О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                                     24.08.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и четвърти август                                                     две хиляди и седемнадесета година

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                         Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 241 по описа за 2017г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебният акт е постановен на основание чл.135, ал.5 във вр. с ал.4 от АПК.

Делото е образувано по изпратено по подсъдност в.гр.д.№232/2017г. на ОС – К., съгласно решение №144/30.06.2017г. на съда. С посоченото решение е обезсилено решение №125/02.03.2017г. по гр.д.№978/2016г. на РС – К. и делото е изпратено за разглеждане на настоящия съд като родово компетентен. Според решаващите мотиви на въззивния съд, ищецът А.Д.М. е претендирал пред районния съд обезщетение за имуществена вреда, в резултат на незаконосъобразен административен акт – заповед №3508/06.06.2013г. на директора на А. „М.“, с която е прекратено служебното му правоотношение, а при прекратяването е удържана сума в размер на 682.47лв. за униформено облекло, която заповед е отменена като незаконосъобразна с решение №6271/16.10.2013г. по адм.д.№6685/2013г. на АССГ. Съдът е посочил, че ищецът е получил униформено облекло за съответната година, като паричната му равностойност е удържана поради оставането без работа. Съдът е квалифицирал предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който на основание чл.128, ал.1, т.5 от АПК е подсъден на административния съд, в която насока е приел и указанията по т.6 от ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2014г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.

В писмено становище вх.№3172/15.08.2017г. главен юк А. И. С. като представител на ответника по гражданското дело А. „М.“ моли съда да повдигне препирня за подсъдност по реда на чл.135, ал.5 във вр. с ал.4 от АПК, считайки, че делото има за предмет имуществен спор, който се разглежда от общия съд по реда на чл.125 от ЗДСл. Според становището, искът има облигационен характер, същият е извън глава шеста от ЗДСл и не касае претенция за вреди от поведение на орган с властнически правомощия. Евентуално се моли делото да се изпрати на АС – Б. по правилата за местна подсъдност на чл.133, ал.1 и ал.2 от АПК.

При задължителната проверка за подсъдността на спора по чл.135, ал.1 от АПК настоящият съд намира, че делото не му е подсъдно, т.к. е подсъдно на гражданския съд. Съображенията за това са следните:

Предметът на делото се определя от заявените фактически обстоятелства от ищеца в исковата молба. Тези обстоятелства в исковата молба по гр.д.№978/2016г. на КРС са свързани с твърдение, че служебното правоотношение между страните по делото е било прекратено със заповед на органа по назначаването, удържана е сума в размер на 682.47лв. за униформено облекло, като заповедта за прекратяване е отменена, служителят е възстановен на заеманата длъжност и органът е възстановил част от удържаната сума в размер на 218.40лв. Останала е дължима процесната сума от 464.07лв., която се моли да бъде заплатена от ответника като удържана на отпаднало основание.

Посочените фактически обстоятелства по иска и петитума на исковата молба сочат на имуществен спор за възстановяване на сума за униформено облекло. В хода на делото са представени доказателства, от които е видно, че сумата е удържана от размера на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск. Спорът има правно основание в нормата на чл.40, ал.1 от ЗДСл. Твърдението на ищеца касае нарушени материални права без пряка връзка със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Претенцията не касае изплащане на обезщетение от незаконосъобразен административен акт. Ищецът поддържа, че е титуляр на ликвидно вземане, произтичащо от служебно правоотношение. Следователно, съгласно задължителните указания в т.6 от ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, приложима е нормата на чл.125 от ЗДСл относно родовата подсъдност на делото. Касае се за имуществен спор извън глава шеста от ЗДСл, който се предявява и разглежда по общия исков ред пред гражданските съдилища.

Преценката на административния съд във връзка с процедурата по чл.135, ал.5 от АПК налага прекратяване на производството по делото и изпращането му на състава по чл.135, ал.4 от АПК за определяне на подсъдността.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№241/2017г. по описа на КАС.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на ВАС на състава по чл.135, ал.4 от АПК за определяне на подсъдността.

Определението е окончателно.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: