Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 20.02.

 

37

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

На двадесети януари, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

            ЧЛЕНОВЕ:     МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                   НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

С участието на секретаря А.М.

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 318/2016г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от СЕКТОР „Пътна полиция” /ПП/ при Областна дирекция на МВР /ОД на МВР/ Кюстендил, чрез началника на сектор - главен инспектор Р. Б., срещу решение на Кюстендилския районен съд № 348 от 18.10.2016г. по н.а.х..д. № 843 по описа на този съд за 2016г. Развиват се съображения за неправилност на съдебното решение, като се сочат пороци, съставляващи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба – Д.Н.Д., представляван от адв. К.С., оспорва касационната жалба. Иска се отхвърлянето й. Развиват се подробни съображения, основани на твърденията за осъществена хипотеза за крайна необходимост при осъществяване на релевираното деяние.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение, че първоинстанционното решение е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, което съставлява касационно основание за отмяната му по чл. 328, ал. 1, т. 2 от НПК. Счита се, че следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

           

 

 

 

            Предмет на касационна проверка е решение на Кюстендилския районен съд № 348 от 18.10.2016г. по н.а.х.д. № 843/2016г., с което е отменено наказателно постановление №16-1139-000698/03.05.2016г., издадено от началника на сектор ПП при ОД на МВР Кюстендил. С отмененото от районния съд наказателно постановление на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ на Д.Н.Д. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. В АУАН и НП е посочено, че при конкретно и подробно описани обстоятелства за време и място, Д. е управлявал лек автомобил /описан/ след употреба на алкохол, установена с техническо средство. Посочено е, че показанията на последното в 01, 45 часа са били – 0, 92 промила в издишания от водача въздух. Посочено е, че лицето има мирис на алкохол и е казало, че е изпило една бира. В предхождащия издаване на НП АУАН, съставен непосредствено след извършената проверка в присъствието на нарушителя, при идентично описание на обстоятелствата нарушителят е вписал възражението, че се е наложило да закара сина си до спешния център, поради това, че е получил сърцебиене и е бил с високо кръвно налягане. Във възражение срещу съставения АУАН, подадено на основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в тридневния срок след съставянето му, нарушителят е изложил обстоятелствата, че е управлявал процесния автомобил след употреба на алкохол, поради наложило се транспортиране на сина му до център за спешна медицинска помощ. Посочил е във възражението, че това е било неотложно, че синът му се е чувствал зле – имал е силни болки в гърдите, главата и сърцебиене. Обяснил е във възражението си, че алкохолът е употребил на вечеря, когато не е знаел, че ще му се наложи да шофира. Посочил е във въразжението си, че след вечеря е спал около два-три часа.

            По делото е разпитан като свидетел синът на нарушителя – Н. Д. Д., който напълно потвърждава изложените във възражението срещу АУАН факти. Снети са показания и на актосъставителя и свидетеля по АУАН. Тези свидетели не са разпитани относно обстоятелството имало ли е в автомобила, управляван от нарушителя друго лице освен него и евентуално кое лице.

            По делото е представен амбулаторен лист за извършен медицински преглед на свидетеля Н. Д. Д. непосредствено преди проверката и установяване на нарушението. В амбулаторния лист са изложени констатации за общото състояние и оплакванията на лицето, които съвпадат с твърденията на свидетеля Д. и нарушителя. От съдържанието на амбулаторния лист не става ясно от кой лекар е издаден, къде е извършен медицинския преглед, евентуално това в център за спешна медицинска помощ ли е осъществено и т.н.

            Всички тези обстоятелства са останали неизяснени по делото, при условие, че са правнозначими с оглед соченото осъществяване хипотезата на крайна необходимост.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния

 

 

 

 

съд счита, че Кюстендилския районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, Административният съд счита следното:

            Въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства КРС е приел, че нарушителят е осъществил всички елементи от състава на административнонаказателната отговорност по чл. 174, ал. 1 от ЗДП, но деянието не е общественоопасно поради наличие признаците на крайна необходимост по см. на чл. 13, ал. 1 от НК. Така мотивиран, районният съд отменил наказателното постановление.

            Решението е неправилно. Фактическите изводи на съда са формирани при неизяснен фактическа обстановка. Анализът на доказателствата, съдържащи се в писмените и гласни доказателствени средства, извършен по-горе в настоящите мотиви, обосновава извода на касационната инстанция, че е следвало установяване по несъмнен и категоричен начин признаците на хипотезата на крайна необходимост по см. на чл. 13 от НК, както и че това не е сторено. Осъществено е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществено процесуално нарушение, при което следва отмяна на първоинстанционното съдебно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на КРС. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства, въз основа на които категорично да се установи придружавал ли е нарушителят сина си преди и към момента на извършената полицейска проверка,  респективно транспортирал ли го е преди нея до спешен медицински център. За тези обстоятелства следва още веднъж да бъдат разпитани актосъставителя и свидетеля по АУАН, като се отчете, че показанията им биха имали характер на косвени доказателства по отношение на очертаните обстоятелства. Следва да се съберат съответни справки и извлечения от регистрите на спешния медицински център за горните факти, а именно: лицето Н. Д. посещавало ли е центъра преди полицейската проверка, кога като дата и час, с какви оплаквания, съответно - констатации от прегледа и каква помощ му е оказана, придружавано ли е било от друго лице и кое; на смяна ли е бил лекарят, издал амбулаторния лист, приложен като доказателство по делото; издаването на последния регистрирано ли е, къде и как. Едва след изясняване на посочените обстоятелства по несъмнен и категоричен начин, следва формиране на извод за реализиране на деянието по АУАН и НП при условията на крайна необходимост и евентуално приемане, че извършеното от Д. не е общественоопасно, като осъществено при крайна необходимост по см. на чл. 13, ал. 1 от НК.

            Следва отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане – чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК по препр. от чл. 63 ЗАНН. 

           

            Воден от изложените съображения АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД  РЕШИ :

                       

           

 

            ОТМЕНЯ решение № 348 от 18.10.2016г. по н.а.х.д. № 843/2016г. на Кюстендилския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

           

 

            Решението не подлежи на обжалване. 

 

            Решението да се съобщи на страните чрез връчване на преписи.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                      2.                                                                                                       .