Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 61

                                                 гр.Кюстендил, 09.03.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                                 ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

при секретаря Л.С. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №345 по описа за 2016год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

С.А. ***, чрез процесуалния си представител адв. С.С., е подал касационна жалба срещу решението на КРС от 07.11.2016год.  по НАХД №1032/2016год., с което е потвърдено Наказателно постановление №16-1139-000673/21.04.2016год. на  Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Кюстендил. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснато нарушение на  материалния закон. Отрича се наличието на съставомерно деяние с доводи, че автомобилът не е управляван по републикански път, за който с пътен знак Д 25 да е въведено изискване за винетен стикер; че водачът притежава винетен стикер, но не го е залепил на стъклото на автомобила. Допълнително оспорващият сочи, че описанието на нарушението не съответства на законовите изисквания, доколкото липсват данни за броя на осите на процесния автомобил. Претендира се отмяна на решението в оспорената му част  и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответната страна - Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление №16-1139-000673 от 21.04.2016г. на  Началника на Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Кюстендил, с което на оспорващия е наложено  административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв.  на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП за това, че на 27.03.2016год. около 15,50 часа  управлява  лек автомобил  “Мицубиши галант”, по път от ІІ-62, при км.1+700  в посока   от гр.Кюстендил към с.Пиперков чифлик, без да е заплатил винетна такса - на автомобила  няма залепен валиден винетен стикер за заплатена винетна такса за движение по републиканските пътища.

За деянието е съставен АУАН №248303/27.03.2016г., в който същото е описано по идентичен начин, а към административнонаказателната преписка е приложена заповед на министъра на МВР за упълномощаване на длъжностни лица да съставят актове и да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

В производството пред КРС са разпитани полицейските служители Б. и С., като последният  с показанията си потвърждава констатациите в АУАН, като описва релевантните за спора факти. Анализът на показанията на същия сочи, че пътният участък, където е извършено нарушението е част от републиканската пътна мрежа и е задължително ППС да се движат с винетка, а такава в случая не е имало залепена на автомобила.

Във въззивното съдебно производство, жалбоподателят е представил копие от касов бон и от годишна винетка за 2016г. за леки автомобили, закупена на 07.02.2016г.  

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че адм. нарушение е доказано, а от процесуална страна – че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По съществото на спора  съдът е кредитирал като обективни показанията на разпитания свидетел, въз основа на които е приел релевираното деяние  за безспорно установено. Възражението за наличие на винетка  съдът е преценил като недоказано и  неоснователно. 

Настоящата инстанция, при служебната проверка на  оспорения съдебен акт  съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

            Оспореното решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК  касационният съд го оставя в сила.  Правните изводи на районния съд са в съответствие с  доказателствата по делото и с приложимите нормативни разпоредби.  Въззивната инстанция  е събрала относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, надлежно и аргументирано е обсъдила и анализирала всички факти от значение за спорното право и е извела обосновани изводи, които касационният съд изцяло възприема. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Взети са предвид релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните доводи, като е даден отговор на предявените възражения.        

            Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се неоснователни. Извършеното от оспорващия деяние представлява административно нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП във вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП, като противно на соченото от жалбоподателя, е налице пълно съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Видно от съдържанието на АУАН и на НП, водачът на процесния автомобил се е движел по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата – на МПС няма залепен валиден винетен стикер. Обстоятелството, че върху  предното стъкло на МПС не е бил залепен винетен стикер не се оспорва от нарушителя, а и се установява от показанията на разпитаните контролни органи.  При изложените доказателства и доколкото заплащането на винетна такса се удостоверява чрез документ наречен “винетка”, част от която се залепва на ППС / арг. чл.10а ал.5 т.1 от Закона за пътищата/, правилно съдът е приел, че са осъществени елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 179 ал.3 т.4 вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП. Надлежното изпълнение на задължението по чл.139, ал.5 от ЗДвП предполага заплащане на винетна такса, при което се издава  винетка, и залепване на последната върху автомобила. Предвид горното уточнение, приложеният от оспорващия касов бон за закупуване на винетка преди датата на нарушението, не доказва липсата на съставомерно деяние. Същият не установява конкретното МПС за което е предназначената закупената винетка, а  незалепването на винетката върху процесния автомобил    осъществява  състава на нарушението по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. 

От друга страна, по делото е спорен  пътният участък, където е констатирано деянието. Видно от описанието в АУАН и в НП, същият представлява път ІІ-62, а при справка в  списъка, утвърден с Решение №945/01.12.2004год. на Министерски съвет на РБ, обнародван в ДВ бр.109/2004г., изм. ДВ бр.61/2012г., се установява, че е включен в Приложение №2, т.е. представлява републикански път, за който се събира такса за ползване /винетна такса/. От доказателствата по делото е видно, че мястото на установяване на нарушението е участък – км.1+700 от второкласния път. Както се посочи, същият е включен в списъка на републиканските пътища, за ползване на които се заплаща винетна такса. Утвърденият с нормативен акт на МС списък е обнародван в Държавен вестник, което е законосъобразният начин да стане известен на всички свои адресати. Такова качество безспорно имат водачите на МПС, които ползват пътната мрежа в страната. Следователно, след обнародването на решението на МС, нарушителят е имал възможност да узнае пътищата, за ползването на които се предвижда заплащане на винетна такса и конкретно, че процесният път попада в тази категория.  В случая, жалбоподателят управлявайки автомобила, е бил длъжен да предвиди необходимостта от заплащане на винетна такса. Съобразно отразеното в цитираното решение на МС, такава не се дължи в участъците от републиканските пътища, попадащи в границите на урбанизираните територии, както и за обходните и околовръстни пътища. В контекста на изложеното и доколкото е безспорно, че мястото на нарушението не попада сред визираните изключения, липсата на доказателства за поставен пътен знак, сочещ на изискване за заплащане на винетна такса, не  освобождава  жалбоподателя от визираното задължение, както и от отговорност при  нарушаването му. 

Неоснователни  са възраженията във връзка с вида на процесното МПС, който е от значение за определяне на санкционната норма. Описанието на автомобила в АУАН и в НП е достатъчно конкретно и съдържа необходимите данни за да бъде категоризиран  като такъв  по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Следователно вида на ППС е съобразен при определяне на приложимата санкционна норма и размера на наложеното наказание. Извършеното  деяние съставлява административно нарушение, което е доказано по категоричен начин, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Наказателното постановление е  законосъобразно, а решението на районния съд за потвърждаването му – е обосновано и правилно, като касационната инстанция  го оставя в сила.

            Водим от горното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд от 07.11.2016год., постановено по НАХД №1032/2016год. 

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

            Председател:                                         Членове: 1.                             2.