Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 9

гр.Кюстендил, 24.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                               ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                         НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар А.М. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №333/2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

             Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

             ЕТ „****“, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление *** обжалва решение №308/07.10.2016г. на ДРС, постановено по АНД №1316/2015г., с което е потвърдено НП №КГ-1355/22.10.2015г. на зам.председателя на ДАМТН. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт като постановен при неправилно приложение на закона - касационни отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП.

             Ответникът не изразява становище по жалбата.        

             Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

                 Предмет на касационно оспорване е решение №308/07.10.2016г. на ДРС, постановено по АНД №1316/2015г. Със същото е потвърдено НП №КГ-1355/22.10.2015г. на зам.председателя на ДАМТН, с което ЕТ „****“ с.Я., общ.Дупница е санкциониран на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, с административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр.с чл.6, т.1 и Приложение №1 от Наредба за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол и са възложени на търговеца разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 750 лв. При извършена проверка на 09.03.2015г. на бензиностанция, находяща се в гр.Дупница, ул.“Софийско шосе“ №10, управлявана от ЕТ – касатор, е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво – автомобилен бензин А-95Н от бензиноколонка №1, като е съставен протокол №С-0148/09.03.2015г. Общото взето количество проба е 6л, вкл. и горивото за промивка на съдовете, разпределено в 6 бр. чисти метални съдове за еднократна употреба, предварително охладени и промити на обекта. Установено е, че горивото се разпространява с декларация за съответствие №0055/27.02.2015г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД. След изпитване на контролната проба в стационарна изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ гр.София е констатирано, че течното гориво по показател „Дестилационни характеристики“ – „-край на кипене“ не съответства на изискванията за качество. Резултатите от изпитването, обективирани в КП №КП-0173/12.03.2015г. и експертиза показват стойност от 227.3°С  при норма максимум 210°С. Съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“ при получен резултат над 214°С, продуктът не съответства на изискванията за температура на край на кипене. По искане на дружеството е насрочено извършването на изпитване и на арбитражната проба, но поради неявяване на търговеца арбитражът не се е състоял.

            За констатирано нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ е съставен АУАН №А-274/15.05.2015г., а въз основа на него е издадено оспореното НП.

            Районният съд е формирал извод за законосъобразност на НП, поради доказаност на административното нарушение, спазване правилата на ЗАНН по издаване на АУАН и НП и неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

            Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. Същото е правилно и законосъобразно – събрани са относимите за спора доказателства, надлежно и аргументирано са анализирани фактите от значение за спорното право, крайните изводи се базират на закона с оглед установената фактическа обстановка. Спазени са и съдопроизводствените правила.

 С оглед събраните доказателства правилно ДРС е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на предоставената им компетентност и при спазване разпоредбите на ЗАНН. АУАН, със съставянето на който се поставя началото на административнонаказателното производство по см. на чл.36, ал.1 от ЗАНН, е издаден при стриктното спазване правилата на чл.40 и сл. от ЗАНН и съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Надлежно и ясно са описани в акта фактите и обстоятелства, установени при проверката на 09.03.2015г., а именно датата и мястото на нарушението /тук съдът отбелязва, че соченото в този смисъл нарушение не е налице, доколкото безпротиворечиво при изложението на фактите по проверката, както и съставените документи, които я обективират, се установя ясно и точно, че датата на извършване на нарушението е 09.03.2015г. – единичното посочване на дата 09.03.2014г. представлява техническа грешка, която не се отразява на същността на вмененото нарушение/; взетата проба течно гориво като вид и количество; извършената контролна проба, съставените документи, обективиращи резултатите от изпитванията; стойностите по показател „Дестилационни характеристики“ „-край на кипене“; изпълнителното деяние; нарушената правна норма. Визираните официални документи в АУАН са връчени на дружеството жалбоподател в хода на административнонаказателното производство и са приобщени към доказателствата на административната преписка. Даденото описание на нарушение в НП също е изчерпателно и не се отличава от това в акта. НП е издадено след задълбочен анализ на събраните доказателства и след достигането до безспорен извод за извършено нарушение и самоличността на нарушителя /срав. чл.53 от ЗАНН/. Правото на защита на санкционирания субект не е нарушено, доколкото същия е могъл ясно и точно да разбере повдигнатото му обвинение и да организира защита си в пълен обем.

 Във връзка с формирания извод на ДРС за доказаност на административното нарушение КАС счита, че събраните доказателства са достатъчни, за да обосноват крайното решение за осъществено нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр.с чл.6, т.1 и Приложение №1 от НИКТГУРНТК. Безспорно е, че ЕТ „****“ с.Я., общ.Дупница се явява „краен разпространител“ по см. на §1, т.20 от ДР ЗЧАВ, поради което за него възниква задължението да не разпространява течни горива на пазара, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата, а именно по сочения показател в Приложение №1 от Наредбата -  „Дестилационни характеристики“ „-край на кипене“. Събраният доказателствен материал по отношение установените стойности при извършеното контролно изпитване установява по категоричен начин, че по посочения показател автомобилен бензин А-95Н не съответства на изискванията за качество – при максимално допустима стойност от 210°С, полученият резултат при контролната проба е 227.3°С. А съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“ при получен резултат над 214°С продуктът не съответства на изискванията за температура на край на кипене. Административното нарушение е доказано, поради което правилно е ангажирана отговорността на касатора по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ като разпространител на течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл.8, ал.1 от ЗЧАВ.

Наведените основания за незаконосъобразност на решението на въззивната инстанция, поради неправилна преценка на събраните доказателства и непопълване на делото с необходимия доказателствен материал за установяване на нарушението, КАС счита за неоснователни. Констатациите на АНО за несъответствие на течното гориво с показателите за качество, а оттук и за извършено нарушение по чл.8, ал.2 във вр.с чл.6, т.1 и Приложение №1 от НИКТГУРНТК не се опорочават от неправомерни действия на контролните органи във връзка със спазване на условията, реда и начина на вземане на проби от течни горива, съхранението им в метални съдове и транспортирането им. От писмените доказателства /съответните протоколи/ и гласните доказателствени средства се установи  по несъмнен начин, че пробата от автомобилен бензин А-95Н е взета в общо количество 6 л, вкл. и за извършената промивка на съдовете, а останалите литри /по 0.8л във всеки съд/ са разпределени в 6 бр. метални съдове от по 1 л., т.е. по 0.8 л в съд, предварително охладени, а след това транспортирани в хладилни чанти. Т.е. действията на проверяващия при проверката на място на 09.03.2015г. се преценяват от касационната инстанция като правилни и законосъобразни. Те са съобразени с нормативната уредба – чл.18, ал.1 и 2, чл.20 и чл.21 от НИКТГУРНТК. Изложените възражения за незаконосъобразност в обратна насока не се възприемат от КАС, доколкото количество от 0.8 л не е нарушение на изискването, въведено в чл.18, ал.1 от Наредбата /изисква се запълване на около 85 на сто от съда/, безспорно се установи спазване на процедурата по чл.20, ал.2 от Наредбата /подробно е описан в с.з. начина на затваряне, етикетиране, пломбиране/. Отсъствието на нарушения по процедурата на вземане, съхранение и транспортиране на пробата течно гориво обуславя и извод за законосъобразност на констатациите в АУАН , респ. в НП.

 Касационната инстанция, във връзка с гореизложеното, ще остави в сила решението на ДРС, като постановено при липсата на касационни отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

            Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение №308/07.10.2016г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1316/2015г.

             Решението е окончателно.            

                                           

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: