Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 70

                                                 гр.Кюстендил, 23.03.2017год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Кюстендилският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                            НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря А.М. и с участието на прокурора Йордан Г., като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД №1 по описа за 2017год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН  във  вр. с чл.208 и сл. АПК.

А.Т.П. ***, чрез пълномощника си адв. В.С., обжалва решението на ДРС от 16.12.2016год. по НАХД №497/2016год., с което е изменено Наказателно постановление №16-0348-0002328/17.03.2016год., издадено от началника на РУ “Полиция”-Дупница. Изложени са доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон – отменителни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оспорват се решаващите изводи на въззивния съд за липса на нередовности  при съставянето на  АУАН, както и на съдържанието АУАН и на НП, а по същество се отрича извършването на релевираното административно нарушение. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление или евентуално за връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът – Районно управление – Дупница при ОД на МВР-Кюстендил,  не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за  неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218 ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на обжалване е решение на районния съд, с което е изменено  Наказателно постановление №16-0348-0002328 от 17.03.2016год., издадено от началника на РУ “Полиция” - Дупница, с което на А.Т.П. е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 200,00лв.  на осн.чл.179 ал.2 от ЗДвП във вр. с  чл.48  от ЗДвП,  за това, че на 03.03.2016год.  около 13,15 часа, в гр.Сапарева баня,  при управление на лек автомобил по ул. “Генерал Скобелев” в посока с. Сапарево, на кръстовище  на равнозначни пътища с улица, тръгваща от бензиностанция „Буров“ към гробищния парк,  не пропуска приближаващия от дясната страна откъм гробищния парк автомобил, с което  отнема предимството на същия, вследствие на което възниква  ПТП със значителни материални щети. 

 За деянието е съставен АУАН №328/03.03.2016год.,  като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН нарушителят е депозирал възражения с доводи за липса на нарушение, доколкото оспорва приложимостта на правото за предимство по чл.48 от ЗДвП, твърдейки, че пътният участък не съставлява кръстовище на равнозначни пътища.  

  В производството пред ДРС са разпитани длъжностните лица при РУП-Дупница, пътуващата с нарушителя свид. М. И., както и другият участник в произшествието Р. Г., като е приложен и Протокол за ПТП №1265121 от 03.03.2016г.  Анализът на показанията  на свидетелите сочи безпротиворечиво на реализирано ПТП с участието на жалбоподателя и свид. Г., на описаното в АУАН и в НП място, съставляващо кръстовище. Налице са противоречиви данни относно механизма на възникване на произшествието, вкл. относно  вида  на пътния участък, от който се е приближал свид. Г..   

  Районният съд изменя наказателното постановление като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 200,00лв. на 100,00лв.  Приема се, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42, т.4 ЗАНН, респ. на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН; че при съставяне на акта не са допуснати съществени нарушения на правилото по чл.40,ал.3 от ЗАНН, а по същество – че е извършено релевираното административно нарушение, което се счита за доказано от събраните доказателствени средства. Размерът на санкцията се счита за несправедлив, поради което е намален.  

Настоящата инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, обосновава следните изводи:

Въззивното решение е неправилно в частта, с която се приема за доказано извършването на административното нарушение по чл.179, ал.2 вр. с чл.48 от ЗДвП.  Правните изводи в тази част, касаещи съществото на спора,   са необосновани от събраните по делото доказателствени средства. Допуснато е  съществено процесуално нарушение от въззивния съд, който в нарушение на задълженията си по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК не е установил съществени за спора обстоятелства относно елементите от състава на релевираното деяние – отнемането на предимство и причиняването на ПТП вследствие на същото. Събирането на свидетелски показания е допустимо доказателствено средство, но в случая същото се оказва  недостатъчно за установяване на обективната истина, изискваща и проверка на защитната теза на нарушителя. Последният оспорва вида и местонахождението на пътя, от който е навлязъл на кръстовището свид. Г., както и  вида на кръстовището, вкл. констатациите на АНО за наличие на кръстовище на равнозначни пътища в хипотезата на чл.48 от ЗДвП. Горната характеристика е особено съществена във връзка с преценката за наличие на съставомерно деяние. Касационната инстанция счита, че за установяване на действителните факти  относно възникналото ПТП, са необходими специални знания на вещо лице. Съдебният експерт следва да установи  вида на пътищата  /земен път или път с настилка/, образуващи  кръстовището  с оглед правилото по чл.103, т.3 от ППЗДвП; вида на кръстовището, респ. дали е такова на равнозначни пътища, като  установи   има ли  пътни знаци, регулиращи движението в кръстовището, вкл. пътни знаци  А25 до А28, съобразявайки нормативните  изисквания относно разполагането на същите и действието им в участъка на процесното кръстовище. В показанията на разпитаните свидетели не се съдържат категорични данни за посочените факти, поради което изградените въз основа на тях правни изводи в оспореното решение са необосновани.  Няма пречки, при изготвяне на заключението вещото лице да провери записите върху диска, изпратен с писмото на АНО, като изиска от последния протокола  за изземване на записите от монтираната на бензиностанцията охранителна камера, ако такъв съществува. Последният би бил от значение  за  да се прецени дали са спазени правилата на НПК във връзка изготвянето на веществени доказателствени средства. При новото разглеждане, въззивният съд следва да разпита като свидетел лицето, работещо на бензиностанцията, за което жалбоподателят сочи, че е очевидец на процесното деяние /вж. въззивната жалба/, а при необходимост и  основания -  да проведе и очни ставки между свидетелите.

Констатираните пропуски на районния съд да прояви дължимата служебна активност за изясняване на спора, като допусне и събере посочените по-горе доказателства,  представлява съществено процесуално нарушение по см. на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и е касационно основание, водещо до отмяна на оспореното решение.

За пълнота на изложението и с оглед оплакванията в касационната жалба, следва да се посочи, че се приемат за неоснователни доводите на жалбоподателя за процесуални нарушения при съставянето на АУАН и във връзка със съдържанието на АУАН и на НП. Констатира се спазване на правилата по чл. 40, чл.43 и чл.57 от ЗАНН, вкл. при описание на релевираното деяние, с което е обезпечено  правото на защита на нарушителя.  

            Водим от горното и на осн. чл.222 ал.2 т.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                          Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решението на Дупнишкия районен съд от 16.12.2016год., постановено по НАХД №497/2016год.  и  връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. 

           Решението не подлежи на обжалване.

           Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

 

           Председател:                                              Членове: 1.                           2.