Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

25.01.2017 год.

 

   В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Номер           17                                             2 0 1 7 година                              град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на тринадесети  януари                                                                                 2 0 1 7  година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                                                                                                                                     

                                                                Членове: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ    

                                                                                МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА                                                                           

 

Секретар: И.С. и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

НАХД № 332 по описа на КАС за 2016 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

         Т.М.П. ***, чрез пълномощника си адв. Д., обжалва Решение на ДРС № 328/25.10.2016 г.  по НАХД № 8/2016 г. по описа на същия съд за 2016 г., в частта му за наложеното наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 пр. 1 от ЗДвП.

         Твърдят се касационни основания, подробно изложени, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК.

         Касаторът не се представлява по делото. Представена е писмено становище от адв. Димитрово, в което поддържа касационната жалба.

         Ответникът по касационната жалба не се явява и не изпраща представител.

         Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е правилно, а касационната жалба неоснователна.

         Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,

поради което жалбата е допустима.

         Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

         Предмет на касационна проверка е Решение на ДРС № 328/25.10.2016 г. по НАХД № 8 по описа на същия съд за 2016 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 361-13/19.02.2014 г. на Началника на РУП Дупница към ОД на МВР Кюстендил срещу Т.М.П., като е потвърдено наложеното административно наказание ”глоба”  в размер на 300 лв., на осн.  чл. 179 ал. 3  т. 4 пр. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лв., на осн. чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП. Потвърденото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 361/12.02.2013 г. срещу Т.М.П. ***, за това че на 12.02.2013 г. около 11.50 ч. на път първи клас № Е-79, км. 336+369, в посока София, като водач на лек автомобил “И” с рег. № , го управлява без да има залепен валиден винетен стикер К - 3 за платена винетна такса за движение по платените пътища от РПМ, към датата на проверката – 12.02.2013 г. и не представя контролен талон към СУ на МПС.

         Нарушенията са установени в хода на извършена проверка на 12.02.2013 г. Актосъставителят е приел, че са нарушени разпоредбите на чл. 100 ал. 2 пр. 1 и чл. 100 ал. 1 т. 1 пр. 2 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителката на 12.02.2013 г. и е подписан без възражение от нея. Въз основа на АУАН е издадено НП № 361-13/19.02.2013 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителят е наложено наказание “глоба” в размер на 300 лв. и „глоба“ в размер на 10 лв за извършените нарушения по ЗДвП.   

         Първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спазен е материалния закон и е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно.

         Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на искането в касационната жалба, относно извършените нарушения по ЗДвП и ще остави в сила решението на ДРС, в обжалваната му част.

         При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 52 - 58 от Закона за административните нарушения и наказания. Посочено е точното време и място на извършеното нарушение, подробно е описана фактическата обстановка.           Нарушението по чл. 100 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е описано пълно и точно с дата и място на извършване, управлявано МПС, самоличност на нарушителя и фактическа обстановка. Липсата на заплащане на таксата като нарушение на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП при описание на нарушението в НП е свързана с нарушението на задължението по чл. 100 ал. 2 от закона, за залепване на валиден винетен стикер за платената такса на указаното в нормата място. Това ангажиране на неизпълнените задължения не води до нарушаване на принципа за яснота на описанието на съставомерните фактически обстоятелства за отговорността по чл. 179 ал. 3 т. 4 от закона. В ЗДвП няма специална санкция за управление на МПС без залепен стикер за заплатена винетна такса, но това не е необходимо, тъй като по смисълът на приложимата норма на чл. 10а ал. 5 т. 1 от Закона за пътищата неизпълнението на задължението по чл. 100 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП, води до нарушение и на чл. 139 ал. 5 от ЗДвП и съответната на него санкция по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 10а ал. 5 т. 1 от ЗП при заплащане на винетната такса се издава документ, наречен “винетка”, който удостоверява правото на ползване на републиканските пътища, която се състои от две части: първата е оформена за еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС и има предназначение да удостовери плащането на таксата пред контролните органи, а втората част във вид на талон се съхранява от водача на ППС и служи за доказателство за платена такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствени дефекти на винетния стикер. Изводът от изложеното е, че волята на наказващия орган е да санкционира нарушителя за незаплащане на винетната такса. Не са налице релевираните от касатора съществени процесуални нарушения по издаване на АУАН и НП по чл. 42 т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН.  

         Касационният състав, счита че извършването на нарушението, наказуемо по чл. 179 ал. 3 т. 4 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на Т.М.П., е доказано. Неоснователно е възражението за несъставомерност на нарушението от обективна страна. Нормата на чл. 179  ал. 3 от ЗДвП установява състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е във формата на действие - управление на МПС. Признаците от обективната страна на състава на нарушението включват още управляването на превозното средство да е по републиканските пътища, да не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата, /която е точната препратка на чл. 100  ал. 2  пр. 1 от ЗДвП, след изменението в ДВ, бр. 39/2011 г./, или на пътното превозно средство да е поставен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок. В точки 1 - 4  на  чл. 179 ал. 3 от ЗДвП е диференцирана отговорността според вида на ППС. Точка четвърта /в ред. ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм. и доп., ДВ, бр.51 от 2007 г., изм. бр. 39 от 2011 г./ е приложима за пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с 8 /осем/ или по – малко места с мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари, и/или пътни превозни средства предназначени за превоз на пътници и товари, с технически допустима маса не повече от 3.5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с повишена проходимост – 300 лв.

         В § 6 т. 12 б. ”а” от ДР на ЗДвП е дадено определение на понятието лек автомобил. В упражняване на правомощията, създадени с чл. 10 ал. 3 от Закона за пътищата, МС е приел Решение № 945 от 01.12.2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10 ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. Доколкото първокласен път № Е - 79  е включен в приложение № 2 към Списъка, то той несъмнено е републикански път и при управляване на пътно превозно средство по него се дължи таксата по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата.

        В конкретният случай управляваният лек автомобил е бил без залепен винетен стикер в часа на извършената проверка – 11.50 ч. на 12.02.2013 г. Не се представят доказателства оспорващи този факт в касационното производство. Показанията на актосъставителя правилно са кредитирани от съда като достоверни, тъй като няма доказателства за заинтересованост или предубеденост на свидетеля по делото. Следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно съставения АУАН има доказателствена сила, която не е оборена в съдебното производство.  

         Пътните превозни средства, за които се дължи заплащане на винетни такси са разделени на три категории: І категория – ППС, предназначени за превоз на товари с допустима максимална маса 12 или повече тона; ІІ категория – ППС, предназначени за превоз на товари или пътници с повече от 8 места за сядане и максимално допустима маса под 12 тона; ІІІ категория – ППС, предназначени за превоз на пътници с не повече от 8 места за сядане, както и такива за превоз на товари и технически максимално допустима маса не повече от 3.5 тона. Винетната такса се определя за всяко конкретно ППС според категорията, към която спада и срока на винетката. Безспорно, в случая е, че се касае за  лек автомобил “Инфинити”, който  е от ІІІ категория /К-3/. 

        Неоснователно е и възражението за несъставомерност на нарушението от субективна страна. От събраните пред районния съд доказателства е установено, че нарушителят е имал представа, че се движи по републикански път, за който се изисква заплащането на винетна такса. Приемайки съставомерност на поведението на нарушителя от субективна страна, ДРС е спазил закона, поради което решението ще се остави в сила. АУАН и НП са съставени от лица, които имат право да съставят актове по ЗДвП, което се подкрепя и от представената по делото препис от Заповед № 1з-1745/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, която доказва, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и се явяват законосъобразни.

        С оглед на обществените отношения, които охранява и тежестта на извършеното нарушение, в случая не са налице и предпоставките за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.

     

        Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

 

                                   Р  Е  Ш  И:

 

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 328/25.10.2016 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 8 по описа на същия съд за 2016 г., в частта, с която НП № 361-13/19.02.2014 г. на Началника на РУП Дупница е потвърдено за извършено нарушение по чл. 100 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 3 т. 4 пр. 1от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. на Т.М.П., ЕГН **********, с адрес: ***Проф. д-р Димитър Атанасов“ № 12, ет. 2, ап. 6.

        В останалата си част, като необжалвано, решението е влязло в сила.                                                                                                                            

        Решението  е окончателно.

        Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                                                         

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: