ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                        Година  2017, 09.11., град  Кюстендил

 

Административен съд Кюстендил                                                           

 

На девети ноември                                                                     Година       2017

В закрито съдебно заседание, в следния състав:  

                                   

                                                                                         СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВА адм. д. № 206 по описа за 2017г., ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

            Производството е по чл. 203 и сл. от Административно – процесуалния кодекс.

Д.М.Д. ***, е предявила иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ срещу Областна дирекция на МВР Кюстендил за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, изразяващи се в психическо страдание, унижение и срам, причинени вследствие заповед за задържане на ищцата в до 24 часа в поделение на МВР – помещение за временно задържане на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 13.06.2017г. до окончателното погасяване на задължението. В исковата молба се твърди, че ищцата Д.М.Д. е задържана на 13.06.2017г. в дома й в гр. Дупница, както и че задържането е осъществено от полицейски служители на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил. Сочи се, че в РУ Дупница служителите й донесли „някакъв лист“ /цитат/ и й обяснили, че става въпрос за задържане и че трябва да се подпише. Сочи, че е отказала да се подпише, а впоследствие е разбрала, че това е била заповедта за задържането й. Отрича основателността му. Навежда твърдения за множество обстоятелства във връзка със задържането. Счита, че извършените от служителите на ответника действия по задържане са незаконосъобразни. Счита, че заповедта за задържане е издадена в нарушение на закона, при липса на материалноправно и фактическо основание и в нарушение на принципа за съразмерност. Сочи, че заповедта „вероятно“ /цитат/ не съдържа и мотиви. Подробно обосновава твърденията си за претърпени вследствие задържането неимуществени вреди.

Исковата молба е оставена без движение от съда с указания да се наведат твърдения и представят съответни доказателства относно обстоятелството обжалван ли е актът, с който разпоредено полицейското задържане и съответно отменен ли е – Определение № 355 от 11.08.2017г., л. 10 от делото. С молба от 02.10.2017г. Д.М.Д. е посочила, че заповедта за полицейско задържане не й е била връчена, включително чрез нейния съпруг или упълномощения й адвокат, поради което не е и обжалвана.

Ответникът – Областна дирекция на МВР Кюстендил, чрез процесуалния пълномощник юрисконсулт Гергана Емилова Бучева, представя административната преписка и сочи, че издадената заповед за задържане рег. № 348зз – 102/13.06.2017г. е връчена на Д. на 13.06.2017г. при условията на отказ, което е оформено с подписа и сочене имената на един свидетел. Поради това се счита, че заповедта за задържане е надлежно съобщена на Д. на 13.06.2017г.

Въз основа на представената по делото административна преписка се установява, че е издадена заповед № 348зз-102/13.06.2017г., с която на 13.06.2017г. е разпоредено задържане на лицето Д.М.Д. в помещение за временно задържане на Районно управление Дупница. За правно основание е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. В заповедта се съдържа подписа на полицейския орган, разпоредил задържането, липсва подпис на задържаното лице за това, че е получило екземпляр от този акт. С цитиране личните данни – три имена, ЕГН и адрес на лицето Д. Г. Т. и подписа му е удостоверен отказът на Д. да получи препис от заповедта за задържане. Върху същия писмен носител е инкорпорирано и изявление на полицейски служител, че лицето е освободено  в 09, 20 часа на 14.06.2017г. Въз основа на служебно изискана от съда справка УРИ 277р-7322/10.10.2017г. се установява, че лицето, подписало заповедта като свидетел на отказа за връчване, е държавен служител при Районно управление Дупница, ОД на МВР Кюстендил, група „Противодействие на имуществени престъпления“, сектор „Криминална полиция“.

            Като взе предвид установените по делото факти и на основание чл. 204, ал. 1 от Административно – процесуалния кодекс, Съдът счита предявения иск за недопустим. Съображенията са следните:

По делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че ищцата Д.М.Д. е задържана на основание заповед за задържане рег. № 348зз – 102/13.06.2017г.

Писмените доказателствени средства – цитираната заповед с инкорпорираните върху същия писмен носител удостоверителни изявления за отказа на лицето да му бъде връчена и да получи екземпляр от нея напълно кореспондират с твърденията на ищцата в исковата молба за това, че заповедта й е била връчвана след задържането й на 13.06.2017г., но тя е отказала да я получи и подпише. С оглед процесуалната позиция на Д. тези  й твърдения са с характера на обяснения на страната, които са неблагоприятни за нея. Като такива те имат качеството на доказателства по делото, които Съдът следва да цени в съвкупност с останалите доказателства  и обстоятелства – чл. 175 ГПК по препр. от чл. 144 АПК. Както се посочи, тези твърдения на страната са в пълно съответствие с писмените доказателствени средства и въз основа на съвкупната им преценка се формира изводът, че за задържане на ищцата на 13.06.2017г. е била издадена заповед рег. № 348зз – 102/13.06.2017г., която й е била връчена при условията на отказ на същата дата. Отказът да я подпише е оформен надлежно при условията на чл. 74, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Заповедта за задържане не е обжалвана от адресата й, респективно не е отменена.

Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК искът за обезщетение може да се предяви, т.е. е допустим, само след отмяната на акта по съответния ред.

Изложеният по-горе анализ сочи липса на тази предпоставка – отмяна на акта по съответния ред.

Не е налице и хипотезата на чл. 204, ал. 2 АПК, която допуска предявяване на иска заедно с оспорване на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всъщност с оглед момента на подаване на исковата молба – 11.07.2017г. тази хипотеза не е била и възможна поради изтеклия към посочената дата срок за обжалване на заповедта за задържане.

Следва извод за липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск Съдът не е оправомощен да го разгледа по същество и да се произнесе по основателността му. Следва искът да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

 

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Д.М.Д. ***, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Областна дирекция на МВР Кюстендил за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, изразяващи се в психическо страдание, унижение и срам, причинени вследствие заповед за задържане на ищцата до 24 часа на 13.06.2017г. в поделение на МВР – помещение за временно задържане на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 13.06.2017г. до окончателното погасяване на задължението и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 206/2017г. по описа на Административен съд Кюстендил.

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от получаване на съобщенията пред Върховния административен съд на Република България.

 

            Определението да се съобщи чрез връчване на преписи.

 

 

                                                                                                СЪДИЯ: