Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

04.01.2017 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Номер               3                                     2 0 1 7 година                     град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на шестнадесети декември                                                               2 0 1 6 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                Членове: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

 

Секретар: И.С. и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Н.А.Х. Д. № 326/2016 г. по описа на КАС за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         РИОСВ - Перник, представлявана от ст. юрисконсулт М, обжалва Решение № 296/30.09.2016 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 525 по описа на същия съд за 2016 г.

         Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на ДРС е  неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

         Касаторът  не се представлява по делото. Представено е писмено становище, в което се поддържа касационната жалба.

         Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.

         Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е обосновано и правилно, а касационната жалба е неоснователна..

         Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,

поради което жалбата е допустима.

         Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

         Предмет на касационна проверка е Решение № 296 на ДРС по Н.А.Х.Д № 525 по описа на същия съд за 2016 г. С атакувания съдебен акт е изменено наказателно постановление № 7-А-19/08.03.2016 г. на Директора на РИОСВ – гр. Перник, с което на основание чл. 134 ал. 1 т. 2 пр. 1 от Закона за управление на отпадъците и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 и чл. 83 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН на „Д.А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******, представлявано от Д В М, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лв., за нарушение на чл. 134 ал. 1 т. 2 пр. 1 във вр. с чл. 29 ал. 2 пр. 3 от ЗУО, като е намален размера на наложената имуществена санкция от 2500 на 1400 лв.

         Измененото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 00019/09.09.2015 г. срещу „Д.А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******, представлявано от управителя Д В М. При извършена проверка на място, обективирана в Протокол № 472/23.06.2015 г., се установява, че дружеството извършва изгаряне на неопасни отпадъци – електрически кабели с изолация в цилиндрично метално тяло на печка с размери 64 см. диаметър и 91 см. височина. Печката е пълна с електрически кабели с изолацията им, пластмасови клеми и дребни детайли към тях, свалени от електрическото обзавеждане на МПС. Металното тяло на печката е разположено в дъното на площадката, в левия й ъгъл, пред тоалетната. От запалените кабели обгаря гуменото уплътнение и пластмасовите детайли и над площадката се издига гъст черен дим, който се вижда от улица „Софийско шосе“ при преминаване покрай площадката на „Д.А.“ ЕООД.

         Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 23.06.2015 г., което се удостоверява с  Констативен протокол № 472 от 23.06.2015 г. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 29 ал. 2 пр. 3 от Закона за управление на отпадъците. Актът е връчен при отказ на нарушителя на 22.02.2016 г., при условията на чл. 43 ал. 2 от ЗАНН, което е удостоверено с подписи на служители на РУ Дупница.. Срещу същия не е подадено възражение. Въз основа на АУАН е издадено НП № 7-А-19/08.03.2016 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на „Д.А.“ ЕООД е наложена “имуществена санкция” в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл. 134 ал. 1 т. 2 пр. 1 от Закона за управление на отпадъците, на основание Заповед № РД-622/08.08.2012 г. на министъра на ОСВ, на основание чл. 134 ал. 1 т. 2 пр. 1 и чл. 53 ал. 1 и ал. 2 и  чл. 83 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.

         Първоинстанционният съд е приел, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като е изменил НП. Приел е, че АНО правилно е ангажирал безвиновната отговорност на дружеството като ЮЛ. Счел е обаче, че наложената санкция не е съобразена с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН и е изменил НП като е намалил наложената санкция до предвидения минимум от 1 400 лв.  

         При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на решението, като правните изводи на районния съд са в съответствие с доказателствения материал по делото и с приложимите процесуално и материалноправни разпоредби.

         Касационният съд счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството – нарушител не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

         Административнонаказателното производство е строго формално и предвид това  изброените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити са задължителна част от съдържанието на издаваните акт и наказателно постановление, като наличието им предпоставка за законосъобразност, а съответно съответствието им – основание за отмяна на НП само на това процесуално основание. Касационният съд счита за правилен извода на въззивния съд, относно спазването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.. Констатираното нарушение е под формата на действие, изразяващо се в нерагламентирано изгаряне на неопасни отпадъци към  датата на извършената проверката – 23.06.2015 г. В случая тези елементи са визирани ясно и подробно в АУАН и НП. Всички констатации на проверяващите са материализирани и в представеният констативен протокол. Така описаните в тях нарушения отговарят на установеното от съда за извършеното от наказаното дружество.

         Правилно описаното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 134 ал. 1 т. 2 пр. 1 във вр. с чл. 29 ал. 2 пр. 3 от ЗУО. Посочената като нарушена правна норма на чл. 134 ал.1 т. 2 пр. 1 от ЗУО въвежда правилото, че за нерагламентирано изгаряне на неопасни отпадъци, ЕТ или ЮЛ се наказва с имуществена санкция в размер от 1 400 до 4000 лв., а чл. 29 ал. 2 пр. 3 от ЗУО гласи, че се забранява изгарянето на отпадъците.

 

 

 Така очертаното нарушение е формално и съставът му е реализиран със самия факт на изгарянето на неопасните отпадъци. В конкретният случай извършването на нарушението е установено по несъмнен начин. Факта на нарушението се потвърждава и от показанията в качеството на свидетели на Г и Д, както и от Констативен протокол № 472/23.06.2015 г. по чл. 155 ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.

         След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл. 134 ал. 1 т. 2 пр. 1 от ЗУО, административният орган е наложил на „Д.А.“ ЕООД “имуществена санкция” в размер на 2500 лв. Съгласно посочения текст, наказва се с имуществена санкция в размер от 1400 до 4000 лв. ЕТ или ЮЛ, което нереагламентирано изгаря неопасни отрадъци. В конкретният случай ДРС правилно е преценил, че следва да бъде наложен минималния размер предвиден за това нарушение, поради, което съдът намира, че наказанието е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Мотиви и доказателства за други подобни нарушения не са изложени в НП.

        Предвид горните констатации, изградени въз основа на обективен и пълен анализ на доказателствения материал, касационният съд счита измененото наказателно постановление за законосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство не  са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, съответно решението на ДРС за изменението му също счита за правилно и законосъобразно и касационният съд ще го остави в сила.            

         

        Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2  от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

                                    Р  Е  Ш  И:

 

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 296 от 30.09.2016 г. на ДРС по Н.А.Х.Д .№ 525 по описа на същия съд за 2016 г.

        

        Решението  не подлежи на обжалване.

        Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                              Председател:

                                                   

                                                                     Членове: