ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер           , 15.05.2017г., град Кюстендил

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ                                 

 

НА ПЕТНАДЕСЕТИ МАЙ                                                             година       2017

 

В закрито съдебно заседание, в следния състав:

           

                                                                              СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

С участието на секретаря

И в присъствието на прокурора

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА адм. д. № 39/2017г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: 

Д.А.Ц. *** е предявил жалба срещу писмо рег. № 193/23.01.2017г. на началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Кюстендил. Развиват се съображения за процесуална допустимост на жалбата, за наличие на пряк и личен интерес от обжалване на оспорения акт. Навеждат се доводи и за материална незаконосъобразност на оспореното писмо.

Ответникът – началникът на РСПБЗН оспорва жалбата, като я счита за недопустима. Развива съображения, че писмо рег. № 193/23.01.2017г. не е подлежащ на оспорване акт. Счита жалбата и за неоснователна.

Кюстендилският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят Д.А.Ц. е отнесъл до началника на РС „ПБЗН“ Кюстендил оплаквания срещу лицето М. М. С. от гр. Кюстендил, материализирани в жалба вх. № 17/11.01.2017г. Посочил е, че живее с това лице в една къща в гр. Кюстендил, на ул. „”””, при режим на етажна собственост. Оплакал се е, че М. М. С. е поставил в коридора на мазето котле на твърдо гориво, което при работа задимява цялото мазе, а освен това се експлоатира без наблюдение. Посочил е още, че е променена конструкцията на 6 броя комини, които чрез общ димоотвод са включени към котлето. Посочил е, че пространството около котлето, както и собственото си мазе, чиято врата е дървена, М. М. С. е превърнал в склад за дърва.

С оспореното писмо рег. № 193/23.01.2017г. по повод постъпилата от Ц. жалба с вх. № 17/11.01.2017г., началникът на РС „ПБЗН“ Кюстендил е отговорил на оплакванията, както следва:

-          На 20.01.2017г. по повод цитираната жалба, наречена в писмото „сигнал“, служители на РС „ПБЗН“ Кюстендил са извършили проверка на посочения адрес;

-          Посочено е съобразно установени технически характеристики на котела за мощност, максимална работна температура и максимално  

работно налягане, че може да се разполага в помещения с друго предназначение, каквото помещение е мазето;

-          Посочено е, че съобразно установените технически характеристики, котелът може да работи без непрекъснато наблюдение;

-          Посочено е, че при проверката не е констатирана промяна в конструкцията на комините на сградата и състоянието им;

-          Посочено е, че в пространството около котела не е констатирано складиране на дърва, както и че ползването на мазето за складиране на материали, в това число и дърва за огрев, не е в нарушение на правилата пожарна безопасност;

-          Посочено е констатирано запушване на комин, както и че за отстраняване на това нарушение на М. М. С. е издадено разпореждане № 2/20.01.2017г.

Към преписката е приложено цитираното разпореждане, с което на М. М. С. е разпоредено „да почисти комина на котела“, със срок на изпълнение 28.02.2017г. Разпореждане № 2/20.01.2017г. е връчено на адресата му на 20.01.2017г. Не са налице данни по делото осъществено ли е оспорване на последното.

Срещу писмо рег. № 193/23.01.2017г. Д.А.Ц. е подал жалба вх. № 76/30.01.2017г. до по-горестоящия административен орган -  директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Последният е отговорил на подадената жалба с писмо рег. № 525/06.02.2017г. Приел е, че оплакванията на Ц. в жалба вх. № 17/11.01.2017г., квалифицират същата като предложение по см. на чл. 107, ал. 3 от Административно-процесуалния кодекс, по повод което е извършена проверка и е отправен отговор до Ц. с писмо рег. № 193/23.01.2017г., съставляващо решение по см. на чл. 118, ал. 1 от АПК, което не подлежи на обжалване. Така мотивиран, директорът на РД „ПБЗН“ Кюстендил не е разгледал по същество подадената срещу писмо рег. № 193/23.01.2017г. жалба.

По повод това произнасяне Д.А.Ц. е подал сигнал до директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР срещу директора на РД „ПБЗН“ Кюстендил. Очертал е предмета на подадения сигнал и съдържащите се в него оплаквания по следния начин: „относно неправомерни действия от административно-правен характер“.

По последния директорът на ГД „ПБЗН“ се е произнесъл с решение рег. № 198300-1390/14.03.2017г., оставяйки го без уважение. Изцяло е споделил становището на директора на РД „ПБЗН“ Кюстендил за това, че писмо  рег. № 193/23.01.2017г. на началника РС „ПБЗН“ не подлежи на обжалване. Развил е допълнителни съображения в тази насока.

Предмет на обжалване в настоящото производство е писмо рег. 193/23.01.2017г., с което началникът на РС „ПБЗН“ се е произнесъл по първоначално постъпилата жалба вх. № 17/11.01.2017г.

Извън предмета на обжалване по делото стоят писмо рег. № 525/06.02.2017г., с което по-горестоящият административен орган – директорът на РД „ПБЗН“ се е произнесъл по жалбата срещу писмо рег. 193/23.01.2017г., както и решение рег. № 198300-1390/14.03.2017г. на директора на ГД „ПБЗН“.

Подаване на жалба срещу първоначалния административен акт /писмо рег. 193/23.01.2017г./, а не срещу акта на по-горестоящия административен орган, с който оспорването по административен ред е прието за недопустимо, определя характер на производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК, съответно не по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК.

Съдебното оспорване е подадено на 13.02.2017г. По делото и с административната преписка не са представени доказателства за датата на съобщаване на писмо рег. № 193/23.01.2017г., както и на писмо рег. № 525/06.02.2017г. на по-горестоящият административен орган – директора на РД „ПБЗН“. Следва съобразно правилата за тежестта на доказване в процеса да се приеме, че цитираните писма не са съобщени надлежно на жалбоподателя, респективно срокът за оспорване на първоначалния акт по чл. 149, ал. 1, респективно ал. 3 от АПК, не е започнал да тече и не е изтекъл към момента на подаване на съдебното оспорване – 13.02.2017г.

 По останалите предпоставки за допустимостта на предявената жалба, Съдът счита следното:

В разглежданата хипотеза с жалба вх. № 17/11.01.2017г. до началника на РС „ПБЗН“ Кюстендил са отправени оплаквания във връзка с разполагане на котле за отопление на дърва, складиране на дърва за горене, промени в конструкцията на комини и други /подробно изложени по-горе/, извършени от друго лице в жилищна сграда, в режим на етажна собственост. Оплакванията касаят разполагане на материалите за горене, експлоатацията на котлето, ползването на общите на части на сградата във връзка с тези обстоятелства, задимяване на жилищната сграда и други. По своята правна характеристика разглежданото сезиране съставлява сигнал по см. на чл. 125, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Съгласно цитираната разпоредба подаденият сигнал е в компетентността на органите, осъществяващи контрол по пожарна безопасност. По него същите са оправомощени, т.е. овластени и задължени да извършат проверка за нарушаване на правилата и нормите за пожарна безопасност. В разглежданата хипотеза такава проверка е разпоредена и осъществена. При същата е извършена и необходимата, т.е. следващата се, експертна преценка за спазване на цитираните правила. Като резултат от последната са формулираните в оспореното писмо на началника на РС „ПБЗН“ Кюстендил констатации, включително и издаденото разпореждане по см. на чл. 125, ал. 1, т. 4 от ЗМВР по отношение на лицето М. М. С.. Въз основа констатациите от проверката и в резултат на извършената експертна преценка органът не е издал други разпореждания по отношение на М. М. С., респективно не е наложил принудителни административни мерки по см. на чл. 125, т. 5 от ЗМВР, респективно чл. 25, ал. 1 от Наредба № 8121з-882 от 25.11.2014г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 100 от 05.12.2014г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017г., в сила от 28.02.2017г. Материализирайки констатациите си и своята експертна преценка в оспореното писмо, органът е формирал изводи, че не са налице сочените от Ц. нарушения на правилата за пожарна безопасност, констатирал е само едно нарушение, но различно по своя характер от соченото от жалбоподателя /относно комините/ и е приел въз основа на това, че не е необходимо по – нататъшно процедиране чрез издаване на индивидуални административни актове – разпореждания по см. чл. 125, т. 4 от ЗМВР или чрез средствата на административната принуда, респективно издал е разпореждане за почистване на запушен комин, което е различно от исканите от Ц. действия и актове. Т.е. органът е предприел всички възложени му от закона действия по контрол и проверка по подадения сигнал. От друга страна, действайки изцяло в рамките на своята оперативна самостоятелност, въз основа на констатации и експертна оценка на фактите, началникът на РС „ПБЗН“ Кюстендил не е бил длъжен да предприеме исканите от Ц. действия, респективно да издаде сочените от него индивидуални административни актове. Тази му преценка не подлежи на съдебен контрол, а писмото, в което е материализирана, не е годно за съдебно оспорване. Съставлявайки поради съдържанието и правната си природа, обусловена от характера на отправения сигнал /жалба вх. № 17/11.01.2017г./, решение по чл. 118, ал. 3 от АПК, оспореното писмо  рег. № 193/23.01.2017г. не подлежи на оспорване, както пред по-горестоящия административен орган, така и пред съда. Това следва не само от изричното уреждане по чл. 118, ал. 3 АПК, но и преди всичко от неговата правна природа, която не предизвиква промяна в чужда правна сфера, респективно в правната сфера на жалбоподателя, т.е. не го засяга по см. на чл. 15, ал. 1 от АПК. Акт, който не рефлектира в чужда правна сфера, не съставлява израз на упражняване на властническо правомощие, съответно не поражда и правен интерес за адресата му да го оспори.

Следва изводът, че подадената срещу писмо рег. № 193/23.01.2017г. жалба е недопустима и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 подлежи на оставяне без разглеждане, а образуваното по този повод съдебно производство – на прекратяване.

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ОПРЕДЕЛИ :

           

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ЖАЛБАТА на Д.А.Ц. ***, срещу писмо рег. № 193/23.01.2017г. на началника на РС „ПБЗН“ Кюстендил и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 39/2017г. по описа на КАС.

 

            Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването.

 

            Определението да се съобщи чрез изпращане преписи на страните.

 

                                                                                             

 СЪДИЯ :