Р Е Ш Е Н И Е

 

2017, 10.04.

 

93

 

Кюстендил

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР. КЮСТЕНДИЛ             

На десети март, две хиляди и седемнадесета година,  

в публично съдебно заседание, в следния състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

 ЧЛЕНОВЕ:     ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                         МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

С участието на секретаря И.С.

В присъствието на прокурора ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия  Д. ПЕТРОВА к.а.н.д. 365/2016г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            Предявена е касационна жалба от Комисия за защита на потребителите, представлявана от процесуален пълномощник адв. И.А., срещу решение на Дупнишкия районен съд № 365 от 10.11.2016г. по н.а.х.д. № 897 по описа на този съд за 2016г. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от  Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ – нарушение на закона. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.                

Ответникът по касационната жалба – „М.“ ЕАД, представляван от процесуалния пълномощник юрисконсулт Захариев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за основателност на касационното оспорване. Счита се, че решението на въззивния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а наказателното постановление потвърдено.

            Административният съд, на основание чл. 218 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна в първоинстанционното производство срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение. Спазен е преклузивният 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационното оспорване отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Дупнишкия районен съд № 365 от 10.11.2016г. по н.а.х.д. № 897/2016г. по описа на този съд, с което е отменено наказателно постановление № К – 0028351/25.05.2016г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите. С отмененото наказателно постановление на основание чл. 222а във връзка с чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на – „М.“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Прието е, че при извършена проверка на 19.10.2015г. в обект – магазин /с посочен адрес в гр. Дупница/, стопанисван от „Мобилтел” ЕАД, както и на 13.11.2016г. в присъствието на упълномощено лице /цитирано е името на лицето/ е съставен протокол за проверка на документи и е установено, че търговецът не е спазил изискванията на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Посочено е, че проверката в обекта е във връзка с постъпила в КЗП жалба с цитиран входящ номер. Аналогично е описанието на нарушението и в предхождащия НП АУАН.

            ДРС е отменил наказателното постановление, като е приел, че релевираното в АУАН и НП административно нарушение не е доказано. Развил е пространни мотиви.                  

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното съдебно решение, настоящият състав на Административния съд счита, че ДРС е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка относно посочените в жалбата пороци и съответствието на първоинстанционния съдебен акт с материалния закон,  Административният съд счита следното:

            Решението, предмет на касационна проверка, е правилно по своя краен резултат.

            При разглеждане на спора за законосъобразността на оспореното пред него НП, ДРС необосновано е приел, че в административнонаказателното производство по издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи съдържанието на тези актове.

            По този въпрос съображенията на Административния съд са следните:

            При излагане на обстоятелствата, в които в конкретния случай се изразява извършеното нарушение, както актосъставителят, така и наказващият орган, са пресъздали в АУАН, съответно в НП, текста на неизпълнената законова норма на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, без да посочат какво е било конкретното дължимо поведение, респективно какво не е, а е следвало да бъде осъществено, за да бъде приведена вещта в съответствие с договора за продажба. Липсва сочене на кое условие от договора за продажба не е отговаряла потребителската стока, респективно условието, в съответствие с което е следвало да бъде приведена стоката. Както в НП, така и в предхождащия го АУАН, не са изложени обстоятелства за дължимото поведение, което не е осъществено в нарушение, респективно в неизпълнение разпоредбата на чл. 113, ал. 1. Този порок в съдържанието на АУАН и НП не е преодолян чрез препращането към констативния протокол от 19.10.2015г. Последният не би могъл да замести АУАН предвид неговата функция да сложи началото на административнонаказателното производство, да привлече нарушителя към административнонаказателна отговорност и да повдигне обвинението в извършване на административно нарушение. Вън от това следва да се посочи, че констативният протокол от 19.10.2015г. съдържа множество констатации и данни, без яснота кои от тях стоят в обсега на обвинението, респективно в кои от тях се състои от обективна страна релевираното нарушение. Ето защо и препращането към протокола не само, че не изяснява и попълва обвинението в административно нарушение с конкретни факти, но и го прави по-неточно и неясно. Тази липса на съдържание в АУАН и НП, съчетана с неяснота относно времето на извършване и установяване на нарушението, съставлява съществено процесуално нарушение, което е накърнило правото на защита на наказания субект – срещу него не е повдигнато ясно и конкретно обвинение, спрямо което да организира и осъществи защитата си, както пред наказващия орган, така и пред съда.  

            Посочените пороци в съдържанието на АУАН и НП не подлежат на саниране чрез попълване на делото с доказателствен материал. Допуснатото съществено процесуално нарушение е причинило недоказуемост на нарушението поради пълната неяснота на фактите, изпълващи в конкретния случай неговия състав от обективна страна. Поради това какъвто и да било анализ на доказателствата и доказателствените средства е напълно неотносим и безпредметен.

            Поради мотивираната от касационния съд незаконосъобразност на наказателното постановление, постановената отмяна на същото е правилна като краен резултат. Следва оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

            Воден от изложените съображения и на основание чл. 218, ал. 1 и 2, чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ  РЕШИ : 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365 от 10.11.2016г. по н.а.х.д. № 897 от 2016г. на Дупнишкия районен съд. 

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи чрез изпращане на преписи.        

                                              

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ : 1.                                 2.