Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 62

                                                 гр.Кюстендил, 09.03.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА  ПЕТРОВА

                                                                                                         ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

при секретаря  Л.С.  и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД №377 по описа за 2016год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Кюстендил  оспорва с   касационна жалба решението  на  Кюстендилския районен съд от 02.12.2016 год. по НАХД №1750/2016год., с което е  отменено  Наказателно постановление №16-1139-001470  от 17.08.2016год. Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на  материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че  в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. относно съдържанието на  АУАН и НП, а по същество – че административното нарушение  е извършено от нарушителя и е доказано от събраните  по делото доказателствени средства. Отрича се приложимостта на чл.28 от ЗАНН поради липса на предвидените в нормата предпоставки. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и за потвърждаване на НП.

Ответната страна  - П.В.В. ***, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление  №16-1139-001470  от  17.08.2016год.,  издадено от началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Кюстендил, с което на  ответника по касация П.В.В.  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв.  на осн. чл.179, ал.3, т.4  от ЗДвП  във вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП  за това, че на 24.07.2016год.  около 14,35 часа  управлява  лек автомобил  “Фиат палио”,  по път ІІ-62 при км. 1+700, в посока от гр.Кюстендил към с.Пиперков чифлик,  без да е заплатил винетна такса - на автомобила  няма залепен валиден винетен стикер за заплатена винетна такса за движение по републиканските пътища.

За деянието е съставен АУАН №189345/24.07.2016год., в който същото е описано по идентичен начин.  Върху акта е отбелязано, че на 25.07.2016г. е залепен винетен стикер на автомобила, поради което на водача е върнато СУМПС. Горното обстоятелство се установява от приложените копия от касов бон от 25.07.2016г.  и седмична винетка  за 2016г. за категория К3.

В производството пред  КРС е  разпитан актосъставителят, който е установил нарушението и потвърждава  констатациите в АУАН , като описва  релевантните за спора факти. Анализът на показанията на същия сочи, че пътният участък, където е извършено нарушението е част от републиканската пътна мрежа и е задължително ППС да се движат с винетка, а такава в случая не е имало залепена на автомобила; че пътен знак за винетка № Д 25 съществува на процесния  път. 

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд отменя  наказателното постановление по съображения за незаконосъобразност. Приема се, че не са допуснати съществени нарушения на  процесуалните правила относно съдържанието и съставянето на АУАН и на НП, а по същество – че административното нарушение  е  доказано от събраните по делото доказателствени средства, но същото представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушителят е залепил винетен стикер на следващия ден след установяване на нарушението.  

Настоящата инстанция, при служебната проверка на съдебен акт в оспорените му части, съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и  т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

            Оспореното решение е неправилно, поради което и на осн. чл.222 ал.1 от АПК  касационният съд го отменя и решавайки делото по същество потвърждава наказателното постановление. Решаващите правни изводи на районния съд за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение на релевираното деяние са в противоречие с  доказателствата по делото и са незаконосъобразни.  Въззивната инстанция  е събрала относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, без да извърши надлежна преценка на същите, вкл. съобразно основанията по чл.28 от ЗАНН.  Налице е касационното  основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК вр. с чл.63 ал.2 от ЗАНН. Изложените в касационната жалба възражения  са за наличие на визирания порок на решението и в този аспект са основателни.

Решаващите изводи на въззивния съд за отмяна на наказателното постановление  са  с оглед приетата кавилификация на деянието като маловажен случай на административно нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Същите се основават единствено на доказателствата  за закупуване  и  залепване  върху процесния автомобил на винетка, извършено в деня следващ  деня на установяване на нарушението, т.е. на 25.07.2016год. Доводите са необосновани с оглед събраните доказателства и незаконосъобразни с оглед основанията, предвидени в приложената законова норма.  Институтът на маловажния случай  е дефиниран с нормата на чл.93, т.9 от НК, приложима в административнонаказателното производство на осн.чл.11 от ЗАНН и има за последица освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Преценката за приложението на чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол /ТР №1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС/, както правилно сочи КРС. Обратно на приетото в оспореното решение обаче, касационната инстанция счита, че  в случая преценката на административнонаказващият  орган за прилагане на състава на отговорността по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, респ. отказът да квалифицира деянието по чл.28 от ЗАНН, е правилна.  Според легалната дефиниция на  чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление / нарушение/  с оглед на липсата или малозначителността на вредите последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Противно на приетото от въззивния съд, настоящата инстанция счита, че  не са налице фактическите основания за приложение на визирания институт. Вредите не са съставомерен признак на деянието по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Закупуването и залепването на винетка на следващия ден след извършване на съставомерното деяние не е основание да се квалифицира същото като маловажен случай. Горното поведение на нарушителя е провокирано именно от  факта на установяване на административното нарушение и е с цел недопускане на друго такова, т.е. не съставлява смекчаващо отговорността на нарушителя обстоятелство по см. на чл.93, т.9 от НК вр. с чл.28 от ЗАНН.  От друга страна, обществената опасност  на деянието следва да се преценява с оглед значимостта на  защитените  обществени отношения, а задължението за винетна такса има значение  във връзка поддържането и  контрола  върху  ползването на републиканските пътища.  Горните констатации   в съвкупността си изключват изводите на въззивния  съд  за  приложение на чл.28 от ЗАНН.  Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на процесния автомобил  и издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

В оспореното решение се съдържат изводи за наличие и доказаност на релевираното деяние,  които са обосновани и съответни на материалния закон. Извършеното от ответника по касация  деяние представлява административно нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП във вр. с чл.139, ал.5 от ЗДвП. Същият като водач на процесния автомобил се е движел по републиканската пътна мрежа без залепен валиден винетен стикер  за заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Обстоятелството, че върху  предното стъкло на МПС не е бил залепен винетен стикер не се оспорва от нарушителя, а и се установява от показанията на разпитаните контролни органи. При изложените доказателства и доколкото заплащането на винетна такса се удостоверява чрез документ наречен “винетка”, част от която се залепва на ППС / арг. чл.10а, ал.5, т.1 от Закона за пътищата/, са осъществени елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 179, ал.3, т.4 от ЗДвП. НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Дължимо е решение при усл. на чл.222 ал.1 от АПК с отмяна на въззивния съдебен акт и произнасяне по съществото на спора.

Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решението на Кюстендилския  районен съд  от 02.12.2016год. по НАХД №1750/2016год. и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление  №16-1139-001470  от  17.08.2016год.,  издадено от началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Кюстендил, с което на  П.В.В. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300,00лв.  на осн. чл.179, ал.3, т.4  от ЗДвП 

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                Председател:

 

                                                                       Членове: 1.

                                                                                      

                                                                                       2.