Р Е Ш Е Н И Е

  15                                                                   26.01.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесети януари                                                                     две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                              

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря А.М.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 343 по описа за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Началникът на РУ – ДУПНИЦА с административен адрес: гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 обжалва решението по н.а.х.д.№655/2016г. по описа на РС - Дупница. В жалбата се релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с доказаност на нарушението и спазване на процесуалните правила за издаване на НП. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не се представлява.

Процесуалният представител на ответника З.Е.Л. *** намира жалбата за неоснователна. Сочи, че решението на съда е правилно, законосъобразно и мотивирано.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. въззивният съд е постановил правилно и обосновано решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с материалите по делото на районния съд намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №16-0348-000471/12.04.2016г. на началника на РУ – Дупница, с което на З.Е.Л. за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ на основание чл.638, ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400лв.

            От приетите по делото доказателства районният съд е установил от фактическата страна на спора, че на 06.04.2016г. около 23.20 часа в гр.Дупница на кръстовището на ул.“Хан Аспарух“ и ул.“Страхил Войвода“ Л. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№****, собственост на И. Д. О., като при проверка от контролните органи е установено, че управлението е осъществено без сключена за автомобила задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2016г. и няма валиден стикер на предното панорамно стъкло. Съдът е посочил, че по време на проверката водачът е представил полица с дата на валидност до 10.09.2015г.

            При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП поради нарушаване на правилата на чл.40, чл.42, т.5, чл.43 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според съда липса описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и потвърждаващите го доказателства. Прието е наличие на неясно обвинение поради идентичността на нарушената правна норма и санкционната такава. По посочените правни доводи съдът е отменил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН по препращане от чл.647, ал.4 от КЗ за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за наличие на съществено процесуално нарушение в процедурата по издаване на НП, водещо на самостоятелно основание до отмяна на НП.

Обвинението в извършване на нарушение в АУАН и НП е свързано с обстоятелството, че на посочените дата и място Л. е управлявал МПС без да е негов собственик, за което няма сключен договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите за 2016г. Така формулирано, обвинението е достатъчно ясно за нарушителя, т.к съдържа всички съставомерни за отговорността фактически обстоятелства, включени в нормата на чл.638, ал.3 от КЗ. Систематичното място на нормата спрямо другата такава по чл.638, ал.1 от КЗ и различното им съдържание ги определят като самостоятелни едно от друго административни нарушения с различни по тежест санкционни последици. Докато наказанието по чл.638, ал.1 от КЗ се налага за нарушение на задължението на собственика по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, то наказанието по чл.638, ал.3 от КЗ се налага на лице, различно от собственика, нарушило задължения, уредени в самата санкционна норма. Т.е. санкционната норма съдържа в себе си и нарушеното правило за поведение. Това обуславя извода, че нарушението и наказанието битуват в един законов текст и посочването му в съдържанието на АУАН и НП е достатъчно за наличие на ясно обвинение от правна страна, противно на приетото от районния съд. Вън от вниманието на съда обаче е останало обстоятелството, че обвинението в извършване на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ е отнесено към несъществуващ състав на санкционна норма. Цитираната в разпоредителната част на НП наложена санкция по чл.638, ал.3 от ЗДвП не е налична в правния мир. Наказването в този вид нарушава изискванията на 57, ал.1, т.7 от ЗАНН по несанируем начин. Наложеното наказание е без правна връзка с извършеното нарушение и нарушава правото на защита на наказаното лице. Нарушението на процедурата по издаване на НП е съществено и на самостоятелно основание води до незаконосъобразност на НП.

Останалите, схематично посочени от съда нарушения на изискванията на чл.40, чл.42, т.5, чл.43 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не са налице. Съставянето на АУАН е извършено в присъствие на нарушителя и едни свидетел, като липсата на втори свидетел не води но съществен порок в процедурата по аргумент от чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е предявен на нарушителя за запознаване и подписване, които дейности са обективирани в положения от него подпис в акта с дата на полагане, идентична с датата на съставяне на АУАН и датата на нарушението. Описанието на нарушението в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно с фактическите обстоятелства от състава на санкционната норма на чл.638, ал.3 от КЗ. Липсата на описани доказателства в АУАН във вид на застрахователна полица за изтекъл срок на договор за ГО не е съществено процесуално нарушение, т.к. не води до нарушаване правото на защита на наказания субект. В рамките на проведеното съдебно производство документът може да се приложи и цени при постановяване на съдебния акт по делото.

Изложените правни доводи мотивират касационният съд да счете, че като краен резултат районния съд е постановил правилно решение, което ще се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 359/09.11.2016г. по н.а.х.д.№ 655/2016г. по описа на РС-Дупница.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.