Р Е Ш Е Н И Е

  45                                                                   22.02.2017г.                                           град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на седемнадесети февруари                                                         две хиляди и седемнадесета година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПЕТРОВА                                                               

       ЧЛЕНОВЕ: 1.ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                                                  2.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-С.

с участието на секретаря Л.С.

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-С.

касационно административнонаказателно дело № 373 по описа за 2016г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Началникът на РУ - Дупница с административен адрес: гр.Дупница, ул.“Бисеров“ №2 обжалва решението по а.н.д.№729/2016г. на ДРС. Релевираното касационно основание е по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва доказаност на административното нарушение и спазване на процесуалните правила по издаване на НП. Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В с.з. касаторът не изразява становище по жалбата.

            В писмен отговор вх.№14945/19.12.2016г. адв.Л.С. *** като пълномощник на ответника В.С.В. *** оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила оспореното решение на районния съд.

            Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, сочейки, че въззивният съд е постановил обосновано и правилно решение.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №14-0348-002503/17.10.2014г. на началника на РУП Дупница към ОД на МВР Кюстендил, с което за нарушение на чл.150 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от закона на В.С.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 10.10.2014г. около 15.55 часа на П-1 Е-79 км.336+400 в района на бистро „Пако“ при извършена на В. проверка в качеството на водач на лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег.№Е****КР е установено, че управлява автомобила без да представи СУ на МПС.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна наличие на противоречие между описанието на нарушението в АУАН и НП и цифровото изражение на същото. Според съда за нарушение на чл.150 от ЗДвП е приложима разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 от закона, а за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП приложимата санкция е по чл.177, ал.1, т.2 от закона. Несъответствието между нарушението и наложеното за него наказание е мотивирало съда да отмени НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно. Съображенията за това са следните:

В рамките на проведеното съдебно производство в изпълнение на правомощията по чл.13 и чл.14 от НПК по препращане от чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП и въз основа на годни доказателствени средства съдът е установил обективната истина по спора.

Правилен е извода на съда за допуснато в рамките на проведеното административнонаказателно производство съществено нарушение на процедурата в частта по формулиране на ясно обвинение срещу нарушителя във вр. с правилото на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По см. на чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателното производство е образувано със съставения АУАН. Описаното в АУАН деяние е свързано с непредставяне от нарушителя на СУ на МПС - нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. На гърба на АУАН, при проверка за съответствието му с данните в базата на КАТ, по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващия орган е установил, че СУ е с изтекъл срок на валидност на 04.08.2014г. Този факт е потвърден от приложеното на л.28 от делото писмо от началник отдел „Охранителна полиция“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил. Т.е. безспорно е установено, че на датата на нарушението водачът е бил с изтекъл срок на валидност на СУ на МПС. Вместо да съобрази посочените фактически установявания по административнонаказателната преписка, в оспореното НП органът е изложил фактически обстоятелства по нарушението, идентични с посочените такива в АУАН, като в същото време е формулирал обвинение за нарушение по чл.150 от ЗДвП за неправоспособност на водача. Този начин на процедиране по преписката нарушава императивното правило на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за формулиране на ясно обвинение, съответстващо на обвинението в АУАН. Нарушено е правото на защита на нарушителят да се защитава в рамките на едно и също административнонаказателно производство по едно и също обвинение. Отразяването на обстоятелствата, мотивирали АНО да формулира новото обвинение, на гърба на АУАН не покрива изискването за надлежна мотивираност на НП. Следователно, между обвинението по АУАН и това по НП няма корелация. Отделно от това, фактическите обстоятелства по НП не подкрепят повдигнатото обвинение. Коментираните пропуски в процедурата по административно наказване са съществени и на самостоятелно основание водят до незаконосъбразност на НП, както правилно е процедирал районния съд. Нарушенията не налагат разглеждане на спора по същество във връзка с приложимостта на чл.150 и чл.150а от ЗДвП и тяхната относимост към санкцията по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от закона.

На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 370/12.10.2016г. по а.н.д. № 729/2016г. по описа на РС - Дупница.

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  

             ЧЛЕНОВЕ: 1.                        

 

 

                                 2.