Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

31.01.2017 год.

 

    В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Номер         19                                     2 0 1 7  година                             град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на тринадесети януари                                                                        2 0 1 7  година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                                                Членове: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА                                                                                

 

Секретар: И.С.  и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Н.А.Х.Д.  № 346 по описа на КАС за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         „Т.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, чрез процесуалният си представител адв. К., обжалва Решение № 386 от 10.11.2016 г. на КРС по Н.А.Х.Д. № 1041 по описа на същия съд за 2016 г.

         Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на КРС е неправилно, като са налице основанията предвидени в чл. 209 т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на делото. Представено е и писмено становище по делото.

         Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.

         Заключението на прокурора е, че решението на КРС е правилно, а жалбата е неоснователна.

         Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно, поради което жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

         Административният съд, на основание чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

         Предмет на касационна проверка е Решение на КРС по Н.А.Х.Д. № 1041 по описа на същия съд за 2016 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 30-0000215/03.05.2016 г. на Началника  на ОО “АА” гр. Кюстендил, с което е  наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лева, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 99 т. 1 пр. 4 от ЗАвт. П на „Т.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, за нарушение по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.

         Наказателното постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 218197/18.04.2016 г. срещу цитираното дружество, представлявано от Р В Г, за това че на 18.04.2016 г. около 15.00 ч. в сградата на ОО „АА“ гр. Кюстендил, като упълномощен представител на лицето по чл. 2 ал. 1 /превозвач/ от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС за извършване на обществен международен превоз на товари на „Т.Т.“ ЕООД, притежаващ лиценз № 13804 от 24.08.2015 г. на Общността, извършва следното нарушение: превозвачът не е върнал получено разрешително с № 0001434, резервация на разрешително ЕPY511 SF, разрешително DSP № 010099 по реда на раздел ІІІ и V ЗА 2015 г в установения за това срок до 01.03.2016 г.

Нарушението е констатирано от информационната система на отдел „Разрешителни“ на ИА „Автомобилна администрация“ гр. София с писмо № 11-04-24374/31.03.2016 г.

На основание чл. 52 ал. 4 от ЗАНН след преценка на акта за законосъобразност и преценка на събраните доказателства е счетено, че за нарушението не е приложима нормата на ч28 от ЗАНН.

          Нарушението е установено при проверка извършена  на 18.04.2016 г., като АУАН е съставен на същия ден. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25  от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС. Актът е връчен на представляваща дружеството на 18.04.2016 г., като същата не е направила възражение. Въз основа на АУАН е издадено НП № 30-0000215/03.15.2016 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложено административно наказание  “имуществена санкция” в размер  на 2000 лв., на основание чл. 99 т. 1 пр. 4  от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл. 25 от  Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС.

          Първоинстанционният съд е приел, че издаденото постановление е законосъобразно и е потвърдил НП.  

          Кюстендилският административен съд, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, поради което и на основание чл. 221  ал. 2 пр. 2 от АПК решението на КРС ще бъде отменено.

          Нормата на чл. 99 пр. 4 от Закона за автомобилните превози предвижда да се санкционира онзи водач на МПС, който наруши реда за заявяване, предоставяне, ползване и отчитане на разрешителните за извършване на превоз на пътници и товари, като се наказава с глоба или с имуществена санкция от 2000 лв.

          Отговорността на нарушителя е ангажирана за нарушение по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС, която гласи, че получените разрешителни по реда на раздели ІІІ и V за съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година.

          От събраните пред въззивния съд доказателства е видно, че нарушението е установено при извършената проверка в офиса на фирмата в гр. Кюстендил на 18.04.2016 г. Мястотото и датата на установяване на нарушението са различни от мястото и датата на неговото извършване с оглед задължението на превозвача по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Задължението за отчитане на полученото разрешение за съответната календарна година е свързано с краен срок – до 1 март на следващата календарна година. Това означава, че издаденото на 02.11.2015 г. разрешително за международен превоз на товари с № 0001434 е следвало да се отчете до 01.03.2016 г. Дружеството е санкционирано за неизпълнение на това задължение, което означава, че датата на нарушението следва да бъде измежду датите, следващи изтичането на крайния срок за отчитане на полученото разрешение.В случая, актосъставителят и наказващият орган не са посочили такава дата, нито времеви период. Въпреки, че се касае за продължавано нарушение, при което всеки ден след изтичане на крайния срок е съставомерен за отговорността, не е отпаднало задължението на органите да посочат датата, респективно периодът на неизпълнение, за който е ангажирана отговорността на нарушителя. Липсата им нарушава правото на защита на дружеството, като съдът не може да тълкува волята на органите при тази преценка.

          Горното се отнася и по отношение липсата на посочено място на извършеното нарушение. Нормата на чл. 25 от Наредба № 11/2002 г. /Наредбата/ не сочи къде следва да се отчитат разрешителните. Мястото на изпълнение на задължението  се извлича от разпоредбите, свързани с контролната дейност на ИА „Автомобилна администрация“ в Наредбата, Закона за автомобилните превози и Устройствения правилник на агенцията. Това обаче не се отнася до липсата на посочено място в АУАН и НП. Последната липса е равнозначна на липса на конкретна дата или период, за факт релевантен за отговорността на нарушителя. Липсата на посочено място на нарушението лишава нарушителят от една страна от знание за пределите на конкретното обвинение, а от друга – създава процесуални пречки на съда в упражняване на преценката на съда за компетентността му по спора.

         Задължението по чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г. съществува по отношение на получените разрешителни по реда на раздели ІІІ и V от Наредбата. Следователно, актосъставителят и наказващият орган трябва да посочат дали полученото от дружеството разрешително за международен превоз на товари е издадено по реда на посочените раздели от Наредбата и по коя правна норма. Липсата на такова посочване възпрепятства проверката на съда относно приложимостта на горната разпоредба.

         В съдържанието на АУАН и НП липсва и яснота относно качеството, в което е ангажирана отговорността на нарушителя – като упълномощен представител на лицето по чл. 2 ал. 1 от Наредбата или като превозвач. В началото на описанието  дружеството е посочено като упълномощен представител на превозвача, а в обвинителната част е записано, че има качеството на превозвач, който не е отчел чрез връщане, разрешителното за превоз. Това противоречие в описателната част води до неяснота и в повдигнатото обвинение.

         Констатираните съществени нарушения в административнонаказателното производство, на самостоятелно основание водят до незаконосъобразност на НП, без да е необходимо разглеждането на спора по същество.

         С оглед изложеното, настоящият състав намира, че контролният орган неправилно е наложил горецитираното наказание, както и КРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.

 

         Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222 ал. 1 от АПК и чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

 

                                            Р  Е  Ш  И:

 

         ОТМЕНЯ Решение на КРС № 386 от 10.11.2016 г. по Н.А.Х.Д. № 1041 по описа на същия съд за 2016 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

         ОТМЕНЯ НП № 30-0000215/03.05.2016 г. на и.д. Началник на ОО“АА“ – Кюстендил, с което на „Т.Т.“ ЕООД /с посочени ЕИС, седалище, адрес на управление и законен представител/ , на основание чл. 99 пр. 4 от Закона за автомобилните превози е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 25 от Наредба № 11/31.10.2002 г.

                                     

         Решението  е окончателно.

         Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

                                                                          

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: