Р Е Ш Е Н И Е № 94

                        Номер        от 10.04.2017г., град Кюстендил

 

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД КЮСТЕНДИЛ           

 

На десети март, две хиляди и седемнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ДАНИЕЛА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:   ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

С участието на секретаря И.С.

В присъствието на прокурора ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от съдия ПЕТРОВА к.а.н.д. 379/2016г. по описа и ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

            „П.А.” ЕООД, представлявано от управителя В.Й.С., чрез адв. А.М., е предявило касационна жалба срещу решение на Кюстендилския районен съд № 372 от 03.11.2016г. по н.а.х.д. № 1515 по описа на този съд за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № МП 17/08.08.2016г., издадено от кмета на община Кюстендил. В касационната жалба са изложени оплаквания, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно процесуалния кодекс /НПК/ – нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилната преценка на районния съд, че е осъществено релевираното административно нарушение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление.

            Ответникът – община Кюстендил, представлявана от кмета Петър Георгиев Паунов, чрез процесуален представител – юрисконсулт В., оспорва жалбата в проведеното открито съдебно заседание и в представено писмено становище.

            Представителят на Окръжна прокуратура Кюстендил дава заключение за основателност на касационното оспорване.

            Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното :

            Касационната жалба е допустима, подадена е от страна с право на жалба, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по касационен ред, спазен е преклузивният 14 – дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря и на изискванията за форма и съдържание по чл. 212, чл. 213 от АПК.

            Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

            Предмет на касационна проверка е решение на Кюстендилския районен съд № 372 от 03.11.2016г. по н.а.х.д. № 1515 по описа на този съд за 2016г., с което е потвърдено наказателно постановление № МП 17 от 08.08.2016г., издадено от кмета на община Кюстендил. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 123, ал. 1 вр. чл. 128 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на „П.А.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за това, че е подало данъчна декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ след законоустановения двумесечен срок от придобиване на недвижим имот, представляващ земя и сгради, находящ се в гр. Кюстендил. Посочено е, че придобиването на имота е осъществено въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.08.2015г., издадено от частен съдебен изпълнител Елица Христова, което е влязло в сила на 01.09.2015г. Сочи се, че недвижимият имот е деклариран по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ на 11.02.2016г. Наказателното постановление е връчено на законния представител на санкционираното дружество на 23.08.2016г. Въззивната жалба е подадена по пощата на 30.08.2016г. /вж. пощенско клеймо върху плик на л. 27 от делото на КРС/. Предхождащият наказателното постановление АУАН № 12 от 05.05.2016г. е с аналогична обстоятелствена част. АУАН е надлежно предявен и връчен на нарушителя.

            Първоинстанционното съдебно производство са събрани писмени и гласни доказателствени средства, въз основа на които районният съд е приел, че в административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е доказано извършване на нарушението. Приел е, че релевантният с оглед датата на придобиване правото на собственост върху имота момент е този на влизане в сила на Постановлението за възлагане – 01.09.2015г., както и че е са ирелевантни обстоятелствата, че дружеството е имало и качеството на взискател в изпълнителното производство и че извършеното разпределение е обжалвано и влязло в сила едва на 29.12.2015г. КРС е формирал решаващи мотиви за справедлив размер на наложеното наказание в предвидения в санкционната разпоредба минимум и за липса на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

            В рамките на служебната касационна проверка на първоинстанционното решение, настоящият състав на Административния съд счита, че Кюстендилският районен съд е постановил валиден и допустим съдебен акт.

            Осъществявайки на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно съответствието на атакуваното съдебно решение с материалния закон от една страна, а от друга относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Административният съд счита следното:

            Обосновани от доказателствата по делото и съответстващи на закона са фактическите и правни изводи на районния съд, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че е осъществен състава на релевираното неизпълнение на задължение към държавата.

            Решаващата преценка на КРС се споделя изцяло от касационния състав на Административния съд.

            Съгласно чл. 496, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които е имал длъжникът върху имота. Тази разпоредба урежда действието, включително и вещноправния ефект, както и моментът на настъпването му, на постановлението за възлагане. Т.е. с влизане в сила на това постановление на съдебния изпълнител, купувачът, комуто е възложен недвижимият имот, придобива правото на собственост. Разпоредбата е безусловна и езиковото и логическо тълкуване на същата не водят към други изводи. Обстоятелствата, сочени от касатора, че купувачът е едновременно и взискател по принудителното изпълнение, както и че извършеното разпределение е обжалвано без да е обжалвано постановлението за възлагане и съответно първото е влязло в сила далеч по-късно от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, не обуславят различно правно разрешение относно момента на настъпване на вещноправния ефект относно правото на собственост. Липсват основания в цитираната разпоредба за различно от приетото правно разрешение. Такива не дават и сравнителното и логическо тълкуване разпоредбите на чл. 496, ал. 2 в цялост – първо и второ изречение и ал. 1. В ал. 1 е уреден фактическият състав, вследствие който имотът се възлага от съдебния изпълнител с постановление. Осъществяването или не на този фактически състав е с правно значение за издаване на постановлението за възлагане, евентуално за преценката относно неговата законосъобразност.  Но, същият е ирелевантен за настъпване на вещноправния ефект относно собствеността върху имота, щом постановлението за възлагане е влязло в сила. Тълкуването на цитираните разпоредби сочи приетата по-горе безусловност относно вещно-прехвърлителното действие на влязлото в сила постановление за възлагане и моментът на неговото настъпване. Следва, че независимо и въпреки сочените от касатора обстоятелства, с влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижимия имот на 01.09.2015г., е започнал да тече и двумесечният срок по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ. Подаването на декларацията по тази разпоредба на 11.02.2016г., т.е. след изтичането му, е осъществило състава на релевираното неизпълнение на задължение към държавата, за което липсват каквито и да било основания да се приеме, че е по-малко общественоопасно в сравнение с останалите нарушения от същия вид, т.е. че съставлява маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Преценката на КРС в този смисъл е обусловила правилност на съдебното решение при отсъствие на посоченото от касатора и служебно проверено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Следва оставянето му в сила..

            В резултат на извършената касационна проверка и на основание чл. 218, ал. 1 и 2, чл. 221, ал. 2 от АПК по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН АДМИНИСТРАТИВНИЯТ СЪД  РЕШИ :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 372 от 03.11.2016г. по н.а.х.д. № 1515/2016г. на Кюстендилския районен съд.

 

            Решението не подлежи на обжалване. 

            Решението да се съобщи чрез връчване на преписи.         

             

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : 1.                     

 

                                                                                                          2.