Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 11

гр.Кюстендил, 24.01.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар А.М. и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №342/2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            РУ – Дупница при ОДМВР – Кюстендил с адрес гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 обжалва решение №369/12.10.2016г. на ДРС, постановено по АНД №353/2016г., с което е отменено НП №16-0348-000036/20.01.2016г. на началник РУП към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респективно потвърждаване  на наказателното постановление.

            Ответникът не изразява становище по жалбата.        

            Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №369/12.10.2016г., постановено по АНД №353/2016г. Със същото е отменено НП №16-0348-000036/20.01.2016г., издадено от началник РУП към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница.

            Дупнишкият районен съд е формирал извод за незаконосъобразност на акта, поради допуснати съществени процесуални нарушения и за двете обвинения, свързани с описание на нарушенията и правната квалификация.

            Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

           В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС.

             Производството пред ДРС е образувано по жалба на И.С.М. срещу НП №16-0348-000036/20.01.2016г. на началник РУП към ОДМВР – Кюстендил, РУ Дупница, с което е санкциониран по чл.177, ал.4 във вр.с чл.177, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.150 от ЗДвП и по чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. В АУАН и в НП е описано от фактическа страна, че на 13.01.2016г. в гр.Дупница, по ул.“Самоковска“ жалбоподателят управлявал лек автомобил, собственост на И. И., като при проверката не представя СУМПС и КТ, както и че автомобилът е спрян от движение по надлежния ред. В акта е посочено, че са нарушени чл.100, ал.1, т.1 и чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, а в НП – чл.150 и чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.

           С оглед събраните доказателства и установената фактическа обстановка, както и след служебна проверка, КАС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Касационната инстанция приема за правилен въззивния съдебен акт с оглед извода за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с описание на нарушенията и дадената правна квалификация досежно първото нарушение.

На първо място И.М. е привлечен към отговорност по чл.177, ал.4 във вр.с чл.177, ал.2, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150 от ЗДвП. Анализът на сочените правни норми разкрива несъответствие между фактическа обстановка и обвинение. В НП се твърди, че при проверката водача не е представил СУМПС и КТ към него, а се повдига обвинение за управление на МПС след отнето СУМПС. Отделно от това в АУАН е посочена като нарушена нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, а в НП – чл.150 от ЗДвП. Последното представлява също съществено процесуално нарушение, доколкото следва да има тъждество между съдържанието на АУАН и НП, вкл. и относно нарушената правна норма – задължителен реквизит по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

На второ място на жалбоподателя е повдигнато обвинение по чл.177, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП. Тук АНО се е задоволил с твърде кратко описание на нарушението – спиране на МПС по надлежния ред.

 Следователно се налага извода, че повдигнатите обвинения са неясни от гледна точка на сочената правна квалификация и изпълнително деяние – липсва описание на нарушението с всички елементи от обективна страна и обстоятелствата, при които е извършено. С оглед на това съставения АУАН не може да се ползва с презумптивна доказателствена сила. Той поставя началото на административнонаказателното производство и задава рамките на обвинението. Пороците са съществени, тъй като лисва ясно и точно посочване на фактите, които обуславят съставомерността на деянията и участието на нарушителя в тях. Зададеният предмет на доказване с постановлението не очертава, с оглед дължимото по закон съдържание, рамките на процеса. Нарушено е правото на защита на санкционирания субект, тъй като за него остава неясно за какво конкретно административно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност, доколкото установената фактическа обстановка не съответства на повдигнатото обвинение по т.1, а по т.2 - липсва описание на съществени съставомерни елементи от обективната страна на нарушението. Това обуславя незаконосъобразност на НП, поради което отменяйки го, въззивния съд е постановил правилен съдебен акт.

КАС ще остави в сила решението на ДРС, поради отсъствие на касационните основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение №369/12.10.2016г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №353/2016г.

            Решението е окончателно.

           

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: