О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                             гр.Кюстендил, 05.01.2017 год.

 

                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд в закрито заседание на пети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                       Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

като разгледа докладваното от  съдията  адм. дело № 306 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид:

 

                Производството е по реда на чл. 117 ал. 3 от КСО във вр. с чл. 88 ал. 3 от АПК.

            Производството е образувано по частна жалба от С.М.К. *** срещу Решение № 1040-09-36/17.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – К., с което е оставена без разглеждане жалбата му да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 31.07.2015 г. до 26.01.2016 г. и е прекратено производството по чл. 117 от КСО. Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилност, постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Възразява се срещу решаващите изводи на административния орган за просрочване на жалбата с твърдения, че Разпореждане № РВ-3-09-0016952/22.08.2016 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДДО към ТП на НОИ – К. е връчено на 29.08.2016 г., а не на 26.08.2016 год. и срока за обжалване по чл. 117 ал. 2 от КСО е спазен. Прави се искане за отмяна на оспорения акт и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество. С писмено становище вх. № 4739/22.11.2016 г. изцяло поддържа депозираната жалба.

            С оглед изясняване на реалната фактическата обстановка съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото.

            Ответникът, чрез юк. А. като процесуален представител на  ответника – ТП на НОИ – К., изразява становище за неоснователност на частната жалба. Оспореният акт се счита за законосъобразен като постановен  в съответствие с доказателствата по преписката относно датата на получаване на оспореното разпореждане  и приложимите нормативни разпоредби.

            По делото е била допусната като свидетел Ц.В.В. – куриер във фирма „М.М.Е.“ ООД С.. Прието е като доказателство по делото писмо вх. № 4883/30.11.2016 г. на фирма „М.М.Е.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.“*****“ № ***

            Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема следното:

            Административното производството е започнало с Разпореждане № РВ-3-09-0016952/22.08.2016 г, издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – К., на основание чл. 114 ал. 1 и ал. 3 от КСО, с което на жалбоподателя е наредено да възстанови недобросъвестно  полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 31.07.2015 г. до 26.01.2016 г. в размер на 1770.63 лв., от които 1625.90 лв. главница и 144.73 лв. дължима лихва, тъй като същото е изплатено в нарушение на чл. 46 ал. 3 от КСО, съгласно който“ Парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи“.

           Съгласно чл. 117 ал. 1 т. 2 б. „ж“ и ал. 2 от КСО, разпорежданията по чл. 114 ал. 3, 4 и 5 от КСО могат да се обжалват в 14 - дневен срок от получаването им пред ръководителя на съответното ТП на НОИ.

           От приложено известие – обр. 112 за доставяне на пощенска пратка е видно, че Разпореждане № РВ-3-09-00169526/22.08.2016 г. е получено на 26.08.2016 г. от С. Н. Б. – баба на жалбоподателя, на посочения от него адрес в административната преписка. Срокът за обжалване на разпореждането е изтекъл на 09.09.2016 г. и на 10.09.2016 г. същото е влязло в сила.

          Жалбата срещу това разпореждане е подадена в ПП гр. Дупница на 12.09.2016 г., видно от щемпела поставен върху пощенският плик, с който жалбата е подадена /вх. № 1012-09-27/14.09.2016 г. в деловодството на ТП на НОИ – К./. С Решение № 935/30 ноември 2015 г. за разместване на почивни дни през 2016 г. /ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г./ на МС на Р. България и на основание чл. 154 ал. 2 от КТ и чл. 55 ал . 2 от ЗДС, в т. 3 – обявява 05 септември /понеделник/ за почивен ден, а 10 септември /събота/ за работен ден.

           При извършване на проверка за допустимостта на жалбата, сезираният административен орган приема, че същата е подадена извън срока по чл. 117 ал. 2 от КСО. Предвид горните констатации, административният орган издава оспореното решение, с което оставя без разглеждане жалбата и прекратява образуваното административно производство.

            Постановеното Решение № 1040-09-36 от 17.09.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – К. е съобщено на оспорващия, чрез сестра му на 26.09.2016 год., а  жалбата е депозирана на 03.10.2016 год. /виж щемпела върху пощенския плик – лист 10 по делото/, т.е. в срока по чл. 88 ал. 3 от АПК и доколкото изхожда от страна в образуваното адм. производство и е насочена срещу акт, с който същото е прекратено, т.е. срещу неблагоприятен за същият акт, следва да се приеме за процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

            Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган по чл. 117 ал. 1 т. 2 б. „ж“ и ал. 2 от КСО във вр. с чл. 114  от КСО, в писмена форма, при спазване на процесуалните правила на контролното административно производство и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.  В относимата за случая  хипотеза на чл. 114 ал. 1 и ал. 3 от КСО, разпорежданията по възстановяване на недобросъвестно получени суми за получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване могат да се обжалват  в 14 - дневен срок от деня на получаването им пред директора на съответното ТП на НОИ, като жалбата срещу решението му е пред административния съд, по реда на АПК. По визирания процесуален ред е подадена и жалбата на К.. Предвид вписаните дати, писмените доказателства по делото и свидетелските показания на  Ц.В., съдът приема, че административният орган правилно е приел за относима към преценката на срока за оспорване по чл. 117 ал. 2 от КСО, датата - 12.09.2016 г. /щемпела поставен върху пощенския плик, с който жалбата е подадена/.    

            Следователно компетентният орган е изложил фактически и правни основания, с които е мотивирал оспореното решение, с което е оставил без разглеждане жалбата и е  прекратил административното производствоа. В този аспект доводите на оспорващия за  допуснати нарушения на административнопроизводствените правила са неоснователни.

            Обжалваният акт е материалноправно законосъобразен. Контролният административен орган правилно е приел, че разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – К. е получено на 26.08.2016 год., срокът е изтекъл на 09.09.2016 г., а жалбата е подадена на 12.09.2016 г. /като  10.09.2016 г. - събота е бил обявен за работен ден/, т.е. разпореждането е влязло в законна сила. След цялостна проверка на съдебния състав по изложеното в частната жалба, съдът счита, че съображенията на административния орган са обосновани и правилни. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя  за нарушение на чл. 61 ал. 3 от АПК, относно връчването на книжа и документи. В случая са спазени разпоредбите на чл. 110 ал. 4 от КСО, в който изрично е посочено как се връчват индивидуалните административни актове, издавани от органите на НОИ, във връзка с дейността им и при спазване на изискванията на чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Лицето е намерено на посочения от него адрес и разпореждането е връчено на лице от домашните му, което го е приело. Констатациите на административния орган в изложения смисъл са правилни, както и изводите за просрочване на жалбата на К.. Безспорно е, че жалбата е подадена на 12.09.2016 год., чрез куриерска фирма, т.е. след изтичане на 14 - дневния срок, считано от 26.08.2016 год. и с крайна дата 09.09.2016 г. - петък, присъствен ден. Неупражняването в срок на правото за оспорване пред по -горестоящия административен орган, го погасява и преклудира възможността за контрол на акта /арг. чл. 88 ал. 1 т. 2 от АПК/. Жалбата е просрочена и процесуално недопустима и като я е оставил без разглеждане, прекратявайки административното производство, контролният орган е постановил законосъобразен акт. Жалбата срещу същия е неоснователна и съдът я отхвърля.

           В с.з. по делото проведено на 20.12.2016 г, свидетелката Ц.В.В. е поискала да й бъдат присъдени направените разходи за явяването й в съдебното заседание. Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 75 от ГПК следва да й бъдат присъдени сторените разноски за явяване по делото от гр. Д. до гр. К. и обратно в размер на 10 /десет/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя, на основание чл. 77 от ГПК във вр. с чл. 75 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

  

            Водим от горното и на основание чл. 88 ал. 3 от АПК, съдът

 

                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

           

            ОТМЕНЯ хода по същество даден в с.з. от 20.12.2016 г.

            ОТХВЪРЛЯ  като неоснователна частната жалба на С.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № 1040-09-36/17.09.2016 год. на  Директора на ТП на НОИ – К..

            Осъжда С.М.К. да заплати на Ц.В. *** сторените разноски в размер на 10 /десет/ лева.  

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

 

                                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: