Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 21

                                                 гр.Кюстендил, 02.02.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на тринадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                       МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря И.С. и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №338 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      Р.Б.Д. *** оспорва с касационна жалба решението на КРС от 03.11.2016год. по НАХД №1500/2016год. в частта,  с която е потвърдено  Наказателно  постановление №16-1139-001418  от 08.08.2016год.,  издадено от  началник  Сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил в частта, с която му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00лв. на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП вр. с чл.137а, ал.1 от ЗДвП.  Изложени са доводи за допуснати  съществени  нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на което са останали неизяснени релевантни за спора фактически обстоятелства и е постановено  неправилно съдебно решение. Отрича се наличието на вина за извършеното административно нарушение с доводи, че поради техническа повреда не е използван обезопасителния колан на автомобила.  Искането е за отмяна на съдебния акт в оспорената му част и за постановяване на решение за отмяна  на наказателното постановление.

Ответникът – Сектор Пътна полиция” при ОД на МВР-Кюстендил, не  изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решението на районния съд в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №16-1139-001418  от 08.08.2016год.,  издадено от началник сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил в частта, с която на оспорващия Р.Б.Д.  е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 50,00лв. на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП вр. с чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 17.07.2016год. около 18,55 часа  управлява лек автомобил  по път 601, км.7+000 в посока от с.Драговищица към с. Соволяно без да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. 

За деянието е съставен АУАН №189331/17.07.2016г., а към административнонаказателната преписка са приложени заповед на министъра на вътрешните работи за предоставяне на правомощия по ЗДвП на определени категории длъжностни лица и възражение на нарушителя, депозирано при усл. на чл.44, ал.1 от ЗАНН. В  производството пред КРС са разпитани  актосъставителят и свидетелят по АУАН, които потвърждават описаните в същия  фактически обстоятелства.

 Предвид събраните доказателствени средства, Районният съд е потвърдил  наказателното постановление в оспорената му част  като законосъобразно.  Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. относно съдържанието на АУАН и на НП, а по  същество – че администаративното нарушение е извършено виновно и надлежно доказано.   Във връзка със защитната теза на нарушителя, съдът е изложил мотиви за недоказаност на същата.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221 ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното в касационната жалба, Районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са неоснователни.

Обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция по съществото на спора за осъществено от жалбоподателя административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.  Административнонаказателната  му отговорност е ангажирана за това, че като водач на МПС не изпълнява задължението за използване на предпазен колан, предвидено в нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Горното съставомерно обстоятелство е  безспорно установено по делото  от събраните  гласни доказателствени средства. Основаният спор е относно причината за това, респ. относно наличието на основания, изключващи вината на нарушителя. Защитната теза на оспорващия се свежда до твърдения за техническа повреда  - „блокиране“ на механичното устройство на предпазния колан, поради което не е могъл да го използва. Освен недоказани изложените доводи на нарушителя са и неоснователни, както обосновано и правилно е приел въззивният съд. Допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи е противоречието в твърденията на нарушителя в депозираното при условията на чл.44, ал.1 от ЗАНН  възражение пред наказващия орган и във въззивната жалба.  В последната за първи път се сочи на техническа повреда на механизма на предпазния колан, възпрепятстваща използването му. Касае се за създадена  допълнително за целите на съдебното оспорване защитна теза на нарушителя, която обосновано е отхвърлена от въззивната инстанция.  Не са налице  основания, изключващи вината като субективен елемент от състава на деянието, поради което правилно е ангажирана  административнонаказателната отговорност на нарушителя. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно, вкл. в частта относно размера на наложеното наказание,  и като го е потвърдил районният съд е постановил правилен съдебен акт, който касационният съд оставя в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                    Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд от 03.11.2016год. по  НАХД №1500/2016год.  в частта,  с която е потвърдено  Наказателно постановление №16-1139-001418  от 08.08.2016год.,  издадено от началник сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил в частта, с която на Р.Б.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00лв. на осн. чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП вр. с чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

В останалата част решението на КРС е влязло в сила.  

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.