Р Е Ш Е Н И Е

                                                                     13.02.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на трети февруари                                                                         две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                                

       ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                      2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

с участието на секретаря С.К.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 353 по описа за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Адв.В.Г.С. *** като пълномощник на И.Т.Л., ЕГН ********** със съдебен адрес: *** обжалва решението по а.н.д.№530/2016г. на ДРС. Релевираното касационното основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушенията на закона поради неправилното му прилагане се свързват с липса на точно описание на обстоятелствата по нарушението в АУАН и НП и недоказано деяние относно вината – твърди се, че деецът е бил в обективна невъзможност за изпълни полицейското разпореждане, т.к. не е носил документ за самоличност. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.

В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.

Ответното РУ – Дупница с административен адрес: гр.Дупница, ул.”Бисеров” №2 не изразява становище по жалбата.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, т.к. въззивният съд е постановил обосновано и правилно решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна но по съображения, различни от изложените.

            Предмет на въззивно обжалване е НП №255/19.04.2016г., издадено от началника на РУ – Дупница, с което на И.Т.Л. за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР на основание чл.257, ал.1 от закона е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв.

            От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че АУАН е съставен за това, че на 13.04.2016г. в гр.Дупница на ул.”Кряз Борис I” пред игрална зала „Столай” Л. не се е подчинил на устно полицейско разпореждане да представи документ за самоличност. Съдът е установил и че с НП №256/19.04.2016г., издадено от началника на РУ – Дупница за нарушение на чл.6 от ЗБЛД на основание чл.80, т.5 от закона на Л. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв. за непредставяне документ за самоличност при извършената пред игралната зала полицейска проверка.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за доказаност на нарушението, т.к. по см. на чл.64, ал.4 от ЗМВР устното полицейско разпореждане е било задължително за изпълнение от неговия адресат. Според съда обаче наложеният размер на глобата е несправедлив като несъобразен с обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е изменил НП, намалявайки размера на глобата от 500лв. на 100лв.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно. Съображенията за това са следните:

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства обаче е извел неправилен извод за съставомерност на извършеното нарушение.

Обвинението в АУАН и НП е за неизпълнение на устно полицейско разпореждане, изразяващо се в представяне на документ за самоличност. Неизпълнението на разпореждането обаче не подлежи на санкциониране по реда на ЗМВР. Съдържанието му се отнася към задължението за изпълнение в специалната норма на чл.6 от ЗБЛД, като приложимият санкционен състав е по чл.80, т.5 от ЗБЛД. Неприложимо се явява правилото на чл.18 от ЗАНН за наказване на поведението на дееца с две отделни НП, т.к. с едно деяние /отказът да се представи документ за самоличност/ е извършено едно административно нарушение. Неизпълнението на полицейското разпореждане е издавено от компетентни длъжностни  лица и с посоченото негово съдържание засяга единствено регламентираните и охранявани в ЗБЛД обществени отношения. В тази насока е и издаденото срещу нарушителя второ НП №256/19.04.2016г., по което е санкциониран за същото деяние, предмет на процесното НП. Пропускайки да установи посочените правни аспекти от съдържанието на нарушеното правило за поведение, районният съд е формирал грешни правни изводи относно извършеното нарушение и относимия санкционен състав. Поведението на дееца е несъставомерно по текста на чл.64, ал.4 от ЗМВР и не се санкционира по чл.257, ал.1 от ЗМВР поради специалните норми в ЗБЛД за наказуемост на нарушителя. Прилагането на неприложим закон води до незаконосъбразност на НП и като краен резултат до неговата отмяна. Изложеното налага на основание чл.221, ал.2 от АПК касационният съд да отмени оспореното решение и решавайки спора по същество по см. на чл.222, ал.1 от АПК да отмени НП.

За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че доводите на касатора в касационната жалба са неоснователни. Описанието на нарушението в НП е достатъчно ясно и пълно с посочване на фактическите обстоятелства за неговото извършване и юридическите елементи от фактическия състав на санкционната норма. В този смисъл няма нарушение на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е извел правните си изводи. Виновното поведение на дееца е обосновано от събраните по спора гласни доказателствени средства. Св.Василев и св.Спасов са посочил, че по сведения на дееца документите за самоличност са били в игралната зала, където ги е забравил. На нарушителят е дадена възможност да влезе в залата, след което да представи документите. Следователно, липсват данни за обективна невъзможност на дееца да представи документите за самоличност.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №400/29.11.2016г. по а.н.д. №530/2016г. на ДРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП №255/19.04.2016г. на началника на РУ – Дупница, с което за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР на И.Т.Л. /с посочени лични данни/ на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500лв. /петстотин лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.