Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 53

                                                 гр.Кюстендил, 27.02.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на  двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                      ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

при секретаря Л.С.  и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №363 по описа за 2016год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

                Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

            Областен отдел “Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил, представляван от началника Х.К,  е подал касационна жалба срещу решението на КРС от 30.11.2016год. по НАХД №1043/2016год., с което е отменено Наказателно постановление №30-00000216/03.05.2016год., издадено от и.д. началник на ОО “Автомобилна администрация” – гр.Кюстендил. Изложени са доводи за неправилност на съдебния акт  поради допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се правните изводи на въззивния съд  за допуснати съществени нарушения на изискванията относно съдържанието на АУАН и на НП.  По същество се твърди, че е налице съставомерно деяние, което се явява безспорно доказано и правилно квалифицирано като нарушение по чл.99, предл.4  от ЗАвт.П. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за потвърждаване на наказателното постановление.

            Ответната страна “Т.т.” ЕООД- ***, чрез процесуалния си представител адв. М.К., изразява становище за неоснователност на  касационната жалба по съображения в представени по делото писмени бележки.

            Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбата.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №30-0000216 от 03.05.2016год., издадено от  и.д. началника на ОО “Автомобилна администрация” - гр.Кюстендил за налагане на имуществена санкция в размер на 2000,00лв. на “Т.т.” ЕООД- *** на осн. чл.99 предл.4  от Закона за автомобилните превози във вр. с  чл.25 от Наредба №11/2002г. на МТ за международен автомобилен превоз на пътници и товари  за това, че при извършена на 18.04.2016год.  проверка по документи е установено, че дружеството  като упълномощен представител на лицето по чл.2 ал.1 /превозвач/ от Наредбата, притежаващ лиценз на Общността, не е отчело /върнало/  Разрешително №0001435 в срок до 01 март на следващата година, т.е. до 01.03.2016год.

За деянието е съставен АУАН №218202/18.04.2016г., в който същото е описано по идентичен начин. Към административнонаказателната преписка е приложена заповед на министъра на МТИТС за упълномощаване на длъжностни лица на ИА “Автомобилна администрация” и нейните структурни звена да издават наказателни постановления за нарушения по ЗАвтП, както и процесното разрешително. 

В производството пред КРС са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН, които с показанията си потвърждават обстоятелствата в акта и НП.

     Районният съд отменя наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че са налице пороци във формата на АУАН и НП при описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено – не са посочени датата и мястото на нарушението, вида на разрешителното и къде същото следва да бъде отчетено.

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Оспореното решение е правилно, поради което и на осн.чл.221 ал.2 предл.1 от АПК  следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са изградени  въз основа на обективна и всестранна преценка на доказателствата по делото и като краен резултат съответстват на  закона, а обратните доводи в касационната жалба са неоснователни. Административнонаказателната отговорност на ответното дружество е ангажирана за нарушение по чл.99, предл. 4  от Закона за автомобилните превози  във вр. с чл.25 от Наредба №11/2002г. на МТ за международен автомобилен превоз на пътници и товари.  Разпоредбата на подзаконовия нормативен акт задължва превозвачите да отчетат получените разрешителни по реда на раздели ІІІ и V за съответната календарна година, в срок до  1 март на следващата календарна година, а нарушението на реда за отчитане на разрешителните е съставомерно деяние по чл.99, предл.4 от закона.  Посочената  правна квалификация на деянието съпоставена с фактическите обстоятелства в АУАН, възпроизведени и в НП, сочи на неяснота на предявеното обвинение, в който смисъл са констатациите на въззивния съд. Както правилно е приел съдът, процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП, са съществени - липсва описание на нарушението съобразно изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, вида на неотчетеното разрешително и относимата административна процедура за отчитането му, което възпрепятства проверката относно приложимостта на чл.25 от Наредбата. Допълнително, в аспекта на пороците от съдържанието на АУАН и на НП, следва да се констатира липсата на яснота за това в какво качество е ангажирана отговорността на търговското дружество – дали като превозвач по чл.2, ал.1 от Наредбата, който е надлежния субект на задължението по чл.25 от същата, или като упълномощен представител на превозвача, който е възможен субект на нарушението по чл.99 от ЗАвтП.  Допуснато е процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на нарушителя, поради което е съществено и съставлява основание за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Като го е отменил, КРС е постановил правилно решение, което настоящата инстанция оставя в сила.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.221 ал.2 предл.1 от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд

                                                    Р   Е   Ш   И:

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския  районен съд от 30.11.2016год., постановено по НАХД №1043/2016год.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                             Председател:

 

                                                                    Членове: 1.

 

                                                                                     2.