О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                       гр.Кюстендил, 27.01.2017год.

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд в закрито заседание на двадесет и седми януари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                   Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията адм. дело №380 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид:

 Производството по делото е образувано по жалба на К.П.Г. ***  срещу заповед № УРИ 4077з-983 от 09.12.2016г. на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146 т.3 и т.5 от АПК. Оспорва  се приложимостта на  разпоредбата на чл.91 от АПК, респ. правната възможност на административния орган за преразглеждане на издаден, но невлязъл в сила административен акт. По същество оспорващият отрича  извършването на дисциплинарното нарушение във връзка с което е издадена предсрочно отменената заповед № 4077зд-829/18.10.2016г.,  и въз основа на горното обосновава правния си интерес от оспорване на заповедта по чл.213, ал.1 от ЗМВР, считайки, че последната не заличава последиците от дисциплинарното наказание. Прави се искане за отмяна на административния акт.

            Ответникът – директорът на ГД „Гранична полиция“ – Кюстендил, депозира писмено становище за процесуална недопустимост на жалбата поради липса на интерес от оспорване на издадената заповед. Алтернативно се поддържа становище за неоснователност на жалбата, като се приема, че оспорената заповед е законосъобразен административен акт. 

             Административният съд, след като извърши преценка на доказателствата към административната преписка, както и на доводите на оспорващия, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със заповед №4077з-829 от 18.10.2016год. на директора на РД „Гранична полиция“ – Кюстендил, на жалбоподателя инспектор К.П.Г. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца на основание чл.194, ал.2, т.1  и чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина по чл.199, ал.1,т.3, пр.1 от ЗМВР - небрежност в служебната дейност. По жалба на държавния служител срещу издадения административен акт, е образувано адм. дело №321/2016г. по описа на Административен съд – Кюстендил /вж. определението на л.8 от делото/. След справка в деловодната система на съда, се установи, че към настоящия момент  делото не е  приключило  с постановяване на  съдебен акт.

По предложение на началник сектор  „ОИД“ при ГД „ГП“ – Кюстендил, с оспорената заповед № УРИ 4077з-983 от 09.12.2016г., директорът на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил, на осн. чл.213, ал.1 от ЗМВР  отменя предсрочно заповед №4077з-829 от 18.10.2016год. за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя. Съображенията на органа са за това, че наказанието е постигнало целите си доколкото служителят, след налагане на наказанието се проявява като по-дисциплиниран и отговорен,  и че е изтекъл повече от половината от срока на наложеното наказание. 

Оспорената заповед  е връчена на държавния служител на 12.12.2016г., а жалбата е подадена на 19.12.2016г., т.е. в срока по чл.149 ал.1 от АПК. 

            Съдът, като прецени фактическите обстоятелства по административния спор и  изложените от оспорващия доводи относно правния  му интерес от оспорване на  административния акт, счита жалбата за процесуално недопустима в хипотезата на чл.159,т.4 от АПК , поради което я оставя без разглеждане и прекратява производството по делото. Съображенията са следните:

Правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита.  Разпоредбата на чл.147 ал.1 от АПК определя лицата, които са активно легитимирани да оспорят един административен акт – това са  гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Право на оспорване притежават само лицата, чиято правна сфера е пряко и непосредствено негативно  засегната  от акта, т.е. правото на оспорване е предоставено в защита на субективни материални права, засегнати от административния акт.

В случая предмет на жалбата е заповед на административния орган, с която на основание чл.213, ал.1 от ЗМВР  е отменена предсрочно заповед за налагане на дисциплинарно наказание по съображения, че наказанието  е постигнало  целите си и е изтекъл повече от половината от срока му. Актът – предмет на жалбата е позитивен за адресата си, доколкото разпорежда  прекратяване действието на заповедта за дисциплинарно наказание, както и за в бъдеще на последиците от наложеното с нея наказание. Разпореденият  с обжалваната заповед  правен резултат  е благоприятстващ дисциплинарно наказания държавен служител, което сочи на липса на правен интерес от оспорването на същата. Налице е отрицателната процесуална  предпоставка за допустимост на съдебното производство по чл.159,т.4 от АПК и същото подлежи на прекратяване.

            Правото на оспорване не може да се обоснове с аргументи, изведени от съображенията на органа за предсрочна отмяна на заповедта за дисциплинарно наказание, а именно поради постигане на целите на наказанието, а не поради липса на дисциплинарно нарушение, каквото е искането на жалбоподателя. Последното обстоятелство – наличието или отсъствието на съставомерно деяние, представляващо  нарушение на служебната дисциплина,  съгласно чл.168, ал.1 от АПК  следва да провери съдът, който разглежда жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В  производството по  адм. дело №321/2016г. следва да бъде разрешен  спорният материалноправен въпрос  за законосъобразност  за акта за налагане на дисциплинарно наказание и изходът на това производство ще  предопредели  вписванията в кадровото досие на жалбоподателя.

            Предвид констатациите за недопустимост на жалбата, съдът не дължи проверка на релевираните от жалбоподателя възражения за нарушения на производствените правила и за несъответствие с целта на закона на адм. акт.

             Водим от гореизложеното и на осн. чл.159, т.4 от АПК, съдът

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ОСТАВЯ   БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ   жалбата на К.П.Г. ***,   срещу заповед № УРИ 4077з-983  от  09.12.2016г.  на директора на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил  и  прекратява производството по делото.

            Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: