О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                    23.08.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и трети август                                                           две хиляди и седемнадесета година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 134 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.147, ал.3 във вр. с ал.1 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

С.В.С., ЕГН ********** *** обжалва:

1/писмо изх.№94-С-976(1)/23.10.2014г. на началник отдел „МДТ и АД“ към О. Д. и

2/АУЗД №АУ001085/11.11.2013г. на старши инспектор Ц. А. в посочения отдел на общината. Твърди се нередовно връчване на АУЗД, а по същество – недължимост на данъка и лихвите върху главницата за лек автомобил „Ауди 2.3 Е“ с рег.№КН2810АС поради отчуждаването му с договор за замяна от 13.08.2007г. Моли се за отмяна на актовете.

Като особено искане в жалбата се претендира спиране на изпълнителното производство по изп.д.№103/2014г. на СИС при РС – Д. до приключване на съдебното производство по делото.

От приложената по делото административна преписка по издаване на оспорените актове и материалите по изп.д. №103/2014г. на СИС при РС – Д. се установява следната фактическа обстановка:

С АУЗД №АУ******/11.11.2013г. на старши инспектор Ц. А. от отдел „М д и т “ в О. Д. на основание чл.4, ал.1-3 от ЗМДТ във връзка с подадени декларации по чл.54, ал.1 от закона са установени задължения на С.В.С. за данък върху превозните средства за периода 01.01.2008г.-31.12.2013г. за два леки автомобила „А 2.3 Е“ с рег.№КН****АС и „Н П “ с рег.№КН ****АК в общ размер - главница 760.20лв. и начислена лихва към 11.11.2013г. от 222.08лв. АУЗД не е връчен на адресата посредством попълване на разписката в неговото съдържание /вж. л.22/. Органите по приходите в общината са предприели връчването му по реда на чл.32 от ДОПК – изготвени са Протоколи №******/24.01.2014г. и №******/14.02.2014г. за посещения на адреса на кореспонденция на С. ***, при които лицето не е открито /вж. л.43-46/. Процедурата е приключила с изготвяне на съобщение по чл.32 от ДОПК с изх.№У******/06.03.2014г. до С., поставено на 12.03.2014г. и свалено на 25.03.2014г. /вж. л.27/.

            Със заявление изх.№**-**-***/23.04.2014г. до държавен съдебен изпълнител при РС – Д. кметът на общината е поискал образуване на изпълнително дело за принудително събиране на сумите по АУЗД срещу С.. Образувано е изп.д.№103/2014г. по описа на СИС на РС – Д. Въз основа на удостоверение рег.№***/31.05.2014г. от С „П. П.“ към ОД на МВР – К., с резолюция от 17.06.2014г. държавния съдебен изпълнител е наложил запор върху МПС с рег. №КН****АК и КН****АС, съгласно регистъра на МВР за притежавани от С. моторни превозни средства /вж. л.20-21 от изп.д./. На 18.09.2014г. съдебният изпълнител е връчил на длъжника Покана за доброволно изпълнение /вж. л.27 от изп.д./, а по искане на взискателя за продължаване на изпълнителното производство от 16.03.2017г., с призовка, получена на 17.04.2017г., е уведомил С. за насрочен опис на движимите вещи.

            С жалба рег.индекс **-С-***/23.10.2014г. до директора на Дирекция „МДТ“ при общината, С. е оспорил АУЗД №АУ******/11.11.2013г. в частта за дължимия данък за лек автомобил „А “ с рег.№КН****АС. С оспореното писмо изх.№94-С-976(1)/23.10.2014г. директорът е уведомил жалбоподателя, че АУЗД е влязъл в сила на 25.03.2014г., т.к. е надлежно връчен по реда на чл.32 от ДОПК и е предаден за принудително изпълнение, поради което обжалването е след срока по чл.4, ал.1 от ЗМДТ, като жалбата е неоснователна /вж. л.62-63/. В писмото е посочено, че приложения към заявление от С. за закриване на партидата на МПС вх.№94-С-***/13.10.2014г. договор за замяна на превозното средство от 13.08.2007г. /вж. л.31 и 32/ е обработен след срока по АУЗД и партидата е прекратена. Писмото е изпратено на адресата по пощата с писмо с обратна разписка на адреса на кореспонденция, но същото е върнато в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя /вж. л.67-70/.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за основателна в частта за оспорване на писмото на началник отдел „МДТ и АД“ при общината и недопустима в частта за оспорване на АУЗД.

Редът за разглеждане на жалбата срещу писмо изх.№**-С-***(*)/23.10.2014г. на началник отдел „МДТ и АД“ е по чл.147, ал.3 във вр. с ал.1 от ДОПК по препращане от чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Касае се за оспорен по административен ред АУЗД, издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК. Срокът за това оспорване е 14-дневен от получаване на АУЗД, съгласно чл.107, ал.4 от ДОПК пред ръководителя на звеното за местни приходи в общината по см. на чл.4, ал.5, пр.2 от ЗМДТ. Ръководителят на звеното за местни приходи в случая е началник отдел „МДТ и АД“. В оспореното писмо на началника от 23.10.2014г. по същество се изразява становище за просрочие на жалбата срещу АУЗД. Това са решаващите изводи на органа за издаване на акта, поради което писмото има ролята на решение по чл.147, ал.1 от ДОПК. Спазен е 7-мо дневния срок за съдебно оспорване на писмото пред настоящия административен съд, който е съд по местонахождението на решаващия орган. Писмото на началника не е връчено редовно на адресата с писмото с обратна разписка на л.69 от делото. Издателят на писмото не е предприел друг начин за неговото връчване, поради което липсва уведомяване на С. за решението на органа и жалбата срещу писмото се явява подадена в срок от легитимиран правен субект пред компетентния за разглеждането й административен съд. По съществото на спора съдът намира, че становището  на решаващия орган за просрочие на жалбата е незаконосъобразно поради неспазена процедура по връчване чрез прилагане към досието по чл.32 от ДОПК. Адресът за кореспонденция на С. по см. на чл.28, ал.1, т.1 от ДОПК е постоянния му адрес, известен на решаващия орган, находящ се в гр.Д., ул.“Е. Б=“ №**. Това е адресът, на който се връчват съобщенията в административното производство по издаване и оспорване на АУЗД по см. на чл.29, ал.1 от ДОПК. При връчването по особената хипотеза на чл.32 от ДОПК се изисква най-малко две посещения на адреса от служители на общината през 7 дни, последвани от поставяне на съобщение за изготвения АУЗД на определеното за това място в общината, неговото публикуване в Интернет и изпращане на писмо с обратна разписка редом с поставяне на съобщението /вж. чл.32, ал.1, 4 и 5 от ДОПК/. В случая не са изпълнени изискванията на закона за публикуване на съобщението в Интернет и за изпращане на писмото за поставеното съобщение. По делото липсват писмени доказателства, обективиращи изпълнение на посочените процесуални задължения от органа. Посочените правила за връчване на АУЗД са императивни и неспазването на последователността на връчването по чл.32 от ДОПК нарушава правото на защита на субекта срещу АУЗД - да узнае за същия и се защити посредством подаване на жалба срещу него. Отделно от това, в съобщението по чл.32 от ДОПК органът е записал адрес за кореспонденция на адресата в с.К., община К., на който адрес не е изпратено съобщение за издадения АУЗД. Следователно, подадената жалба от С. до директора на дирекция „МДТ“ при общината с рег.№**-С-***/23.10.2014г. не е просрочена поради нередовно връчване на АУЗД, а от тук оспореното решение на органа, обективирано в писмото от 23.10.2014г., е незаконосъобразно. Като такова писмото ще се отмени, а преписката ще се върне на органа за разглеждане на жалбата срещу АУЗД в оспорената негова част по същество.

Редът за разглеждане на жалбата срещу АУЗД включва задължителното му оспорване по административен ред и решаване на спора по същество, каквото в случая липсва, видно от горните съображения на съда, във връзка с императивната регламентация на чл.156, ал.1-3 във вр. с чл.107, ал.4 от ДОПК и чл.4, ал.1 от ЗМДТ. След произнасянето на началника на отдел „МДТ и АД“ по съществото на спора, започва да тече срокът за съдебно обжалване по чл.156, ал.1 от ДОПК. В случая, както към датата на подаване на жалбата в съда, така и към настоящия момент срокът не е изтекъл и липсва постановено решение на решаващия орган. С оглед на изложеното липсва едно от абсолютните процесуални условия за образуване на съдебното производство по делото, свързано с приключило оспорване на АУЗД по административен ред /независимо дали е постановено решение на решаващия орган или е налице мълчаливо потвърждаване на акта в хипотезата на чл.156, ал.4 и 5 от ДОПК/. Изложеното налага жалбата срещу АУЗД в оспорената негова част да се остави без разглеждане и да се прекрати съдебното производство по нея.

Особеното искане в жалбата за спиране на изпълнението по изп.д.№103/2014г. на СИС при РС – Д. е недопустимо. От една страна, с решаването на спора по настоящето дело по същество и необжалваемостта на съдебното определение по см. на чл.88, ал.3 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК отпада необходимостта от постановяване на обезпечителни мерки по отношение на спорното право. От друга страна, изначално съдът не е компетентен да разгледа това искане. По см. на чл.4, ал.2 от ЗМДТ принудителното събиране на местните данъци се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. В случая по делото, общината в качеството на взискател е предприела втория ред за събиране, съгласно заявлението на кмета до СИС при РС – Д. Искане за спиране на изп.д. или за спиране на изпълнението по см. на чл.454 от ГПК може да се направи от длъжника до посочения в разпоредбата срок пред съдебния изпълнител. Спирането по чл.432, т.1 във вр. с чл.397, ал.1, т.3 от ГПК се предприема само от гражданския съд по висящо гражданско дело във връзка с нуждата от обезпечение на предявен иск, каквато хипотеза не съществува по делото. Адресатът на АУЗД, в рамките на върнатото от съда производство пред решаващия орган за произнасяне по реда на чл.152-155 от ДОПК, може да поиска спиране на предварителното изпълнение на АУЗД по реда и условията на чл.153, ал.1-3 от ДОПК от решаващия орган – началника на отдел „МДТ и АД“ при общината.

Мотивиран от горното и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК и чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОТМЕНЯ писмо изх.№**-С-***(*)/23.10.2014г. на началник отдел „МДТ и АД“ при Община Д., с което е приета за просрочена жалбата от С.В.С. срещу АУЗД №АУ0******/11.11.2013г. в частта на акта по отношение начислените размери на задължения за дължим данък върху превозните средства по отношение на лек автомобил „А. 2-3 Е“ с рег.№КН****АС за периода 01.01.2008г.-31.12.2013г.

            ВРЪЩА преписката на началник отдел „МДТ и АД“ при общината за произнасяне по съществото на жабата на С. срещу посочения АУЗД в оспорената негова част по реда и условията на чл.152-155 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. срещу АУЗД №АУ******/11.11.2013г. на старши инспектор Ц. А. от отдел „МДТ“ при О. Д. по отношение начислените размери на задълженията за дължим данък върху превозните средства за посочения по-горе лек автомобил и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ особеното искане в жалбата на С. за спиране на изпълнителното производство по изп.д.№103/2014г. на СИС при РС – Д. до приключване на спора по настоящето дело.

Определението е окончателно.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: