О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                       247                                              26.05.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и втори май                                                               две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

административно дело № 78 по описа на съда за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Съдебният акт е постановен на основание чл.88, ал.3 от АПК във вр. с чл.118, ал.2 от КСО.

            В.Д.Й., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв.К.Д. *** обжалва Решение №2153-09-5/24.02.2017г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил с претенция за материална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на решението и присъждане на деловодни разноски.

            В с.з. пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата.

            Представителят на ответния директор на ТП на НОИ - Кюстендил с административен адрес:гр.Кюстендил, бул.”Б.” №** оспорва жалбата като неоснователна.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Жалбоподателтата е законен наследник на Г.М.Й., б.ж. на с.Б., починал на 18.09.2015г. като негова съпруга, съгласно Удостоверение за наследници изх.№187/08.10.2015г. от Община Дупница и Препис – извлечение от Акт за смърт от 18.09.2015г., приложени по адм.д.№239/2016г. на КАС.

            С разпореждане №**********/08.10.2015г. ръководителят на „ПО“ към ТП на НОИ – Кюстендил е отпуснал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Й., считано от 19.08.2015г. по §4, ал.1 от ПЗР на КСО по заявление, подадено на 18.09.2015г., а поради смъртта на лицето на основание чл.96, ал.1, т.1 от КСО пенсията е прекратена, считано от 30.09.2015г. В съдържанието на разпореждането органът е указал, че същото може да се обжалва пред ръководителя на ТП на НОИ в тримесечен срок от получаването му съгласно чл.117, ал.2 от КСО. Разпореждането е връчено на Й. с другите документи по заявлението за отпускане на пенсия по Опис на 07.04.2016г. /вж. л.19 от делото/. Й. е подала жалба срещу разпореждането с писмо по пощата на 14.06.2016г., входирана в администрацията на органа с №2113-09-342-18/15.06.2016г. /вж. л.18/.

            С решение №2153-09-32/22.06.2016г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил е оставил жалбата на Й. без разглеждане и е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес. Посочил е, че Й. не е лицето, подало заявлението и придобило правото на пенсия.

            С определение №602/28.11.2016г. на КАС по адм.д.№239/2016г. съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ и е върнал преписката с указание за произнасяне по същество по жалбата срещу разпореждането. Съдебното определение е входирано в администрацията на ТП на НОИ – Кюстендил с №2153-09-32-5/24.01.2017г.

            С оспореното решение №2153-09-5/24.02.2017г. директорът на ТП на НОИ – Кюстендил отново е оставил жалбата на Й. без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратил производството по чл.117 от КСО на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК – поради просрочие. Органът се е мотивирал, че разпореждането от 08.10.2015г. е връчено на Й. на 07.04.2016г., а жалбата срещу него е подадена на 15.06.2016г. в ТП на НОИ, респ. на 14.06.2016г. по пощата, следователно същата е извън 2-месечния срок за обжалване по чл.117, ал.2 от КСО в редакцията, обн. ДВ, бр.98/2015г., в сила от 01.01.2016г.

            Решението е връчено на адресата с писмо изх.№2113-09-342-20/24.02.2017г. на 06.03.2017г., а жалбата по делото е подадена чрез пощата на 08.03.2017г., входирана в администрацията на органа на 09.03.2017г. /вж. л.3 и л.7-9/.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени доказателствени средства.

            С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от легитимиран правен субект – адресат на оспореното решение. Решението има характер на контролен акт на по-горестоящия административен орган, с който е прекратено административното производство по оспорване на разпореждането от 08.10.2015г. по см. на чл.117, ал.2, т.1 във вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО. Жалбата е подадена в срока по чл.88, ал.3 от АПК във вр. с чл.117, ал.5 от КСО пред компетентния за разглеждането й административен съд.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

            Решението на директора на ТП на НОИ е постановено от компетентен орган, в предвидената писмена форма по аргумент на чл.117, ал.3 от КСО след получаване на определението на КАС по адм.д.№239/2016г., поради което е продължение на административния контрол по разглеждане на жалбата на Й. срещу разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване от 08.10.2015г. Липсват нарушения на процедурата по неговото взимане. Събраните писмени доказателства са достатъчни за изясняване на действителните факти от значение за случая /принципа за истинност по чл.7 от АПК/.

            Решението обаче противоречи на материалния закон.

От доказателствата по делото се установява, че разпореждането от 08.10.2015г. е съобщено на Й. /лице с доказан правен интерес от неговото оспорване/ на 07.04.2016г., а жалбата срещу него е подадена на 14.06.2016г. /по аргумент от чл.62, ал.2 от ГПК/. Съгласно действащата редакция на чл.117, ал.2 от КСО обн. ДВ, бр.98/2015г., в сила от 01.01.2016г. до изменението обн. ДВ, бр.98/2016г., в сила от 01.01.2017г. разпореждането подлежи на обжалване в двумесечен срок от получаването му. Установи се и че в съдържанието на разпореждането органът-издател е указал на адресата тримесечен срок за обжалване. В случая, с подаването на жалбата срещу разпореждането от 14.06.2016г. е спазен указания от органа по-дълъг срок. Следователно, спорът между страните е правен – поражда ли правни последици указаният от органа различен срок за обжалване спрямо уредения в закона такъв.

В съдебната практика на ВАС /вж. опр. №9488/07.07.2010г. по адм.д.№655/2010 VII о., опр. №426/16.01.2002г. по адм.д. №10779/2001г. I о., опр.№12179/19.10.2010г. по адм.д.№6688/2010г. II о., опр.№5095/25.07.2000г. по адм.д.№5217/2000г. I о./ се приема, че поради липса на изрична правна уредба в КСО и АПК, по аналогия на правото нормата на чл.62, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е приложима спрямо производствата по обжалване на административни актове пред по-горестоящия административен орган. Текстът на чл.62, ал.3 от ГПК урежда възможността, когато е определен по-дълъг срок от установения такъв в закона, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения по-дълъг срок да не се смята за просрочено. Извън горното, принципът по чл.4, ал.1 от АПК за законност задължава органът да действа в рамките на правомощията си, установени от закона. Това ще рече да указва действителните срокове за обжалване на неговите актове с цел да не въвежда в заблуждение техните адресати. В случая, органът-издател на оспореното разпореждане от 08.10.2015г. не е упражнил законосъобразно правомощието по чл.59, ал.2, т.7 от АПК да укаже верният срок за оспорване на акта, поради което указаният по-дълъг срок е валиден за жалбоподателката като по-благоприятен.

Изложеното води до извод, че жалбата срещу разпореждането е подадена в рамките на указания от органа валиден тримесечен срок за неговото оспорване и не е просрочена. Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна. Преписката ще се изпрати на органа за разглеждане и произнасяне по съществото на спора.

Поради изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателката има право на деловодни разноски в размер на 450лв. за адвокатско възнаграждение. Разноските са своевременно поискани, сторени и доказани /вж. л.4/.

            Мотивиран от горното и на основание чл.88, ал.3 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ решение №2153-09-5/24.02.2017г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата на В.Д.Й. и е прекратено производството по чл.117 от КСО против разпореждане №**********/08.10.2015г. на Ръководител „ПО“ към ТП на НОИ.

            ИЗПРАЩА преписката на директора на ТП НА НОИ - Кюстендил за разглеждане и произнасяне по съществото на подадената жалба от Й. против разпореждането на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ от 08.10.2015г.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – КЮСТЕНДИЛ да заплати на В.Д.Й. /с посочени лични данни/ деловодни разноски в размер на 450лв. /четиристотин и петдесет лева/.

            Определението е окончателно.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: