Р Е Ш Е Н И Е
2011, 01.07. 239 Кюстендил
Номер Година Град
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ
На трети юни, две хиляди и единадесета
година,
в публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ПЕТРОВА
БИСЕР ЦВЕТКОВ
С участието на секретаря А.М.
В присъствието на прокурора ЙОРДАН
ГЕОРГИЕВ
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 182/11г. по описа и
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Предявена
е касационна жалба от „Б.М.Е.Б.” ЕАД /в качеството на универсален правоприемник
на въззивния жалбоподател „****” ЕООД/,
чрез процесуалния му пълномощник юрисконсулт М.Д., срещу решение на Кюстендилския
районен съд № 92 от 18.03.2011г. по н.а.х..д. № 572 по описа на този съд за 2010г.,
с което е потвърдено наказателно постановление № 0039/26.01.2010г., издадено от
председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. В жалбата се съдържат
оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Развити са подробни съображения. Иска се отмяна на
обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
Комисията за регулиране на съобщенията не се представлява и не изразява
становище. Представителят на
Окръжна прокуратура – гр. Кюстендил дава заключение за неоснователност на
касационното оспорване.
Административният
съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като
обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното
:
Касационната
жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт,
който подлежи на оспорване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 –
дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и
съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е основателна.
Предмет
на касационна проверка е решение на Кюстендилския районен съд №92 от
18.03.2011г. по н.а.х.д. № 572/2010г. С обжалваният съдебен акт е потвърдено
наказателно постановление № 0039/26.01.2010г., издадено от председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 332 във вр. с
чл. 336, вр. чл. 286 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ на „E.К.М.Б”
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Прието е в
обстоятелствената част на АУАН и НП, че „E.К.М.Б” ЕООД, като предприятие,
уведомило Комисията за регулиране на съобщенията за намеренията си да
осъществява обществени електронни съобщения чрез кабелна мрежа за пренос и/или
разпространение на радио и телевизионни програми и за предоставяне на услугата
разпространение на радио и телевизионни програми, е изградило участъци
от своята кабелна електронна съобщителна мрежа за пренос и/или разпространение
на радио и телевизионни програми въздушно по стълбовете за улично осветление и
над улици и междублокови пространства. Следва описание на съответните въздушни
трасета.
В рамките на служебната касационна
проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния
съд счита, че Кюстендилският районен съд е постановил валиден и допустим
съдебен акт.
Осъществявайки
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на
атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга
относно посочените в жалбата пороци, сочещи именно това касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:
Категорично
не се споделят изводите на първата съдебна инстанция, че при съставяне на АУАН
и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
крайния акт на административнонаказателното производство. Районният съд е приел,
че за да е осъществено нарушение по чл. 286, ал. 1 от ЗЕС, което подлежи на
санкция по чл. 332 във връзка с чл. 336 от с.з. е необходимо и достатъчно
електронната съобщителна мрежа да не е изградена подземно, както и че
нарушението се изразява в бездействието на санкционирания субект да изгради
подземна такава. Според районния съд, поради тази си форма на осъществяване
нарушението се извършва във всеки един момент преди създаването на подземна
мрежа, включително и към момента на констатирането му, респективно съставяне на
АУАН. Ето защо датата на съставяне на АУАН е и дата на извършване на нарушението
чрез бездействие и непосочването на такава в АУАН и НП не опорочава последното.
Оттук районният съд формирал и изводите си, че не са допуснати съществени
нарушения на правилата относно задължителното съдържание на АУАН и НП,
респективно не е осуетена възможността да се извърши проверка за едногодишния
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а и последният е спазен.
Съгласно
чл. 286, ал. 1 от ЗЕС кабелните електронни съобщителни мрежи се изграждат
подземно. Неизпълнението на това изискване е предвидено като административно
нарушение с разпоредбата на чл. 332 от ЗЕС. Логическото тълкуване на чл. 286,
ал. 1 от ЗЕС във връзка със санкционната норма на чл. 332 формира извода, че
нарушението би могло да бъде осъществено както чрез изграждане на електронни
съобщителни мрежи в нарушение на изискванията по чл. 286, така и чрез
бездействието да се изградят подземни такива, съчетано с притежаването и
експлоатирането на надземни съобщителни мрежи извън хипотезите по чл. 286, ал.
2, в които това е допустимо. В
разглеждания случай решаващите мотиви на районния съд са формирани без да се
вземе предвид конкретното съдържание на наказателното постановление и
релевираната форма на неизпълнение на задължение към държавата. Както се цитира
и по-горе, обективната безвиновна отговорност на търговското дружество е
ангажирана за това, че е „изградило” /цитат, вж. наказателно постановление/
описаните участъци от своята електронна съобщителна мрежа. Следователно, самият
административнонаказващ орган в тази хипотеза е приел, че нарушението се
осъществено чрез действието изграждане. Последното касае конкретни обекти,
които са описани като реализирани. От това пък следва, че изграждането им е
извършено в точно определен отрязък от време и е прекратено като действие към
момента на констатиране на нарушението. При това положение е съществено
изискването да се посочи времето на изграждане, т.е. на извършване на
релевираното нарушение. Необходимо е от една страна като елемент от състава на
ангажираната отговорност и за яснота срещу кое точно обвинение в нарушение
следва да осъществи защитата си наказаният субект, а от друга страна за
определяне на приложимата санкционна разпоредба съобразно действието на закона
във времето. Във връзка с това е необходимо да се отбележи, че нормата по която е
квалифицирано нарушението /чл. 332 ЗЕС/ в първоначалната й редакция /обн.,
ДВ, бр. 41/2007г./ е с различно съдържание от това след изм., обн. в ДВ, бр.
17/06.03.2009г., което е счетено за приложимо в случая. Непосочване на дата на
извършване на нарушението е пречка и за съобразяване сроковете по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН. Вън от това, в случая дори и да се приеме, че неизпълнението на
задължение към държавата е осъществено към датата на подписване на
представените по делото договори № 13140/20.02.2008г. и 15 888/06.06.2008г.
за предоставяне на услуги по описаните трасета, то едногодишният срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, считано от датата на извършване на нарушението /ако
хипотетично се приеме, че това е датата на подписване на договорите/ до датата
на съставяне на АУАН - 26.09.2009г. е
изтекъл. Невъзможността да се даде отговор на всички тези въпроси съществено
ограничава санкционираното дружество в осъществяване на защитата му, а и прави
безпредметна каквато и да било доказателствена дейност в съдебното производство.
Преценката на районния съд в обратен смисъл е неправилна – необоснована от
съдържанието на АУАН и НП и в противоречие с приложимия материален закон.
Изложените в касационната жалба съответни оплаквания са изцяло основателни.
Следва първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и делото решено по
същество с отмяна на наказателното постановление.
Вън
от гореизложеното и за пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че са
основателни оплакванията и за неизясняване на фактическата обстановка в
първоинстанционното съдебно производство, изразяващо се в приключване на същото
без събиране на гласни доказателствени средства в лицето на свидетелите,
установили релевираното неизпълнение на задължение към държавата. От друга
страна е необоснован от доказателствата по делото и фактическият извод на
районния съд за това, че процесните участъци от електронна съобщителна мрежа
минават през места, относно които предвижданията на ПУП са за средно и високо
застрояване. Тези факти въобще не са изяснявани пред първата съдебна инстанция,
относно същите не са събирани каквито е да било доказателствени средства. Посочените
пропуски на районния съд биха имали значение в случай, че наказателното
постановление не е опорочено от формална страна и биха обосновали отмяна на
решението и връщане на делото за ново разглеждане. Поради констатирания по-горе
порок, съставляващ касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
Административният съд ще отмени оспореното по касационен ред решение и
наказателното постановление.
Воден от изложените съображения и на
основание чл. 222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ :
ОТМЕНЯ
решение № 92 от 18.03.2011г. на Кюстендилския районен съд по н.а.х.д. № 572
/2010г. и ВМЕСТО него
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 0039/26.01.2010г., издадено от председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „E.К.М.Б” ЕООД с
правоприемник „Б.М.Е.Б.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Н.Г.”
№ 83, на основание чл. 332 във вр. чл. 336 вр. чл. 286 от Закона за
електронните съобщения е наложена имуществена санкция в размер на 5 000
лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: