Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 56

гр.Кюстендил, 28.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             Кюстендилският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА

                                                              НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

със секретар А.М. и с участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова КАНД №4/2017г., за да се произнесе взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

            „*****“ ЕАД със седалище и адрес на управление *** обжалва решение №367/31.10.2016г. на КРС, постановено по АНД №908/2016г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно описание на нарушението, недоказаност на нарушението, несъставомерност на деянието, нарушаване на основен принцип в правото – non bis idem, въвеждащ забрана за повторно наказване за едно и също деяние. Иска се отмяна на решението, респ. отмяна на НП.

             Ответникът в писмен отговор оспорва жалбата и изразява становище за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като моли същото да бъде оставено в сила.

            Заключението на прокурора е за основателност на касационната жалба.

               Предмет на касационно оспорване е решение №367/31.10.2016г. на КРС, постановено по АНД №908/2016г. С него е потвърдено НП №43/04.04.2016г. на председателя на КРС.

             Въззивният съд е формирал извод за законосъобразност на НП, поради правилно приложение на материалния закон от АНО, спазване на процесуалните правила по ЗАНН и неприложение на чл.28 от ЗАНН.

             Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

             В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на КРС. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения:

                Производството пред КРС е образувано по жалба на “*****“ ЕАД гр.София срещу НП №43/04.04.2016г. на председателя на КРС, с което дружеството в качеството на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е санкционирано за нарушение на чл.41, ал.1 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. на основание чл.326 от ЗЕС. При извършена проверка на 05.08.2015г. в гр.Кюстендил, ул.“*****“ №37, в търговски обект на нарушителя, е установено, че дружеството – жалбоподател не е поставило на видно място приетите от „*****“ ЕАД общи условия по чл.226, ал.1 от ЗЕС. Резултатите са обективирани в протокол №С-ок-118/05.08.2015г. Прието е, че е извършено нарушение на чл.41, ал.1 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, поради което е съставен АУАН №С-171/20.10.2015г., подписан от пълномощник. Въз основа на него е издадено процесното НП. Пред въззивния съд са събрани гласни доказателствени средства, от които се установява, че общите условия са се намирали на бюрото на служител в търговския обект, в папка, като едва след проверката са поставени на видно място.

Представено като писмено доказателство пред касационната инстанция е НП №47/04.04.2016г., с което дружеството е санкционирано за нарушение на чл.41, ал.3 от Общите изисквания - за това, че на 05.08.2015г. предприятието не е осигурило на потребителите свободен достъп до приетите от „*****“ ЕАД общи условия в търговския обект на ул.“*****“ №37 в гр.Кюстендил.

  Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.326 от ЗЕС – санкционна норма, предвиждаща административно наказание за предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги при нарушаване на някое от общите изисквания по чл.73 от същия закон. Последната разпоредба създава задължение за предприятията да спазват общите изисквания, приети с решение на комисията /това са Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения/. С оглед събраните писмени и гласни доказателства касационната инстанция приема, че безспорно е извършването на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на нарушителя. Анализът на доказателствения материал поотделно и в съвкупност налага извода, че „*****“ ЕАД гр.София има качеството на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. В този смисъл за него възниква задължението по чл.41, ал.1 от Общите изисквания – да публикува приетите от него общи условия по чл.226, ал.1 от ЗЕС на хартиен носител и да ги представи на видно място в търговските си обекти. Като не е съобразило своето поведение с посочената разпоредба предприятието е извършило административно нарушение по чл.326 от ЗЕС. В този смисъл касационната инстанция счита, че АНО правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на „*****“ ЕАД гр.София.

   КАС намира за неоснователни възраженията на дружеството за допуснати съществени процесуални нарушения по ЗАНН. Административното нарушение е описано с всички съставомерни елементи от обектива страна – време на извършване, място, изпълнително деяние и субект. Ясно и недвусмислено са конкретизирани кои общи условия има предвид АНО, доколкото визирането на чл.226, ал.1 от ЗЕС и чл.41, ал.1 от Общите изисквания е достатъчно, за да се определи предмета на обвинението в степен, позволяваща на санкционирания субект да разбере за какво административно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност.

              Не намира опора в закона и релевираното възражение за нарушаване на основен принцип в правото – non bis idem, въвеждащ забрана за повторно наказване за едно и също деяние. Анализът на приложимите правни разпоредби към установеното нарушение по настоящото постановление и НП №47/04.04.2016г. обуславя извода, че законодателят е въвел две различни изисквания с цел защита интересите на крайните потребители – едното в чл.41, ал.1 от Общите изисквания, свързано със задължителен начин на публикуване и представяне на общите условия в търговските обекти и второто по чл.41, ал.3 от Общите изисквания, свързано с осигуряването на достъпност на общите условия в търговските обекти. Т.е. чрез спазване на първото правило за поведение се гарантира публикуването и представянето на общите условия на видно място в обектите на предприятието, а чрез спазване на второто правило за поведение се гарантира свободен достъп до общите условия, т.е. възможност да се достигне до тях от всеки потребител, без създаването на физическа преграда. Следователно неспазването на което и да е тях представлява отделно административно нарушение, доколкото е нарушено самостоятелно изискване по см. на чл.326 от ЗЕС. С всяко от горепосочените НП е санкционирано нарушение на различно изискване – с НП №43/04.04.2016г.  нарушение на чл.41, ал.1 от Общите изисквания, а с НП №47/04.04.2016г. нарушение на чл.41, ал.3 от Общите изисквания. В този смисъл не е налице нарушаване на принципа non bis idem.

      Като е достигнал до извод за законосъобразност на НП, районният съд е постановил правилно решение. Същото ще бъде оставено в сила, поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК.

                 Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд

 

Р   Е   Ш   И:

         

               ОСТАВЯ В СИЛА решение №367/31.10.2016г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №908/2016г.

                Решението е окончателно.

          

                                      

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                                                

                                           ЧЛЕНОВЕ: