Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 51

                                                 гр.Кюстендил, 27.02.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и седми януари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                       ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

при секретаря Л.С. и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №370 по описа за 2016год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

      Сектор Пътна полиция” при ОД на МВР-Кюстендил, представляван от началника  Р.Б., оспорва с касационна жалба решението на КРС от 17.11.2016год. по НАХД №1197/2016год.,  с което е отменено  Наказателно  постановление  №16-1139-001124  от 24.06.2016год.,  издадено от  началник  Сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил.  Изложени са доводи за допуснати  съществени  нарушения на процесуалните правила, както и на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК.  Твърденията са  за извършено административно нарушение по чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП, което се счита за безспорно доказано  от събраните по делото доказателства.  Искането е за отмяна на съдебния акт и за постановяване на решение за  потвърждаване  на наказателното постановление.

Ответникът – Ц.Г. ***, чрез пълномощника си адв. А.Т.,   изразява становище за неоснователност на  касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е  отменено Наказателно постановление №16-1139-001124  от 24.06.2016год.,  издадено от началник сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – Кюстендил, с което на ответника по касация Ц.Г.Г. са наложени административно наказание „глоба“  в размер на 600,00лв.  и  административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“  за 3 месеца  на осн. чл.182, ал.1, т.6  от ЗДвП вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 26.05.2016год.  около 19,46 часа    управлява лек автомобил  в с.К.С., по ПП І-6, км. 4+700, в посока ГКПП Гюешево  с превишена скорост – при ограничение 50 км/ч за населено място, автомобилът се движи със 134 км/ч, като скоростта е установена с мобилна видеорадарна система с радар 545 и клип №6407.   

За деянието е съставен АУАН №248502/26.05.2016г., в който е вписана дата на извършване на нарушението 19.04.2016год.  Към административнонаказателната преписка са приложени  доказателства за вписване на мобилната система за видеоконтрол  в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на скоростта; протокол за валидност на системата, вкл. към датата на нарушението;  снимков материал – клип №6407, посредством който е установен видът, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил и измерената скорост на движение. Собственикът на автомобила е установен от приложена справка от Централна база КАТ, а водачът на автомобила, т.е. нарушителя -  е установен въз основа на декларация на собственика по реда на чл.188 от ЗДвП.

В  производството пред КРС са разпитани  актосъставителят и свидетелят по АУАН, които потвърждават описаните в същия  фактически обстоятелства, като заявяват, че нарушението е установено с клипа от видеорадарната система, който е веществено доказателствено средство.  

При събраните доказателства, Районният съд е отменил  наказателното постановление като незаконосъобразно.  Приел е, че в административнонаказателното производство  са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  относно съдържанието на АУАН и на НП във връзка с датата на извършване на нарушението – в АУАН е  вписана дата 19.04.2016г., а в НП – 26.05.2016г., с което е ограничено  правото на защита на нарушителя.   Допълнително съдът е квалифицирал като  нарушения в производството по установяване и санкциониране на деянието, установяването на същото с мобилна видеорадарна система за контрол на скоростта, т.е. по реда на чл.189,ал.4 от ЗДвП,  но вместо  да се издаде електронен фиш, за деянието е  съставен АУАН и е издадено НП.    

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е правилно, поради което и на осн.чл.221 ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Изложените правни изводи в частта , в която е прието за съществено нарушение на процесуалните правила различието в датата на извършване на релевираното деяние, посочена  в АУАН и в НП, са в съответствие със събраните доказателства и приложимите нормативни разпоредби. Обратно на поддържаното в касационната жалба, Районният съд е изискал, обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел  горните изводи, които касационната инстанция възприема за обосновани и правилни в посочената им част. Атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Доводите в касационната жалба за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са неоснователни.       

Обосновани от преценката на доказателствените средства са решаващите мотиви на въззивната инстанция за незаконосъобразност на НП поради противоречие относно датата на извършване на административното нарушение между АУАН и НП.  Административнонаказателното производство е започнало въз основа на акт, съставен срещу нарушителката за деяние извършено на 19.04.2016год., а отговорността  на същата е  ангажирана с издаденоот НП за деяние, извършено на 26.05.2016год.  Горното несъответствие в датата на административното нарушение съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е ограничило правото на защита на дееца.  Предявеното обвинение, включително   датата на осъществяване  на съставомерното деяние като част от същото,  следва да са определени по идентичен начин  в съставения акт и в издаденото наказателно постановление. Горното гарантира правото на защита на дееца и реализирацията му в пълен обем. В случая констатираното различие относно датата на релевираното деяние създава неяснота на обвинението - не позволява на нарушителя да разбере  кога е управлявал  автомобила  в нарушение на ограниченията  на скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП.  Както се посочи, АУАН очертава предмета на обвинението с всички признаци от неговия състав, включително с прецизиране на датата и мястото на извършване на деянието, а с издаденото НП  за същото следва   да се наложи предвиденото в санкционната норма наказание. В случая липсва идентичност относно датата на деянието между  АУАН и НП, което правилно въззвият съд е квалифицирал като съществено нарушение на процесуалните правила  и е отменил НП. Оспореното решение е правилно  и следва да се остави в сила. 

            За пълнота на изложението следва да се отговори на останалите възражения в касационната жалба, които  съдът приема за основателни.  Неправилни са изводите на въззивната инстанция в частта, в която се приема за нарушение на процесуалните правила съставянето на АУАН и издаването на НП за деяние, установено и заснето  с  мобилно автоматизирано техническо средство, т.е. в частта, с която се отрича  приложимостта на общия ред по ЗАНН.  Правилни са обратните доводи -  при заснемане и установяване на нарушения с мобилни АТТС, не следва издаване на електронен фиш и в тези случаи е приложим общият ред по ЗАНН посредством съставяне на АУАН и издаване на НП. Дори след  изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, обн., ДВ, бр. 19 от 2015г., и след изменението, обн.  ДВ бр.101 от 2016г., не е отпаднало изискването за отсъствие на контролен орган при установяване и заснемане на нарушение  с автоматизирано техническо средство или система, когато се следва издаване на електронен фиш за налагане на глоба. При това положение тълкуването на разпоредбата, постановено с Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. №1/2013г. относно положението, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган,  не е загубило своето значение, а следователно  и извода, че въз основа на заснемане и установяване на нарушения с мобилни АТТС, не следва издаване на електронен фиш, а съставяне на АУАН и издаване на НП.  В случая като е приложил общият ред по ЗАНН, АНО е   приложил правилно закона и обратните доводи в оспореното решение в тази част  са незаконосъобразни.  Независимо от горното, съдебният акт е правилен и следва да се остави в сила.                        

            Водим от изложеното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                           Р   Е   Ш   И:

            ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Кюстендилския районен съд от 17.11.2016год.,  постановено по  НАХД №1197/2016год.   

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

 

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.