Р Е Ш Е Н И Е

                                                                     26.01.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесети януари                                                                     две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                              

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря А.М.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 340 по описа за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Началникът на РУ – ДУПНИЦА с административен адрес: гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 обжалва решението по н.а.х.д.№ 864/2016г. по описа на РС - Дупница. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на нарушението и спазване на процесуалните правила за издаване на НП. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Ответникът М.Г. *** не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-0348-000863/01.06.2016г. на началника на РУ – Дупница, с което на М.Г.И. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на основание чл.638, ал.1, т.2  във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена проверка на 12.05.2016г. около 16.15 часа в гр.Дупница, ул.“Никола Малашевски“ в посока ул.“Аракчийски мост“ контролните органи от РУ – Дупница са констатирали, че М.Г.И. управлява лек автомобил, собственост на ЕТ „М.И.-МБ“ без сключена за автомобила задължителна застраховка „ГО“ за 2016г., няма залепен валиден винетен стикер на предно панорамно стъкло и е без контролен талон за същото. Представената от водача застрахователна полица е била с дата на валидност до м.01.2016г.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП. Съдът е посочил, че в НП са релевирани факти, относими към двете хипотези на чл.638, ал.1 и ал.3 от КЗ, а наложеното наказание е за неизпълнение на задължението на собственика да сключи задължителната застраховка „ГО“ по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съдът е констатирал и противоречие в частта от обвинението, че извършител на нарушението е ЕТ, а е наказано физическото лице без яснота в какво качество – като собственик или като водач на автомобила. Освен това е отчетен факта и че наложеното наказание е в размера за ЕТ и ЮЛ, а видът му „глоба“ се налага на физическите лица. Констатираните вътрешни противоречия между обстоятелствената част на НП, словесното формулиране на нарушението, правната му квалификация и санкционната норма са мотивирали съда да счете, че има пълна неяснота на обвинението, накърняваща правото на защита на наказаното лице. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН по препращане от чл.647, ал.4 от КЗ за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за наличие на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на НП, водещи на самостоятелно основание до отмяна на НП.

Правилна е преценката на съда за противоречие в НП между обстоятелствата по нарушението и обвинението за неговото извършване. Обстоятелствата са свързани с описание на деятелност от физическото лице по управление на МПС, собственост на ЕТ, което покрива хипотезата за наказване по чл.638, ал.3 от КЗ. Обвинението е за извършено деяние от притежателя на МПС в лицето на ЕТ. За административното санкциониране в двете хипотези разграничителния критерий е дали И. е управлявал МПС в качеството на ЕТ – притежател на същото по см. на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. С оглед различния правен режим за санкциониране на притежателя на МПС - негов водач и за водача, различен от притежателя посочените съставомерни за отговорността фактически обстоятелства следва да са описани по еднозначен начин в съдържанието на НП /обстоятелствена част и обвинение/.

Правилна е преценката на съда и за противоречие в санкционната част на НП. Правната квалификация на приложената норма по чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ касае деятелност на ЕТ, наказуема с имуществена санкция в размер на 2000лв., докато наложеното с НП наказание е „глоба“ в посочения размер. Правната възможността за налагане на наказание „глоба“ се реализира при осъществено нарушение от физическото лице и то в размер от 250лв. по см. на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, респ. 400лв. в хипотезата на чл.638, ал.3 от КЗ, които не са приети за осъществени от наказващия орган.

Изводът от изложеното е, че НП съдържа неясно обвинение, противоречие между правната квалификация и наложеното наказание от една страна и от друга - между вида и размера на административното наказание. Посочените процесуални пороци на НП водят до неговата незаконосъобразност и като правен резултат до отмяната му. Нарушено е правото на защита на наказаното лице да разбере обвинението и се защити срещу него.

Решението на районния съд като правилно ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 355/09.11.2016г. по н.а.х.д.№ 864/2016г. по описа на РС-Дупница.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                    2.