчакване на резултатите от извършено медицинско изследване, противно на твърдението на жалбоподателя. Нарушението представлява отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство, а не управление на МПС под въздействие на алкохол. Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа различни хипотези на противоправна деятелност в условията на алтернативност, т.е. всяка от тях е самостоятелно основание за възникване на отговорността. Хипотезите са предмет на същата правна регламентация и в нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Отказът на водача да бъде проверен с техническо средство е самостоятелно основание за реализиране на административнонаказателната отговорност и за прилагане на ПАМ.

Заповедта е съответна на материалния закон.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, свързана с отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство. Хипотезата осъществява състава на нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Нарушението е констатирано със съставения АУАН от компетентно длъжностно лице. На основание чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният акт се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в АУАН не са оборени от жалбоподателя.

По време на извършване на деянието П. е бил водач на МПС по см. на легалната дефиниция на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и в това му качество е валиден адресат на наложената принудителна административна мярка. От съдържанието на АУАН, талона за медицинско изследване и собственоръчното отбелязване на водача на гърба му е доказан отказа на дееца пред контролните органи да бъде проверен с техническото средство. Липсата на дадена кръв за медицинско изследване не е част от фактическият състав за отговорността.

Твърдението в жалбата за невъзможност на дееца да даде качествена проба поради влошено здравословно състояние е неоснователно. Фактът на здравословна увреда не е доказан. Медицинското удостоверение е издадено 3 дни преди извършване на нарушението и няма доказателства за неговата актуалност към релевантния по делото момент – деня и часа на извършване на деянието. От друга страна, в съдържанието на АУАН е записано, че водачът е имал мирис на алкохол и е изпил 2 чаши вино. Следователно, отказът му е израз на стремежа да избегне извършване на пробата, а не за невъзможност да даде такава. Потвърждение за това е липсата на извършено медицинско изследване на водача. По см. на чл.2, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ, бр.61/28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г./ неизпълнението на задължението на водача да изпълни разпоредените указания на контролните органи, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ да бъде извършена такава. Наредбата е относима към казуса, т.к. е издадена по законова делегация от чл.174, ал.4 от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена при правилно изяснени факти за прилагане на административната принуда. Съобразена е с целта на закона да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния.

Горното мотивира съда да отхвърли оспорването като неоснователно.

            Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на И.Н.П. /с посочени лични данни/ срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №17-1139-000523/18.11.2017г. на началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил.

            Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: