Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 22

                                               гр.Кюстендил, 03.02.2017год.

                                                  В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                      МИЛЕНА  АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря И.С. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №335 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил, представляван от началника Х К, оспорва решението на КРС от 28.10.2016год. по НАХД №972/2016год., с което е отменено Наказателно постановление №30-0000225 от 03.05.2016год.  Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че се налице  две отделни съставомерни  деяния, които се явяват безспорно доказани и правилно квалифицирани като нарушения по чл.93в, ал.15,т.2, пр.1 от ЗАвтП и по чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП. Оспорват се като неправилни решаващите доводи на въззивния съд за приложение на чл.28 от ЗАНН.  Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора с потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответникът С.З.М. ***, не  изразява становище по касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за основателност на жалбата.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на  осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет  на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №30-0000225 от 03.05.2016год. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил  за  налагане на  ответника С.З.М. на административно наказание “глоба” в размер на  500лв. на осн. чл.93в, ал.15, т.2, пр.1 от Закона за автомобилните превози  във вр. с чл.34, §6, б. „б“ от Регламент  /ЕС/ №165/2014 и на административно  наказание “глоба” в размер на  10лв.  на осн. чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата  във вр. с чл.100, ал.1, т.1 от същия закон, за това, че при извършена проверка на 25.04.2016г., около 13,20часа  в района на с.Гърляно в посока ГКПП-Гюешево, е установено, че същият като водач на съчленено пътно превозно средство  с монтиран аналогов контролен уред за регистриране на данните за движението на автомобила и работата на екипажа /тахограф/, извършва обществен международен превоз на товари  по маршрут  РБългария – РМакедония,  без  да  попълни  върху  тафографския лист от 13.04.2016г. датата на приключване на използването му  и  без контролен талон към свидетелстото за управление на МПС. 

            За деянието е съставен АУАН №218200 от 25.04.2016г., а към административнонаказателната преписка са приложени доказателства относно материалната компетентност на съставителя на АУАН и на издателя на НП, както и тахографския  лист за датата 13.04.2016г.

            В производството пред КРС са разпитани проверяващите длъжностни лица при жалбоподателя, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН относно описаните  фактически обстоятелства.

При събраните доказателства, районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че  деянието по чл.93в, ал.15, т.2 от ЗАвтП представлява маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото от него не са настъпили вредни последици, не се засяга съществено установения ред на държавно управление и нарушителят е с ниска степен на обществена опасност. По отношение на нарушението по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът е приел, че е недоказано.  

Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е неправилно, поради което и на осн.чл.222 ал.2 от АПК  следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора с потвърждаване на наказателното постановление.  Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на НП са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите материалноправни норми на специалните закони и на ЗАНН. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.  Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за две нарушения, съотв. по т.1 –  за  нарушение  по  чл.93в, ал.15, т.2 от ЗАвтП за това, че като водач на пътно превозно средство  с монтиран аналогов контролен уред /тахограф/, извършва обществен международен  превоз на товари  без  да  попълни  върху  тахографския лист от 13.04.2016г.  датата на приключване на използването му, каквото задължение е предвидено в разпоредбата на  чл.34, §6, б. „б“ от Регламент  /ЕС/ №165/2014  относно тахографите в автомобилния транспорт;  по т.2 – за нарушение  по чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата за това, че управлява МПС без контролен талон към свидетелството за управление, с което нарушава изискванията на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Визираните  обстоятелства, осъществяващи фактическите състави на  двете административни нарушения,  не се оспорват от нарушителя и се установяват от събраните по делото доказателствени  средства.  Горното е констатирано от въззивния съд и изложените доводи в оспореното решение в тази им част са обосновани и правилни. В противоречие с доказателствата обаче са решаващите изводи  за незаконосъобразност  на  НП  по  отношение  и на двете  деяния, както следва:

Неправилна,  като несъответна на фактите по делото, е преценката на КРС относно приложението на чл.28 от ЗАНН спрямо административното нарушение по чл.93в, ал.15, т.2 от ЗАвтП. От анализа на  релевантните  доказателства и обстоятелства не се установяват предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен  случай на административно нарушение. Обратните доводи на въззивната инстанция са незаконосъобразни.  Според разпоредбата  на чл.93, т.9 от НК, приложима  предвид  препращането с чл.11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици  или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.  Горната дефиниция преценена в контекста на  конкретните  фактически обстоятелства по случая не разкрива наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.  Релевираното деяние е на формално  извършване и вредите не са съставомерен признак на същото, поради което отсъствието на такива  неправилно е  прието от въззивния съд  за основание  за квалифициране на нарушението като маловажно. От друга страна,    доводите, че деянието не засяга съществено установения ред на държавно управление  са необосновани и в противоречие с характера и значимостта на регулираните от специалния Закон за автомобилните превози обществени отношения, респ.  с  целта на въведените с Регламента  задължения   при осъществяване  на автомобилен транспорт. Приетата регулацията в националното право и в правото на Европейския съюз цели обезпечаване на безопасен автомобилен превоз чрез въвеждане на ефективен контрол върху движението  на МПС, вкл. върху работата на водачите им. Гаранция за реализиране на визираната цел е въвеждането на контролни уреди, вкл. тахографи и формалните изисквания за вида и съхранението  на данните в тахографските листове.  Горните констатации обосновават правни изводи,  обратни на приетите от КРС, а именно за отсъствие на предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай, респ.  за неприложимост  на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съобразно нормата на чл.34, §6 , б. „б“ от Регламент / ЕС/  №165/2014,  задължителен реквизит на тахографския лист,  е датата на приключване на използването му. Задължението за вписването на същата е за водача на автомобила, а неизпълнението на същото съставлява административно нарушение по чл.93в, ал.15, т.2 от ЗАвтП. Последното се явява доказано от събраните по делото доказателствени средства, вкл. приложения тахографски лист,  поради  което  правилно е ангажирана отговорността на нарушителя. Издаденото НП в тази му част е законосъобразно. 

По отношение на второто нарушение, описанието на същото в АУАН и в НП, макар и непрецизно, е  достатъчно ясно  за нарушителя , който не отрича отразените констатации. Изводите на КРС, противни на изложените са необосновани и неправилни.  Безспорно е, че водачът управлява автомобила без да носи контролен талон към СУМПС, с което нарушава забраната по чл.100,ал.1, т.1  от ЗДвП. Налице е съставомерно деяние, за извършването на което  на водача на автомобила е наложено предвиденото в чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП административно наказание.

Предвид изложеното издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като го е отменил, районният съд е постановил неправилно решение. При усл. на чл.222 ал.1 от АПК, настоящата инстанция го отменя и решавайки спора по същество, потвърждава наказателното постановление. 

 Водим от горното и на осн.чл.222 ал.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН,  Административният съд

                                                                 Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решението на Кюстендилския районен съд от 28.10.2016год. по НАХД №972/2016год. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №30-0000225 от 03.05.2016год. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил, с което на С.З.М. *** са наложени  административно наказание “глоба” в размер на  500лв. на осн. чл.93в, ал.15, т.2, пр.1 от Закона за автомобилните превози  във с чл.34, §6, б. „б“ от Регламент  /ЕС/ №165/2014  и административно  наказание “глоба” в размер на  10лв.  на осн. чл.183, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. 

Решението не може да се обжалва.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.   

          

 

Председател:                              Членове: 1.                            2.