Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 52

                                                 гр.Кюстендил, 27.02.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                                         ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

при секретаря  Л.С.  и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №358 по описа за 2016год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Н.Б.Ш. ***, чрез пълномощника си  адв. В.С.,  е подал  касационна жалба срещу решението  на  ДРС от 15.11.2016 год. по НАХД №1209/2016год., с което е  потвърдено  Наказателно постановление №16-0245-000151  от 24.06.2016год.,  издадено от началника на РУ – Бобов дол при ОД на МВР-Кюстендил. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че  АУАН и НП нямат необходимото съдържание, а по същество – че административното нарушение  е неправилно квалифицирано. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за отмяна на НП.

Ответната страна  - началникът на Районно управление – Бобов дол при ОД на МВР-Кюстендил, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление №16-0245-000151  от 24.06.2016год., издадено от началника на РУ – Бобов дол при ОД на МВР-Кюстендил, с което на  жалбоподателя  Н.Б.Ш. *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00лв.  на осн. чл.177, ал.1, т.2, пр.1  от ЗДвП във вр. с чл.150а  от ЗДвП  за това, че на 17.06.2016год., в 15,10 часа  управлява автобус  по път 3-623, км.1+100, посока път 2-62 в община Бобов дол,  със СУ на МПС, което е с изтекъл срок на валидност. АНО е приел, че водача управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада превозното средство, с което е нарушил чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП.

За деянието е съставен АУАН №167/27.06.2016год., в който същото е описано по идентичен начин.  В производството пред ДРС е  разпитан актосъставителят, който  заявява, че  СУ на МПС на водача е било с изтекъл срок на валидност. 

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила относно съдържанието и съставянето на АУАН и на НП, а по същество – че административното нарушение  е  правилно квалифицирано и е доказано от събраните по делото доказателствени средства.   

Настоящата инстанция, при служебната проверка на съдебен акт в оспорените му части, съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и  т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

            Оспореното решение е неправилно, поради което и на осн. чл.222 ал.1 от АПК  касационният съд го отменя и решавайки делото по същество отменя и наказателното постановление. Правните изводи на районния съд са в противоречие с  доказателствата по делото и с приложимите нормативни разпоредби. Въззивната инстанция  е събрала относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, без да извърши надлежна преценка на същите в съответствие с процесуалните норми на НПК и в отговор на инвокираните от жалбоподателя възражения. Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, са основателни.

Решаващите изводи на въззивния съд за потвърждаване на наказателното постановление  поради осъществяването на административно нарушение  по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП  са  незаконосъобразни.  Същите са необосновани с оглед съвкупната преценка на  доказателствата по делото и са в противоречие с  материалния закон.  Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за управление на МПС  без да  притежава  съответното свидетелство за управление. От друга страна, видно от съдържанието на АУАН и на НП, при описание на релевираното деяние е посочено, че свидетелството за управление на МПС на водача е с изтекъл на 09.06.2016год.  срок на валидност,  с което  е нарушена нормата на чл.150а от ЗДвП. Визираният текст въвежда задължение  да се управлява МПС от водач, който притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.  Налице е несъответствие между описаното деяние, неговата правна квалификация и приложената санкционна норма, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и основание за отмяна на НП. Същевременно АНО е приложил неправилно и материалния закон, като е наложил наказание за деяние, което нарушителят не е извършил, т.е. налице е несъответствие между  деянието на нарушителя и състава на нарушението. Разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2  предполага липса на СУМПС от съответната категория, а не невалидност на  СУМПС поради изтичане на законоустановения срок за валидност.  В случая  е осъществено нарушение по чл.81, ал.2, т.6 от Закона за българските лични документи, изразяващо се в използване на нередовен български личен документ по см. на чл.1 ал.5 т.2 вр. с §1 т.2 б.”ж” от ДР на ЗБЛД. Обратните доводи на въззивната инстанция са неправилни  вследствие на  ограничително  тълкуване на относимите правни норми на ЗБЛД. 

Предвид горните противоречия при описание, квалификация и санкциониране на нарушението, наказателното постановление е незаконосъобразно и като го е потвърдил въззивният съд е постановил неправилно решение. Същото подлежи на отмяна, като при усл. на чл. 222, ал.1     от АПК касационната инстанция се произнася по същество, отменяйки оспореното наказателно постановление.

Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

            ОТМЕНЯ  решението на Дупнишкия районен съд от 15.11.2016год. по НАХД №1209/2016год. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ   Наказателно постановление №16-0245-000151  от 24.06.2016год., издадено от началника на РУ – Бобов дол при ОД на МВР-Кюстендил, с което на  Н.Б.Ш. ***, ЕГН **********  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100,00лв.  на осн. чл.177, ал.1, т.2, пр.1  от ЗДвП във вр. с чл.150а  от ЗДвП. 

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

                                                                                      

                                                                                       2.