О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Кюстендил, 26.02.2018 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ, съдия при Кюстендилския административен съд, докладчик по адм. д. № 28/2018 г., в закрито заседание на двадесети шести февруари две хиляди и осемнадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното:

    

Делото е образувано по предявена искова молба /вх. № 299/19.01.2018 г./ от И.И.М., понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол, за обезщетение в размер на 15 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и душевно страдание, напрегнатост, чувство на обреченост, страх, че никога няма да излезе от затвора, уронване на човешкото му достойнство, чувство на страх, незащитеност и малоценност, вследствие действия и/или бездействия на администрацията на ответника, поради това, че не му е приспаднато времето, в което е бил с мярка „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ по образувано ДП № 54-Сл/2012 за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1-во, 2-ро, 3-то и пр. 4-то във вр. с ал. 2 от НК.  

Исковата молба е с правно основание чл. 2 ал. 3 от ЗОДОВ и е предявена срещу Военно - окръжна прокуратура  гр. София.

            На основание чл. 213 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК към делото е съединено за общо разглеждане и административно дело № 91/2018 г. по описа на КнАдмС.

Съгласно чл. 2 ал. 3 от ЗОДОВ исковете за обезщетение за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда, се разглеждат по реда, установен в ГПК, поради което компетентността на тези дела е на гражданските, а не на административните съдилища. В същия смисъл чл. 128 ал. 1 т. 6 от АПК определя, че на административните съдилища са подведомствени делата по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, каквито по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК са само органите, принадлежащи към системата на изпълнителната власт, както и всички носители на административни правомощия, овластени въз основа на закон. Според глава Шеста от Конституцията на Република България прокуратурата и следствените органи са част от съдебната, а не от изпълнителната власт, като същевременно чл. 8 от Конституцията прокламира основния принцип на разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Съответно на заложените в Конституцията основни положения, статутът на съдиите, прокурорите и следователите е регламентиран в Закона за съдебната власт.

            Родовата подсъдност на делото е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за наличието на която съдът следи служебно. Съгласно чл. 135 ал. 1 от АПК всеки съд сам решава дали заведеното пред него дело му е подсъдно, като съгласно ал. 2 ако намери, че то не му е подсъдно, го изпраща на надлежния съд, в който случай делото се счита за образувано от деня на завеждането му пред надлежния съд. Съгласно чл. 103 от ГПК на районния съд са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция. Съобразявайки цената на иска /15 000 лв./ с ограничението на чл.104 т. 4 от ГПК, настоящия съд намира, че производството по делото следва да бъде прекратено и същото изпратено по подсъдност на Районен съд – Кюстендил.

 

            По изложените съображения и на основание чл. 135 ал. 1 и ал. 2 от АПК,  съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 28/2018  по описа на КнАдмС.

            ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ адм. дело № 28/2018 по описа на КнАдмС на Районен съд – Кюстендил.

            Определението не подлежи на обжалване.

            Определението да се съобщи на ищеца чрез изпращане на препис от него.

 

                                                                            Административен съдия: