Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 17.03.

 

73

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

На седемнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година,   

в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

            ЧЛЕНОВЕ:     И. ДЕМИРЕВСКИ

                                    НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

С участието на секретаря Л.С.

В присъствието на прокурора МАРИЯНА СИРАКОВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 356/2016г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил срещу решение на Дупнишкия районен съд № 392 от 21.11.2016г. по н.а.х..д. № 984 по описа на този съд за 2016г. Развиват се подробни съображения за неправилност на съдебното решение поради осъществени пороци, съставляващи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление.

            Ответникът по касационната жалба – И.В.И., представляван от адв. С., оспорва касационната жалба. Счита първоинстанционното съдебно решение за правилно.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение, че първоинстанционното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд № 392 от 21.11.2016г. по н.а.х..д. № 984 по описа на този съд за 2016г., с което е отменено изцяло наказателно постановление № 16-0348-000721 от 20.05.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при ОД на МВР Кюстендил. С отмененото от районния съд наказателно постановление на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, съответно по т. 1 – на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДП/ на И.В.И. *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца; по т. 2 – на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДП – административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева; по т. 3 – на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДП – административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. В АУАН и НП е посочено, че при конкретно и подробно описани обстоятелства за време и място, И. е управлявал товарен автомобил /описан/, като при извършената му полицейска проверка е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с посочено техническо средство – алкотест. Посочено е също, че лицето е имало обилен дъх на алкохол и неадекватно поведение. Наведено е и обстоятелството, че е издаден и талон за медицинско изследване № 064067. Наведени са и обстоятелствата, че водачът е бил сам в автомобила, както и че не представя при проверката свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Дупнишкият районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

            В първоинстанционното съдебно производство са събрани като доказателства съдържащите се такива в административнонаказателната преписка и гласни доказателствени средства.

            Дупнишкият районен съд е приел, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие между обстоятелствената част на АУАН и НП във всички точки и правната квалификация на нарушенията. Приел също така, че нарушенията по т. 2 и 3 от НП не са и доказани по категоричен начин въз основа събраните гласни доказателствени средства.

            Решението е правилно в частта, с която НП е отменено в частта на последното по т. 1. Напълно се споделя преценката на ДРС, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Същата е формирана в съответствие със закона и почива на обосновани изводи за правнозначимите факти. Въз основа разпита на свидетелите - очевидци се установява по безпротиворечив и категоричен начин, че при извършената проверка наказаното лице е направило няколко неуспешни опита да даде проба за алкохол в издишания въздух чрез алкотест. Това се описва от свидетелите подробно и ясно. Показанията са изява на непосредствени и точни възприятия. Въз основа на същите, обосновано районният съд е приел, че не е осъществен отказ на лицето да бъде изследвано за употреба на алкохол с техническо средство, а то няколко пъти доброволно е дало некачествена проба.

            Съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, когато от водача е взета некачествена проба, оспорват се показанията на техническото средство или водачът не е в състояние за извършване на проверка с техническо средство, употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява с лабораторно изследване. В разглеждания случай на административно нарушение, поради даването на некачествена проба няколко пъти, е следвало прилагане на цитираната разпоредба и съответно издаване на талон за медицинско изследване. Това е сторено от контролните органи, като е несъмнено по делото, че жалбоподателят не се е явил за извършване на изледването. Именно в отказа му да се извърши лабораторно изследване, което в случая е било единственият начин да бъде проверен за употреба на алкохол или друго упойващо вещество, се изразява извършеното нарушение. Формираните изводи сочат несъответствие между установената чрез надлежни доказателствени средства релевантна фактическа обстановка и изложената такава в АУАН и НП. Сочат и определяне на правна квалификация в противоречие с фактите по административнонаказателната преписка. Това от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление както от формална страна относно съдържанието му, така и по същество относно дадената правна квалификация на нарушението и налагане на наказанието при съобразяване на факти, различни от осъществените в обективната действителност. Преценката в същия смисъл на районния съд е обусловила правилност на съдебното решение при липса на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на закона. Следва решението на ДРС в разгледаната му част да бъде оставено в сила. За пълнота, следва да се посочи, че ценените от районния съд показания на св. Силвия Стефанова и представената медицинска документация, са неотносими към разглеждания случай доказателства, а градените въз основа на тях изводи на районния съд са необосновани.

            Решението е неправилно в частта, с която наказателното постановление е отменено, в частта на последното по т. 2 и 3.

            Не се споделят съображенията на районния съд за неправилна правна квалификация на нарушенията и неотносимост на изложените съставомерни обстоятелства към разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, съотв. предл. 1 и 2 и разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП.

            Налице е яснота и конкретност на изложената фактическа обстановка по т. 2 и т. 3 от НП, налице и относимост на същата към посочената за нарушена норма и правната квалификация на нарушенията. Същите са и установени както въз основа на събраните гласни доказателствени средства, така и с оглед обвързващата доказателствена сила на съставените по реда на ЗДП АУАН.

            Като е формирал фактически и правни изводи – първите необосновани от доказателствата по делото, а вторите в противоречие със закона, ДРС е осъществил касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Следва отмяна на първоинстанционния съдебен акт и решаване на делото по същество – чл. 222, ал. 1 от АПК по препр. от чл. 63 ЗАНН, като се потвърди наказателното постановление в частта на т. 2 и 3 от същото. 

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, чл.  222, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

 

            АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД  РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 392 от 21.11.2016г. по н.а.х.д. № 984/2016г., в частта, с която е отменено наказателно постановление № 16-0348-000721 от 20.05.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция, в частта на последното по т. 1.

            ОТМЕНЯ решение № 392 от 21.11.2016г. по н.а.х.д. № 984/2016г., в частта, с която е отменено наказателно постановление № 16-0348-000721 от 20.05.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция, в частта на последното по т. 2 и т. 3 и вместо него

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0348-000721 от 20.05.2016г., издадено от началника на Районно управление Дупница при Областна дирекция на МВР Кюстендил, в частите по т. 2 и т. 3, с които, както следва: на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДП на И.В.И. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДП на И.В.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

   

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

            Решението да се съобщи на страните чрез връчване на преписи.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                      2.                                                                                                       .