П Р О Т О К О Л

 

Гр. КЮСТЕНДИЛ, 09.05.2017 Г.

 

Кюстендилският административен съд в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:

        

         СЪДИЯ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

            

с участието на секретар: Л.С.

и в присъствието на прокурора:             

постави за разглеждане: Адм.д. № 226/2016 г.

докладвано от: съдия АЛЕКСОВА-С.

На именното повикване в  10:40   часа се явиха:

СТРАНИТЕ уведомени.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА не се явява, не се явяват пълномощниците й адв. З. и адв. К. с пълномощни от по-рано по делото.   

ОТВЕТНИКЪТ се представлява от адв. В. с пълномощно по делото.

ЗА ЗАИНТЕРЕСОВАНИ СТРАНИ С НОМЕРА ОТ 3 ДО 21 И ЗА 24 се явява адв. П. като техен общ процесуален представител, назначен от съда по по-рано.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА С № 22 не се явява, не се явява и пълномощникът адв. З. от по-рано.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА С № 23 не се явява, явява се адв. Р. с пълномощно от по-рано. 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ, редовно призовано, се явява. 

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с молба, получена по ел. поща от 09.05.2017г. адв. З., за жалбоподателката, оспорва изготвената графологична експертиза считайки, че не е пълна и има противоречия в същата. Моли  се за назначаване на друго вещо лице  експерт графолог.

СЪДЪТ снема самоличността на вещото лице ,както следва:

В.Д.С. – 54 г., българин, бълг. гражданин, неосъждан, женен, без родство и служебни връзки със страните по делото.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ предупредено за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК, обеща да представи вярно и обективно заключение.

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на вещото лице и представителите на страните Протокол вх. № 21 от 27.04.2017 г., изпълняващ изискванията за съдебно-графологична експертиза. 

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам експертизата. Искам да направя едно допълнително пояснение. Става въпрос за годината на разписката – изписана е  1977, да се счита, че е 1997 г. Друго няма какво да допълня. Поддържам заключението.  Подписът в разписката е изписан от М.В. Ч..  Не съм взел сравнителен материал от същата, тъй като подписът е във времето назад от 20 години и предпочетох да се запозная с подписите, съхранени в служба “Български документи за самоличност”, където има подписи на лицето по това време и които са също обективни свободни условни образци, а не експериментални, и съм се произнесъл по тези свободни условни образци в оригинал, които съм взел от служба БДС. Запознал съм се само с тези свободни условни образци. Вторият буквен елемент от подписа за получател в разписката на л. 11 от делото може да се счита освен като буквата “И”, и  като буквата “Ч”, а също и буква “Г”. Говорим за първи елемент след буквата “М”. За втория елемент на втората буква, т.е.  след буквата след “М”, може да се счита втори елемент на буквата “И”, но може да се счита  като примковиден елемент от подписа, но не може да се каже категорично какъв елемент е, това е елемент от подписа, но не може да се каже, че е буквен елемент или щрихов елемент, просто се е получил един   примковиден елемент.

СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към вещото лице.  Да се приеме експертизата.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА заключението на вещото лице.

ОДОБРЯВА възнаграждение в размер на 190 лв., в който смисъл задължава жалбоподателката и заинтересования Ж., чрез пълномощника му адв. Р., да внесат по още 45 лв., или общо 90 лв.,  в 7-дневен срок от днес за заинтересованият Ж. и от получаване на съобщението за жалбоподателката.

         Със съгласие на страните съдът освободи вещото лице от присъствие в съдебната зала.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че със заявление от 04.05.2017 г. адв. Р., като пълномощник на заинтересованият Ж., е депозирал по делото 5 еднотипни екземпляра на Удостоверение за родствени връзки от община Д. с изх. № 1880 от 26.04.2017 г. съгласно съдържанието на което лицето М.В. Ч. е майка на Ц.С. Ч.. 

СЪДЪТ  ВРЪЧВА 2 броя от екземплярите на представителите на останалите страни по делото.

АДВ. В.: Не възразявам да се приемат. Във връзка с това удостоверение представям удостоверение за съпруг и родствени връзки, видно от което е, че посочената в удостоверението М.В. Ч. е снаха на жалбоподателката Ц.Й.Ч., както и представям 4 броя удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес, представям  2 бр. на Ц.Ч. и 2 бр.  на Михаела  Ч., от които е видно, че същите от 01.01.2000 г. живеят на един и същи постоянен адрес и без преди това да имат промяна. 

АДВ. Р.: Запознат съм с новопредставените удостоверения и не възразявам да се приемат. 

АДВ. П.: Запознат съм с удостоверенията, моля да се приемат. 

СЪДЪТ НАМИРА, че следва да приеме като доказателства  по делото удостоверението за родствени връзки, представено от адв. Р. и  5 броя служебни удостоверения от община Д., представени от адв. В..

С оглед горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№ 1880 от 26.04.2017 г. издадено от община Д.; Удостоверение за съпруга и родствени връзки изх.№ 2019 от 09.05.2017 г. издадено от община Д.; Удостоверение  за промени на постоянен адрес изх.№ 2022 от 09.05.2017 г., издадено от община Д.; Удостоверение  за промени на постоянен адрес изх.№ 2023 от 09.05.2017 г., издадено от община Д.; Удостоверение  за промени на постоянен адрес изх.№ 2020 от 09.05.2017 г., издадено от община Д.и  Удостоверение  за промени на постоянен адрес изх.№ 2021 от 09.05.2017 г., издадено от община Д..

 

АДВ. В.: Уважаема госпожо съдия, с оглед така приетото заключение на вещото лице и данните по делото, които се съдържат в кориците му, аз считам жалбата за процесуално недопустима, доколкото уведомлението за изработване на ПУП е връчено на Михаела Ч., която безспорно е снаха на жалбоподателката и същите живеят на един и същи адрес, без да има промяна в местожителството им. Те са в едно домакинство и по реда на ГПК, приложим в редакцията му към датата на връчване считам, че е налице редовно уведомление и жалбата се явява просрочена. По тези съображения, ще Ви моля да  постановите определение с което да прекратите производството по делото като  недопустимо.

АДВ. Р.: Уважаема госпожо Председател, споделям казаното от процесуалния представител на община Д., към което добавям това, че както при действието на ЗТСУ, при чиито режим е изготвен атакуваният проект и е връчен със съобщения за това на заинтересованите лица, т.е. към 1997 г.,  така и аналогично при режима на сега действащия ЗУТ плановете, независимо от тяхната степен, отнасящи се само до един квартал на населеното място, а такава е и настоящата хипотеза,  подлежат на известяване на заинтересованите лица, но това става не чрез обявление в ДВ, а по реда на  ГПК. Чрез ДВ уведомяването е при обхват на плана повече от 3 квартала. След като през 1997 г., пълнолетен член на домакинството или семейството, може да се трактува едното или другото, именно по реда на отменения ГПК за  изготвяне на план, който е на разположение на заинтересованите страни в община Д. за запознаване и внасяне на възражения против него, следва да се смята от 07.01.1997 г. са започнали да текат съответните срокове, които са изтекли малко след средата на посочения месец и настоящата жалба се явява просрочена, а атакуваната заповед се счита за вляза в сила. По тези съображения, моля да прекратите производството по делото, да върнете жалбата на вносителката и да  присъдите на моя доверител сторените по делото разноски – половината сума за възнаграждение на вещото лице по изготвената графологическа експертиза, т.е. 95 лв. и адвокатски хонорар, за който има писмени доказателства  по делото.

АДВ. П.: Уважаема госпожо съдия, присъединявам се към казаното от преждеговорившите  ми колеги. Съгласно заключението от вещо лице, подписът е положен от снахата на жалбоподателката Михаела Ч., с оглед на което следва да постановите определение, с което да прекратите производството, тъй като обжалваният административен акт - Заповед  № 1364 от 18.12.1996 г. е влязла в закона сила, тъй като е връчена по законния ред. По отношение възражението на адв. З., считам, че същото е неоснователно. Вещото лице е ползвал автентични достоверни подписи към тази година, когато е подписана разписката, а именно подписи в служба БДС към ОД на МВР – Кюстендил. 

СЪДЪТ НАМИРА исканията за прекратяване на производството по делото  поради просрочие на подадената жалба за основателни.

Оспорената заповед № 1364 от 18.12.1996 г. е издадена на осн. чл. 32, ал.1, т.3 от ЗТСУ и чл. 61, ал. 3 от ПП ЗТСУ. С нея е одобрен проект за частично изменение на застроителния и регулационния план с частичен квартално-застроителен и силуетен план за парцелите, посочени в заповедта. Следователно, съобщаването на заповедта на заинтересованите собственици следва да се извърши по реда на чл. 82, ал.3 от ПП ЗТСУ (отм.), т.е. тъй като същата касае имоти, част от квартал, съобщаването се извършва по реда на ГПК. По това време действа ГПК, обн. в ДВ бр. 12 от 08.02.1952 г., който е отменен с ДВ бр. 59 от 20.07.2007 г. в сила от 01.03.2008 г. Нормата на чл. 46, ал.2 от отменения ГПК дава възможност връчването да се извърши на домашно лице на адресата на заповедта. В случая по делото по приетата съдебно-графологична експертиза и от обясненията на вещото лице в с.з., които съдът намира за обективни и достоверни, тъй като в пълнота са изследвани оригиналните подписи на получателя на заповедта се установи, че този получател в разписката от 06.01.1997 г. е родственик на адресата на заповедта, т.е.  на жалбоподателката. Това е лицето М.В. Ч., която е снаха на жалбоподателката. Същата към момента на връчване на разписката е била пълнолетно лице и представлява лице от домашните на адресата на заповедта, тъй като към момента на връчването е живяла в едно домакинско на един и същи адрес с жалбоподателката, доказано с приетите удостоверения за родствени връзки и адреси от община Д.. Оформянето на останалите елементи от разписката отговаря на императивните изисквания на чл. 46, ал.2 ГПК. Съдът има предвид отразяванията, които връчителят за себе си е направил в документа.

С оглед на горното СЪДЪТ ПРИЕМА, че оспорената заповед е връчена  редовно на адресата й чрез домашно негово лице на датата 06.01.1997 г. Възможността за оспорване на заповедта е предвидена в нормите на чл. 83 от ПП ЗТСУ 5и чл. 138 от ЗТСУ, който препраща за неуредените случай към ЗАП (отм.) Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗАП, срокът за оспорване е 14-дневен от получаване на съобщението.  При посоченото от съда редовно получаване на съобщението е видно, че срокът е изтекъл далеч преди подаване на жалбата по делото на 27.06.2016 г.

Действащите понастоящем норми на чл.136, чл. 129 и чл. 215 от ЗУТ  не въвеждат по-благоприятен правен режим във връзка със срока за обжалване на заповедта.

С жалбата не се цели обявяване нищожност на акта, а отмяната му като незаконосъобразен, поради което срочността се преценява в хипотезата на  изтеклия 14-дневен срок за оспорване.   

Изложеното мотивира съда да счете, че жалбата срещу заповедта е просрочена, което налага оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство в хипотезата на чл. 159, т. 5 от АПК.

С оглед горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата от Ц.Й.Ч. срещу Заповед № 1364 от 18.12.1996 г. на кмета на община Д..

ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. д. № 226 от 2016 г. по описа на Административен съд – Кюстендил.

На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК по препращане от чл. 144 АПК ОСЪЖДА Ц.Й.Ч. да заплати на К.Г.Ж. сторените по делото деловодни разноски, включващи  840 лв. адвокатски хонорар и 95 лв. разноски за вещо лице, или общо сумата от 935 лв.

Определението може да се обжалва с частни жалби пред ВАС в 7-дневен срок за страните с представители от днес, а за жалбоподателката и заинтересованата Ц.С. Ч.  от получаване на съобщението. 

 

         Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието приключи в  11:10  ч.

 

                                                                                                                                    СЪДИЯ:

 

 

                      СЕКРЕТАР: