Р Е Ш Е Н И Е

 

2011, 01.07.

 

239

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

 

На трети юни, две хиляди и единадесета година,   

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                    БИСЕР ЦВЕТКОВ

С участието на секретаря А.М.

В присъствието на прокурора ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 182/11г. по описа и  

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от „Б.М.Е.Б.” ЕАД /в качеството на универсален правоприемник на въззивния жалбоподател „****” ЕООД/, чрез процесуалния му пълномощник юрисконсулт М.Д., срещу решение на Кюстендилския районен съд № 92 от 18.03.2011г. по н.а.х..д. № 572 по описа на този съд за 2010г., с което е потвърдено наказателно постановление № 0039/26.01.2010г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развити са подробни съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.      

            Ответникът по касационната жалба – Комисията за регулиране на съобщенията не се представлява и не изразява становище.                                             Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на оспорване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Кюстендилския районен съд №92 от 18.03.2011г. по н.а.х.д. № 572/2010г. С обжалваният съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 0039/26.01.2010г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 332 във вр. с чл. 336, вр. чл. 286 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ на „E.К.М.Б” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Прието е в обстоятелствената част на АУАН и НП, че „E.К.М.Б” ЕООД, като предприятие, уведомило Комисията за регулиране на съобщенията за намеренията си да осъществява обществени електронни съобщения чрез кабелна мрежа за пренос и/или разпространение на радио и телевизионни програми и за предоставяне на услугата разпространение на радио и телевизионни програми, е изградило участъци от своята кабелна електронна съобщителна мрежа за пренос и/или разпространение на радио и телевизионни програми въздушно по стълбовете за улично осветление и над улици и междублокови пространства. Следва описание на съответните въздушни трасета.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Кюстендилският районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи именно това касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

            Категорично не се споделят изводите на първата съдебна инстанция, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи крайния акт на административнонаказателното производство. Районният съд е приел, че за да е осъществено нарушение по чл. 286, ал. 1 от ЗЕС, което подлежи на санкция по чл. 332 във връзка с чл. 336 от с.з. е необходимо и достатъчно електронната съобщителна мрежа да не е изградена подземно, както и че нарушението се изразява в бездействието на санкционирания субект да изгради подземна такава. Според районния съд, поради тази си форма на осъществяване нарушението се извършва във всеки един момент преди създаването на подземна мрежа, включително и към момента на констатирането му, респективно съставяне на АУАН. Ето защо датата на съставяне на АУАН е и дата на извършване на нарушението чрез бездействие и непосочването на такава в АУАН и НП не опорочава последното. Оттук районният съд формирал и изводите си, че не са допуснати съществени нарушения на правилата относно задължителното съдържание на АУАН и НП, респективно не е осуетена възможността да се извърши проверка за едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а и последният е спазен.

            Съгласно чл. 286, ал. 1 от ЗЕС кабелните електронни съобщителни мрежи се изграждат подземно. Неизпълнението на това изискване е предвидено като административно нарушение с разпоредбата на чл. 332 от ЗЕС. Логическото тълкуване на чл. 286, ал. 1 от ЗЕС във връзка със санкционната норма на чл. 332 формира извода, че нарушението би могло да бъде осъществено както чрез изграждане на електронни съобщителни мрежи в нарушение на изискванията по чл. 286, така и чрез бездействието да се изградят подземни такива, съчетано с притежаването и експлоатирането на надземни съобщителни мрежи извън хипотезите по чл. 286, ал. 2, в които това е  допустимо. В разглеждания случай решаващите мотиви на районния съд са формирани без да се вземе предвид конкретното съдържание на наказателното постановление и релевираната форма на неизпълнение на задължение към държавата. Както се цитира и по-горе, обективната безвиновна отговорност на търговското дружество е ангажирана за това, че е „изградило” /цитат, вж. наказателно постановление/ описаните участъци от своята електронна съобщителна мрежа. Следователно, самият административнонаказващ орган в тази хипотеза е приел, че нарушението се осъществено чрез действието изграждане. Последното касае конкретни обекти, които са описани като реализирани. От това пък следва, че изграждането им е извършено в точно определен отрязък от време и е прекратено като действие към момента на констатиране на нарушението. При това положение е съществено изискването да се посочи времето на изграждане, т.е. на извършване на релевираното нарушение. Необходимо е от една страна като елемент от състава на ангажираната отговорност и за яснота срещу кое точно обвинение в нарушение следва да осъществи защитата си наказаният субект, а от друга страна за определяне на приложимата санкционна разпоредба съобразно действието на закона във времето. Във връзка с това е необходимо да се отбележи, че нормата по която е квалифицирано нарушението /чл. 332 ЗЕС/ в първоначалната  й редакция /обн., ДВ, бр. 41/2007г./ е с различно съдържание от това след изм., обн. в ДВ, бр. 17/06.03.2009г., което е счетено за приложимо в случая. Непосочване на дата на извършване на нарушението е пречка и за съобразяване сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Вън от това, в случая дори и да се приеме, че неизпълнението на задължение към държавата е осъществено към датата на подписване на представените по делото договори № 13140/20.02.2008г. и 15 888/06.06.2008г. за предоставяне на услуги по описаните трасета, то едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, считано от датата на извършване на нарушението /ако хипотетично се приеме, че това е датата на подписване на договорите/ до датата на съставяне на АУАН  - 26.09.2009г. е изтекъл. Невъзможността да се даде отговор на всички тези въпроси съществено ограничава санкционираното дружество в осъществяване на защитата му, а и прави безпредметна каквато и да било доказателствена дейност в съдебното производство. Преценката на районния съд в обратен смисъл е неправилна – необоснована от съдържанието на АУАН и НП и в противоречие с приложимия материален закон. Изложените в касационната жалба съответни оплаквания са изцяло основателни. Следва първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и делото решено по същество с отмяна на наказателното постановление.

            Вън от гореизложеното и за пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че са основателни оплакванията и за неизясняване на фактическата обстановка в първоинстанционното съдебно производство, изразяващо се в приключване на същото без събиране на гласни доказателствени средства в лицето на свидетелите, установили релевираното неизпълнение на задължение към държавата. От друга страна е необоснован от доказателствата по делото и фактическият извод на районния съд за това, че процесните участъци от електронна съобщителна мрежа минават през места, относно които предвижданията на ПУП са за средно и високо застрояване. Тези факти въобще не са изяснявани пред първата съдебна инстанция, относно същите не са събирани каквито е да било доказателствени средства. Посочените пропуски на районния съд биха имали значение в случай, че наказателното постановление не е опорочено от формална страна и биха обосновали отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Поради констатирания по-горе порок, съставляващ касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд ще отмени оспореното по касационен ред решение и наказателното постановление.

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

 

            СЪДЪТ  РЕШИ :

 

            ОТМЕНЯ решение № 92 от 18.03.2011г. на Кюстендилския районен съд по н.а.х.д. № 572 /2010г. и ВМЕСТО него

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 0039/26.01.2010г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „E.К.М.Б” ЕООД с правоприемник „Б.М.Е.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.Г.” № 83, на основание чл. 332 във вр. чл. 336 вр. чл. 286 от Закона за електронните съобщения е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

                                                                      

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ :