О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                  03.05.2017 г.

 

Номер    203                                   2 0 1 7 година                          гр. Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд

на трети май                                                                              2 0 1 7 година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

                                                              Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар:

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 2 по описа на КАС за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Постъпила е  жалба /вх. № 53/05.01.2017 г./ от „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******, представлявано от Ц. С. Ц., правоприемник на „*******“ ЕООД, против действия на органа по изпълнение, относно принудително изпълнение на Заповед № РД-14-5/25.01.2008 г., издадена от Зам. началника на ДНСК София, обективирани във възлагателно писмо № КН-1637-05-905/27.12.2016 г. на Началника на ДНСК. В същата е поискано спиране на изпълнението на действията по принудителното изпълнение на административния акт. Твърди се, че издаденото възлагателно писмо е нищожно, издадено от некомпетентен орган, алтернативно действията са незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

           Твърди се още за настъпване на нов юридически факт – изтичане на предвидената в закона пет годишна давност, след изтичането на която не се привежда в изпълнение влязлото в сила изпълнително основание. Иска се на основание чл. 292 от АПК да бъде признато за установено по отношение на издателя и орган на изпълнение – ДНСК, че правото на принудително изпълнение на горецитираната заповед е погасено по давност, поради изтичане на 5 – годишната давност по чл. 285 ал. 1 от АПК. 

           Ответникът с писмо вх. № 79/06.01.2017 г. представя преписката по издадената заповед, като счита подадената жалба за неоснователна.

           С Определение № 10/09.01.2017 г. Административен съд – Кюстендил е спрял изпълнението на действията на органа по изпълнение по отношение на цитираната заповед, до приключване на делото по съществото на спора. 

           С писмо вх. № 370/30.01.2017 г. и писмо вх. № 728/22.02.2017 г., ответникът чрез процесуалните си представители,  представя писмен отговор и писмени доказателства по делото. С писмо вх. № 773/27.02.2017 г. е представено и писмено становище, относно направено оспорване истинността на известие за доставяне № 9250000035641.

           В с.з. от 04.04.2017 г. е представено от страна на процесуалният представител на жалбоподателя  адв. Ш, Определение № 112/06.01.2017 г. по адм. дело № 119 по описа за 2017 г. на Административен съд – София град, влязло в сила на 20.01.2017 г., с което е допуснато обезпечение на предявения от дружеството иск по чл. 292 от АПК. Моли се да се отменят изпълнителните действия по изпълнението на цитираната заповед и се претендират съдебни и деловодни разноски.

           Ответникът, чрез процесуалният си представител юр. К, счита жалбата за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя и писмена защита.       

          В с.з. от 04.04.2017 г. е даден ход по същество и делото е обявено за решаване.

          След извършена цялостна служебна проверка, съдът счита, че подадената жалба се явява недопустима на основание чл. 159 т. 6 от АПК, тъй като са налице основанията по чл. 177 ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 297, чл. 298 ал. 2 от ГПК – подадена е жалба по вече постановено съдебно решение № 1872/21.03.2017 г. по адм. дело № 255/2017 г. по описа на Административен съд – София град, доколкото споровете по влезлите в сила решения и определения не могат да бъдат пререшавани. Това е така, защото те се ползват със сила на присъдено нещо, което се състои преди всичко в задължението на страните спрямо държавата да преустановят правния спор. Правоотношението, придобило качеството на пресъдено нещо, не може да бъде предмет на правен спор, респективно на повторен съдебен процес.

           Със Заповед № РД-14-5/25.01.2008 г. на Зам. началника на ДНСК е разпоредено премахването на незаконен строеж „Асфалтова база“, находящ се в м. „К.“, землище на с. Слатино, община Бобошево, област Кюстендил, с извършител „*******“ ЕООД, с правоприемник „*******“ ЕООД, с управител Ц. С. Ц.. Заповедта за премахване е влязла в законна сила на 02.12.2008 г. и е станала годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 от АПК, подлежащо на изпълнение по предвидения за това законов ред.

          Събразно разпоредбата на чл. 277 ал. 1 от АПК, до извършителят на назаконния строеж е изпратена покана /изх. № КН-1637-00-623/08.02.2016 г. за доброволно изпълнение на влязлата в сила заповед за премахване. Видно от приложените разписки за доставяне, същият е получил поканата на 15.04.2016 г.    

          От представените доказателства по делото обаче и от извършената цялостна служебна проверка е видно, че искова молба /жалба/ от цитираното дружество, с идентична искова претенция и едни и същи правопораждащи факти, предмет на настоящето дело, е постъпила и пред Административен съд – София град. Било е образувано адм. дело № 255 по описа на същия съд за 2017 г. С Решение № 1872/21.03.2017 г. Административен съд – София град, Второ отделение, 28 състав е признал за установено по отношение на Началника на ДНСК, че правото на принудително изпълнение на Заповед № РД-14-5/25.01.2008 г. на Зам. началника на ДНСК е погасено по давност и не съществува по отношение на „*******“ ЕООД, с правоприемник „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***.

          С признаването за установено, че правото на принудително изпълнение на горецитираната заповед е погасено по давност, жалбата по настоящето дело става процесуално недопустима на основание чл. 159 т. 6 от АПК. Едновременно с това оспорването вече е лишено и от предмет, което на свой ред съставлява също процесуална пречка по смисъла на чл. 159 т. 1 от АПК за провеждане и приключване на съдебното производство.

          С оглед на всички тези доказателства по делото, жалбата се явява процесуално недопустима, поради постановено съдебно решение по идентичен предмет на спора и същата следва да се остави без разглеждане, с прекратяване на производството по делото, на основание чл. 159 т. 1 и т. 6 от АПК във връзка с чл. 177 ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 298 и чл. 299 от ГПК, по препращане от чл. 144 от АПК.   

          При този изход на делото и на основание чл. 143 от АПК, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя, за присъждане на сторените съдебни и деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

            

          Воден от горното и на основание чл. 159 т. 1 и т. 6 от АПК, във вр. с чл. 177 ал. 1 от АПК, вр. с чл. 298 и чл. 299 от ГПК, по препращане от чл. 144 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ОТМЕНЯ хода по същество даден в с. з. от 04.04.2017 г.

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на  „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******, представлявано от управителя си Ц. С. Ц., против действия на органа по изпълнение по принудителното изпълнение на Заповед № РД-14-5/25.01.2008 г. на Зам. началника на ДНСК София, обективирани във възлагателно писмо изх. № КН-1637-05-905/27.12.2016 г. на Началника на ДНСК.  

          ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2/2017 г. по описа на Административен съд - Кюстендил за 2017 г.

           ОСЪЖДА ДНСК да заплати в полза на „*******“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******, представлявано от Ц. С. Ц., сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляващи направени по делото разноски.

          Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в 7 - дневен срок от съобщаването.

          Определението да се съобщи на страните, чрез връчване на препис от него.

 

                                                                            Административен съдия: