О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                       гр.Кюстендил, 28.11.2017год.

                                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд в закрито заседание на двадесет и осми ноември  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                   Административен  съдия: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията адм. дело №383 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 Производството по делото е образувано по жалба на Н.Е.Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора –гр.Бобов дол,    срещу заповед № 704 от 18.09.2017г.  на началника на затвора –гр.Бобов дол.  Релевирани са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материални закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Прави се искане за отмяна на заповедта.

            Началникът на затвора – гр.Бобов дол не е изразил становище по жалбата в писмото, с което е изпратена административната преписка.

             Административният съд, след като извърши преценка на доказателствата към административната преписка, както и на доводите на оспорващия, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е започнало по молба от жалбоподателя Н.Г. с вх.№585-в/16.08.2017г.  за замяна  на режима на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от „строг“ на „общ“.  Органът е установил, че осъденият изтърпява едно общо най-тежко  наказание  „лишаване от свобода“ в размер на 21 години по Протоколно определение №199/10.08.2011г. по ЧНД №337/2011г. на ОС-Благоевград, включващо наказанията по НОХД №183/2009г. и НОХД №356/2009г., двете по описа на ОС-Благоевград,  при първоначален  режим „строг“.   Наказанието се изтърпява с начало  10.02.2010г., като към датата на издаване на заповедта остатъкът  е 11 години и 27 дни.

Пред административния орган са представени мнения на ИСДВР и инспектор-психолог, както и становище на НССДВР и ЗН РНОД.

С оспорената заповед № 704 от 18.09.2017г., началникът на затвора –гр.Бобов дол  е отказал да замени режима на изтърпяване на наказанието на оспорващия  от „строг“ на „общ“. Органът е приел, че е налице висок риск от вреди и рецидив по отношение на  лишения от свобода, както и че е необходимо продължаване на индивидуално-корекционната дейност със същия за постигане на траен позитивен резултат. 

Оспорената заповед  е връчена на жалбоподателя на 10.11.2017г.,  а жалбата е подадена на 14.11.2017г. 

            Съдът, като прецени фактическите обстоятелства по административния спор и относимата правна норма на ЗИНЗС, счита жалбата за процесуално недопустима в хипотезата на чл.159,т.4 от АПК , поради което я оставя без разглеждане и прекратява производството по делото. Съображенията са следните:

Материално правните условия за замяна на първоначалния режим на лишените от свобода със следващия по-лек и компетентния за това орган са посочени в чл.66, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС. Процесуалният ред за разглеждане на молбата е уреден в нормата на чл.66, ал.2 от ЗИНЗС. Преди издаването на заповедта началникът на затвора взима предвид становището на РН СДВР, ЗН РОД или на началника на затворническото общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Осъденият получава екземпляр от заповедта, като такъв се  изпраща и на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Законът урежда изрично лицата, които могат да оспорват заповедта. Това е само прокурорът, който може да подаде протест по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.

Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС води до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване  на заповедта за замяна на режима от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл.147, ал.1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но не и относно легитимираните за оспорването лица.

Изложеното води до извод за недопустимост на оспорването при основанието по  чл.159, т.4 от АПК, поради което  жалбата ще се остави без разглеждане, а съдебното производство ще се прекрати.

Водим от горното, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ   БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ   жалбата на Н.Е.Г., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора –гр.Бобов дол,    срещу заповед № 704 от 18.09.2017г.  на началника на затвора –гр.Бобов дол и  прекратява производството по делото.

            Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

            Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: